Васил Проданов: Русофобията – теория и емпирия (2)


чл. кор. проф. Васил Проданов

 

Вж. началото

Глобално изследване на „Пю Рисърч Център“ през 2017 г. в 37 държави в различни части на света показва, че средно 31% от населението в тях вижда Русия като основна заплаха за своята страна, 31% виждат като такава заплаха Китай и 35% – САЩ, т.е. от трите големи сили САЩ са видяни като най-голяма опасност.

Съотношението русофили – русофоби по света и у нас

Трите най-русофилски от тези 37 държави (България не е включена) са Виетнам – 83%, Гърция – 64%, и Филипините – 55%.

Най-русофобската от всички страни е Полша – 65% от поляците виждат Русия като основна заплаха за страната си. След това са САЩ и Испания – по 47%, Франция – 45%, Великобритания – 43%, Швеция – 39%. Германия – 33%, Италия – 31%, Унгария на Орбан – 28%, Гърция – 24% (1).

Как стоят нещата в България?

Българите са най-големите русофили в Европа. Това показват данните от международното изследване „Трансатлантически тенденции 2008“, проведено в 12 европейски страни и САЩ. На въпрос какви чувства изпитват към дадени страни, като се използва скала, според която 100 означава „много топли“, а 0 – „много студени“, общият резултат на анкетираните българи е 66.

В същото време има тенденция положителното отношение към САЩ да спада (2). Проучване на „Пю Рисърч Център“ през 2007 г. показва, че само 51% от българите имат положително отношение към САЩ, като процентът на така мислещите за пет години спада с 21% и най-вероятно основна причина е нарушилата всякакви международни закони американска инвазия в Ирак и Афганистан, с бедствени последствия за тези страни. В същото време положително отношение към Русия имат 78%, а русофобите са едва 12% (3).

През 2011 г. международното проучване „Трансатлантически тенденции 2011“ показва отново, че българите са най-големите русофили в ЕС – 88% имат положително отношение към Русия, докато средното за Европа е 50%. Само 10% не харесват Русия.

Представително социологическо изследване, проведено от екип на социолога Живко Георгиев в периода 18–28 октомври 2014 г. по поръчка на в. „Дума“, показва, че 78% се определят като русофили (от тях 22% говорят за себе си като за „силни русофили“, 24% – като за „умерени русофили“, 32 % – „по-скоро русофили“). Като русофоби се самоопределят 21% (от тях 2% са „силни русофоби“, 9% – „умерени русофоби“, 6% – „по-скоро русофоби“). Най-много русофоби има сред електората на ГЕРБ (17%), в Реформаторския блок са 15%, в Атака – 12 %. Резултатите от анкетата ясно показват, че сред младите на възраст 18–29 г. русофобството е по-изразено (29%), отколкото при по-възрастните (4).

През август 2016 г. свое изследване публикува социологическата агенция „Маркет линкс“. Според него процентът на българите, одобряващи политиката на Русия, е по-висок от този на съгражданите ни, които имат същото отношение към политиката на ЕС. 74% от българите имат силно положително или по-скоро положително отношения към политиката на Русия, докато този процент за ЕС е 68. Германия, Франция и САЩ също са с по-нисък процент на одобрение от този на Русия (5).

Пред 2017 г.  в рамките на глобално изследване, проведено в 66 страни по целия свят от асоциацията УИН/„Галъп интернешънъл“, респондентите са поставени пред интересна хипотеза: коя от основните военни сили в света биха избрали за партньор при отблъскване на нечие нападение. Въпросът звучеше така: „Има шест страни в света, които разполагат с най-голяма военна мощ: САЩ, Китай, Русия, Франция, Обединеното кралство и Индия. Да предположим, че във вашата страна избухва военен конфликт и вие трябва да изберете само една от тези страни за ваш партньор, коя страна бихте избрали?“.

Гражданите на 4 държави, които са членки на НАТО, биха избрали Русия да се грижи за тяхната сигурност в случай на война. Макар да са част от НАТО, повечето от жителите на България, Турция, Гърция и Словения предпочитат опеката на Русия в случай на военен конфликт, сочи проучването.

В България, където са локализирани 4 американски военни бази,  42% от анкетираните българи казват да ни пази Русия, само 17% предпочитат САЩ и 4% – Франция (6).  Общо тези, които биха се обърнали към някоя от двете западни страни – САЩ и Франция, са 21%, колкото са русофобите според изследването на Живко Георгиев преди няколко години.

Наред със социологическите изследвания нека да видим и емпирията в социалните мрежи, където се преместват голяма част от битките и противопоставянията по света. Във Фейсбук на български има публична група „Национално движение „Русофоби“ с 894 члена, която всекидневно качва съответните материали. Има и група „Русофобията – основна заплаха за България“ с 286 члена, поставила си за задача да се бори с русофобията. Има група „Национално движение „Русофили“ с 4 900 члена, Движение на русофили „Петко Войвода“ с 2 700 члена, „Русофили и приятели на България“ – с 6 700 члена, общност „Русофили“, която се харесва от 20 000 души, и още над 20 местни русофилски групи, свързани с един или друг регион. Вижда се, българите, самоидентифициращи се като русофили в социалната мрежа, са десетки пъти повече от самоидентифициращите се като русофоби.

Глобализацията на русофобията обаче не може да бъде видяна обособено от глобализацията на американофобията през последните десетилетия. С отслабването на американската глобална хегемония и засилването на мултиполярната битка расте и американофобията. САЩ като най-развита държава, световен хегемон със съответния стандарт на живот, потребление, развитие на науката и технологиите, е страна с огромна „мека сила“, с изградени изключително мощни културни и пропагандно-идеологически апарати на влияние по света. От големи групи хора тя се възприема като образец, модел, към който да се стремят в развитието си.

В същото време обаче на много места през изминалите десетилетия САЩ утвърждават своята световна хегемония с насилие и войни, в които страдат или умират милиони хора. Тази тенденция се засили от началото на нашето хилядолетие след атентатите в Ню Йорк през 2001 г. и е свързана с появата на нови глобални сили, на първо място Китай, както и със започналата нова мултиполярна битка, в която ускорено нараства и американофобията по света. Тя расте ускорено и поради започналите търговски, валутни, технологически, информационни войни на САЩ в най-различни страни по света. Нека видим каква е днес ситуацията с

 американофилията и американофобията в глобален план

в контекста на отслабване на глобалната американска хегемония и битката на САЩ за нейното запазване.

Както стана дума вече, според изследване на УИН/„Галъп интернешънъл“, при нападение от друга страна само 17% от българското население би предпочело да бъде защитавано от САЩ. Като цяло следва да се каже, че в глобален план от началото на века насам, очевидно в резултат първоначално на войните, които водят, за да задържат световната си хегемония, а сега и с навлизането в мултиполярен свят, американофобията глобално нараства, включително и в Европа.

Проучване на промените в глобалните нагласи към САЩ от страна на „Пю Рисърч Център“ показва, че само за 6 години, между 2000 и 2006 г., тези, които имат положително отношение към САЩ, падат във Великобритания от 83% на 56%, във Франция – от 62% на 39%, в Германия – от 78% на 37%, в Испания – от 50% на 23% (7).

Тези процеси се разгръщат през последващите години. И това не е случайно, ако си спомним за протестите в Западна Европа срещу нападението от САЩ на Ирак и появилото се тогава разделение между „стара“ и „нова“ Европа.

Как се промени отношението към САЩ през последното десетилетие? Изследване на „БиБиСи Уърлд Сървис“ през 2017 г. в 19 държави показва, че само в 4 страни в света преобладаващата част от населението гледа на САЩ позитивно и в този смисъл са американофили. Във Великобритания делът на гледащите негативно на САЩ е 64%, в Испания – 67%, във Франция – 56%, в Турция – 64%, в Мексико – 59%, в Канада – 58%, в Русия – 64%, в Иран – 85%, в Китай – 61%, в Германия – 40%. Обърнете внимание, американофобите във Великобритания, Турция и Русия са един и същ процент – 64. (8)

При  най-верните съюзници на САЩ в Европа и в двете им съседни страни – Канада и Мексико, американофобите са мнозинство, или повече от американофилите.

Ние сме вътре в този свят, в който фобиите в различни посоки растат. Проблемът е, че новата студена, хибридна или четвърта световна война все повече се изостря. В нея България е в една военно-политическа организация, политиците признават, че имат едни „големи началници“, от които чакат указания и подкрепа, докато основната част от населението очаква подкрепа от друга страна.

Това разделение разкъсва и ще разкъсва все повече българското общество и ще бъде един от факторите за промени в през следващите години.

Бележки:
(1) Vice, Margaret. Politics Worldwide Unfavorable Toward Putin, Russia, Pew Research Center, August 16, 2017
(2)  Българите обичат Русия, харесват САЩ и мразят войната, В: http://www.zona-news.com/displaynews/40493, 17.09.2018
(3)  Rising Environmental Concern in 47-Nation Survey: Global Unease with Major World Powers, In: http://assets.pewresearch.org/wp-content/uploads/sites/2/pdf/2007%20Pew%20Global%20Attitudes%20Report%20-%20June%2027.pdf, June 27, 2007
(4)  Христова, Велиана. След изборите властва песимизмът, http://www.duma.bg/node/90224, 25.11.2014
(5)  „Маркет линкс“: 74% от българите харесват политиката на Русия,
https://clubz.bg/43928-market_links_74_ot_bylgarite_haresvat_politikata_na_rusiq, 30.08.2016
(6) Глобални предпочитания за хипотетични военни съюзници, В: http://www.gallup-international.bg/bg/%D0%9F%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/2017/353-Global-Preferences-for-Hypothetical-Military-Allies, 02.05.2017
(7)  America’s Image Slips, But Allies Share U.S. Concerns Over Iran, Hamas, http://pewglobal.org/reports/display.php?ReportID=252, 13.06.2016
(8)  Sharp Drop in World Views of US, UK: Global Poll, https://globescan.com/images/images/pressreleases/bbc2017_country_ratings/BBC2017_Country_Ratings_Poll.pdf, 04.07.2018

Доклад, изнесен на националната научна конференция „Русофобството – причини, етапи, форми, институции“, 11 октомври 2018 г.

Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. В момента е преподавател в УНСС. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни.

 

Източник: 24may.bg

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter