Борис Титов – кандидатът, който не желае да победи Путин


5corners.eu

Фреди Грей, The Spectator

Президентската кампания на Борис Титов в Русия продължава, но неговата неувереност проличава при всеки ход. „Не ме бива в политиката“ – коментира кандидатът на закуска в хотела Лейнсборо в Найтсбридж. „За да си президент трябва да си мъдър, да бъдеш голяма личност като Тачър, Дън Сяопин или Лий Куан Ю. Русия има нужда от твърд и силен лидер, а аз просто не съм този човек.“

На 18 март най-твърдият политик на нашата епоха Владимир Путин ще бъде избран да оглави Русия отново. „Всички разбират това“ – коментира Титов. „Не сме лишени от здрав разум.“

Но защо изобщо Титов влиза в кампания за президентството, ако всичко вече е решено? Той отговоря на този въпрос с препратка към британското телевизионно шоу „Д-р Хаус“ с участието на Хю Лори.

„Знаете британския актьор, нали? В един от епизодите той преглежда американски политик и го пита следното – „Защо изобщо се борите? Защо се явявате на избори след като никога няма да спечелите?“ И този политик отговоря по следния начин – „Ако аз не се борех за моята кауза, политиките на държавата щяха да са много по-различни“.

Титов не представлява себе си, а своята платформа – „Нова икономика за Русия“.

„Участието ни и нашата кампания имат за главна цел да използваме Путин“ – твърди Титов и продължава – „защото смятаме, че ако държавата ни не тръгне по един специфичен път, то ние в Русия сме изправени пред големи рискове, не само икономически, но социални и политически“. Той няма да напада наследството на Путин, но ще „критикува днешните икономически предпоставки в Русия“.

Скептици и путинофоби веднага ще отбележат, че Титов е подставено лице. Не може да се сравнява с Алексей Навални, арестуван миналата седмица заради гласната си критика към режима. Титов все пак работи за Путин. Той служи като омбудсман на бизнеса и откровено си признава, че най-вероятно ще продължи на тази си длъжност и след изборите. Твърди се, че присъствието на Титов на бюлетината има единствената цел да придаде повърхностен демократичен облик на Русия. Путин не иска изборите да изглеждат нечестни. Но ако кажеш това на Титов, той ти се усмихва и отвръща, че не разбираш Русия.

Навални може и да печели ексклузивното внимание на международната преса, но според Титов влиянието му в Русия е незначително. „Тези хора са леви либерали. Те искат цялата промяна на момента. Това не е желанието на гражданите в Русия. Ние сме десни либерали. Британците биха ни нарекли консерватори. Ние вярваме в постепенна промяна.“

Закуската в Лейнзборо напомня на сцена от мафиотски филм: богати руснаци със скъпи часовници са се насъбрали да обсъждат бизнес. Но Титов изобщо не влиза в образа на стереотипния брутален олигарх. Той е цивилизован, смирен и доброжелателен. Това най-ясно си проличава от продължителните му извинения за английския му, въпреки че го владее доста прилично. И когато жена му се появи, той ни я представи с гордост и обич.

Той предпочита да не говори за политика. Вълнува се сериозно от нашумелите криптовалути, според него те „представляват бъдещето“ и също така „ще променят всичко“. Най-уверен се чувства обаче в темата за вино. Той притежава винарната Абрау-Дюрсо, която може да се похвали с най-успешното и продавано вино в Русия, както е и председател на руския съюз на винари. Позицията му на омбудсман ефективно го превръща в антикорупционния „цар“ на страната си, поради което е принуден да предаде управлението на бизнеса си на доверени хора. „В Америка не са принудени да го правят!“ шеговито подхвърля. „Тръмп все още може да си управлява бизнеса“.

Възползвах се от възможността да го попитам за слуховете в Англия, че Русия е повлияла на Брекзит, така както се предполага и че е повлияла на американските избори през 2016. Той съвсем спокойно ми отговори – „На първо време искам да подчертая, че демокрацията в Англия не е достатъчно силна, ако може да бъде до такава степен повлияна от руска пропаганда“. След това продължи – „Може би някои хора във вашата политическа класа се стремят да преувеличават ролята на Русия. Ние не искаме да превземаме света. Целта на Путин е равноправие. Путин иска уважение. Няма никакви планове за световно господство“.

Титов е доволен от Брекзит, но не защото иска да унищожи световния ред, а защото цели по-близки връзки между ЕС и Русия: „В политиката Англия винаги е била повече на страната на САЩ. Това най-много си пролича по време на войната в Ирак. Ако Англия се отдалечи от Европа, то със сигурност Русия ще се сближи с нея и това би имало позитивни последици.“ Попитах го дали Путин мисли по същия начин и той откровено ми отвърна, че не знае, тъй като с него обсъждали само бизнес, но не и политика.

Страстта на Титов е икономиката. Манифестът на партията му „Стратегия за Растеж“ бе измислен от клуба „Столипин“, който носи името на великия реформатор и министър-председател на Русия от началото на 20 век. Изглежда, че Титов иска да стори за путинова Русия същото, което Столипин е сторил за царска Русия преди Първата световна война и пагубната Болшевишка революция. „Те също искаха да променят всичко изведнъж и успяха да разрушат държавата с най-големия потенциал в света.“

В духа на Столипин, Титов иска руската икономика да поеме пътя към повече частна собственост и конкуренция. Той иска да култивира пазарите, средната класа и дребните предприемачи. Иска зависимостта на руската икономика от нефт да приключи. Той смята, че грубите, силови политики на Кудрин, който бе министър на финансите през цялото първо десетилетие на 21 век, са били успешни заради високата цена на нефта, но сега ситуацията е крайно различна и Русия е принудена да се адаптира. Според него руският бизнес се нуждае от държавен стимул. Феновете на Путин хвалят начина по който правителството запази фискална дисциплина, докато централните банки из целия стар континент не спираха да харчат нашироко. Но Титов смята това за провал. Той спомена какво уважение има за „великия“ Бен Бернанке, който в качеството си на председател на американския федерален резерв драстично променя монетарната политика след световната икономическа криза. „Това последва и в Еропа малко по-късно, както и го видяхме след това прокарано в Япония. Русия в разрез с тази световна тенденция държеше на стриктна фискална дисциплина с високи лихви. Това трябва да се промени“.

„Централната банка е пълна с хора на Кудрин. Аз самият го считам за един от най-приятните хора в света. Преди малко се срещнахме и си говорихме как и двамата сме демократи и подкрепяме пазарната икономика. Но те не искат промяна, те искат да поддържат контрол, а ние не се съгласяваме.“

Той вярва, че идеите на партията му се радват на подкрепа сред бизнесмени из цяла Русия, но се въздържа от това да сподели своята прогноза за бъдещите избори. Аз го попитах какъв би бил неговият ход, ако кампанията му събере достатъчно обществена подкрепа, за да се превърна в заплаха за Путин? Той, изпадайки внезапно в смях, откровено си призна, че не е размишлявал върху подобно развитие в бъдеще.

Бележка на Анализи: The Spectator e седмично британско консервативно списание за политика, култура и актуални събития, излизащо от 1828. В момента е собственост на Дейвид и Фредерик Барклей, които също притежават вестник „Дейли Телеграф“. Редактори на списанието обикновено са личности, заемащи високи постове в Консервативната партия. Един от последните редактори, например, е Борис Джонсън (1999-2005), министър на външните работи.

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter