Отчетна пресконференция на президента Румен Радев и на вицепрезидента Илияна Йотова за втората година на мандата

 Ако все още има колебание дали властта ни приближава към Европа, или ни тласка към Третия свят, то със сигурност ни отдалечава дори от Копенхагенските критерии за приемане в ЕС

Мантрата за стабилност и икономически растеж – който, между другото, е сред най-ниските в Централна и Източна Европа и ни закотвя стабилно на европейското дъно

„Това бе година на илюзорна стабилност, нарастващо беззаконие и ерозия на демократичните завоевания. Година, в която президентската институция често беше последната бариера пред лобисткото законодателство и безотговорни политически действия“ – каза в началото на отчета си президентът.
След това държавният глава се спря на проблемите на външната политика и отбраната, в които ролята на президента е най-съществена; върху проблема „вето“ не като акт на противопоставяне на Народното събрание, а възможност за постигане на ефективно и справедливо законодателство.
Особен акцент президентът постави на темата за националното единение: „Това не е апел за индулгенция на виновните, за изтриване на миналото или за празнословие. Това е зов за обединение на  обществото там, където е необходимо всенародно усилие. Спасяването на българската демокрация, отстояването на гражданските и социалните права, на националния суверенитет, изискват обединени усилия: на милеещите за България срещу онези, които я плячкосват; на почтените срещу корумпираните; на демократите от разни цветове срещу автокрацията; на почтените граждани срещу онези, които манипулират избори; на свободомислещите срещу онези, които потъпкват свободата на словото. Единението изисква надмогване на партийния егоизъм и личните амбиции в името на национални цели.“

♦
Следва пълният текст на по-нататъшната част от отчета на президента Румен Радев:

„България се намира в критичен момент от своето развитие. Преди една година в тази зала заявих пред вас, че нашето общество трябва да отстои своите демократични права и свободата на словото  и да се пребори за налагането на върховенството на закона.
За съжаление, българската демокрация ускорено губи позиции. Свободата на словото е обект на преследване. Последните критични гласове в българския ефир и изтъкнати професионалисти  се притискат с инструментите на властта.
Доверието в парламента достигна критично ниско ниво. Все повече закони се променят кардинално с преходни и заключителни разпоредби и се избягва общественото обсъждане и оценката за въздействие. Законодателният процес става непредвидим и елиминира гражданското участие. Лобисткото законодателство измества безцеремонно обществения интерес.
Сривът на доверието и противоречията в коалицията блокират възможностите за конструктивни реформи. Липсата на прозрачност, отчетност и отговорност в управленските решения се разшири и като обхват, и като размер на разпределяните публични средства. Това ставаше с „опипване“ на прага на търпимост на обществото и постепенно увеличение на размера на средствата.

♦ След като обществото не реагира за 500 милиона за язовири – без обсъждане, без санкция на Народното събрание и без обществени поръчки, защо да не се разпределят по същия начин и 1.35 млрд. лева за магистрала;
♦ След като предходната година беше похарчен изкуствено формиран излишък от 1.7 млрд. лева – без критерии, правила и прозрачност, защо да не се разпределят по същия начин миналата година 2.7 млрд. лева;
♦  След като стана практика Народното събрание да прегласува своите решения по разпореждане на Министерски съвет, защо да не прегласува и финансовата рамка от 1.8 млрд. и да похарчим много повече за изтребители;
♦  След като е възможно еднолично да се „изхвърлят“ фирми от големи обществени поръчки, защо да не се реши по същия начин кой ще бъде изтребителят. Докато се кълнем в Европа, разчитаме на еврофондове и чакаме да ни „пуснат“ в еврозоната, ние изхвърляме европейските участници в конкурса за нов боен самолет в разрез с процедурата, разработена по европейски модел. И правителството за европейско развитие на България твърди, че този антиевропейски избор е геостратегически.
Всички тези действия засилват усещането за корупция, за лични интереси и зависимости. Свикнахме скандалите у нас да се вихрят възходящо с годините, но бутафорният конкурс за изтребител извади порочния стил на управление на международната сцена. Злепостави ни като ненадежден партньор, погазващ предварително разписани и възприети в съвременния свят норми. След провала на големите енергийни проекти, модернизацията на Въоръжените сили засили убеждението, че България губи суверенитет и не е в състояние да взема сама стратегически решения.
Защо се възмущаваме тогава, че не ни пускат в Шенген и Еврозоната? Въпрос на доверие. А то не се печели с неуморна декламация на европейските ценности, а с тяхното осъзнаване и прилагане. Това обаче изисква компетентност, почтеност и отдаденост на обществения, а не на лични и корпоративни интереси. Декларациите на някои политици, че олицетворяват евроатлантическите ценности, са най-сигурният начин да отчуждят българите от тези ценности.
И ако все още има колебание дали властта ни приближава към Европа, или ни тласка към Третия свят, то със сигурност ни отдалечава дори от Копенхагенските критерии за приемане в ЕС:
♦ По първия критерий: Дали институциите са стабилни и гарантиращи демокрацията, върховенството на закона и човешките права? Напротив: от законотворчеството до управленските решения сме свидетели на точно обратното – непредсказуемост, погазване на закона и фаворизиране на корпоративния интерес.
♦  По втория критерий: Дали икономиката е пазарна и способна да издържа на конкурентния натиск в ЕС? Напротив: Вместо предприемачество и инициативност, основани на конкуренция, иновативност и ефективен мениджмънт, се стимулират бизнес кръгове чрез протекции и скандални обществени поръчки. Лобисткото законодателство все повече задушава  инициативата, конкуренцията и прогреса.
Успехите, които афишира властта, не променят живота на мнозинството българи към по-добро. Мантрата за стабилност и икономически растеж – който, между другото, е сред най-ниските в Централна и Източна Европа и ни закотвя стабилно на европейското дъно, не може да заглуши най-важните индикатори за качеството на живот и доверието в държавността – демографията и чуждестранните инвестиции:

• Топенето на нацията е факт, при това с драматични темпове;
• Бягството на младите в чужбина не спира;
• Задълбочават се неравенствата и бедността;
• Маргинализират се цели общности по социален признак, който се усложнява и етнически;
• По последни данни на БНБ изминалата 2018-а е истинска катастрофа за чуждестранните инвестиции, а затварянето на предприятия е трайна тенденция.

България не успява да развие своя най-ценен капитал – хората. Чак след девет години управление той започна да се оформя като приоритет по отношение на образование, здравеопазване и социална дейност, но не като устойчиви философии на управление, а по-скоро под уличен натиск от отделни общности. Не като дълбоки и ефективни реформи, а като раздаване на пари в изборна година.
В тази критична ситуация очакванията на обществото са за неотложни и всеобхватни спасителни мерки – за повишаване на жизнения стандарт и качеството на живот и за излизане от демографската безпътица. Каквито и съвременни икономически, данъчни и социални модели да прилагаме обаче тази цел е обречена, ако не се извърши най-важното –  радикална промяна на политическата среда и на стила на управление.
Историята е показала, че закърняването на представителната демокрация води до концентрация на политическата власт в тесен елит, който трансформира тази власт в икономически облаги и ги влага в още повече власт. Така този елит бетонира властта си и порочният кръг се затваря. Оттам и растящите бедност и неравенства, незадоволителният темп на развитие, настъплението срещу демокрацията, чувството за обреченост и безпътица, емиграцията и демографската катастрофа.
Крайно време е да се разграничат корумпирани от ограбвани; сенчест и олигархичен бизнес от почтено предприемачество. Механизмите за контрол над властта трябва да се разширят и да включват не само формални проверки на имотни декларации на политиците, а и какви пари харчат, имат ли свързани и подставени лица за скрито придобиване на фирми, активи, имоти и сметки у нас и в чужбина.
За да върви обществото ни напред, трябва да се възстанови доверието на гражданите в държавността, а това минава неизбежно през възмездието – безкомпромисно наказателно преследване на корумпираните и грабителите. Апелирам КПКОНПИ, прокуратурата, МВР и службите да навлязат и в старателно отбягвания периметър на властта, в потенциални зависимости между политици, собственици на фирми, които печелят крупни обществени поръчки, и потенциални подставени лица. Ако това не стане, разпадът ще продължи, а търсенето на справедливост може да излезе извън рамките и механизмите на закона.
Управляващият елит трябва да реши въпроса за ускореното икономическо и социално развитие на страната. Който иска да управлява, трябва да предложи високообразовани, компетентни и почтени хора, мотивирани да работят в полза на обществото.
Ако партиите искат да се видят на бъдещия политически хоризонт, трябва да се чистят от корумпирани и некомпетентни кадри с управленски амбиции. Ако нашето общество осъзнае своята сила и отговорност, то може да се справи с истинския проблем на България – безнаказаните престъпност и корупция. Ако се справим с този проблем, ще се гарантира прозрачна и справедлива обществена и бизнес среда, в която и другите проблеми ще намерят своето решение.
В заключение –  формирам Съвет за стратегическо развитие на България, с участието на интелектуалци и висококвалифицирани специалисти. Той ще трябва да разработи и предложи алтернативи на институционалния блокаж, на икономическия и идеен застой, в който се намира страната. Съставът на съвета ще бъде обявен с указ в идните дни.“

Анализи.bg, Сайт на президентската институция

Вж. Отзиви, оценки, реплики, наплювателства и ласкателства след отчета на президента Румен Радев в рубриката „Гледни точки“