Съвместна публикация на АНАЛИЗИ БГ и Студия Трансмедия
Великата херцогиня и нейната “Дворянска игра”
Приближени до Путин получават аристократични титли от ръката на дъщерята на обергрупенфюрер на СС


Преди дни руският президент обвини поляците в колаборация с хитлеристите, за да оправдае сътрудничеството на СССР с нацистка Германия през ВСВ за подялбата на Полша. Тази публикация на „Новые известия“ отпреди три години става особено актуална. Акцентът в нея е как близкото и далечно обкръжение на президента Путин се сдобива с аристократични титли. Една подробност обаче боде очите. За да се „одворяни“ висшият ешелон на властта е основана специална институция, а „аристократичните“ символи се раздават от дъщерята на братовчед на последния руски император и близък сътрудник на Хитлер. Кой да стане обаче кавалер на императорските символи, решава самодържецът на Русия, официално демократична федерация.

Много интересна статистика събира философът и журналист Андрей Тимесков. Както става ясно, значителна част от руския елит покрай държавните длъжности и постове се обзавежда и с дворянски титли. За какво им е това?

Според Андрей Тимесков в аферата с кодово названия „дворянска игра“ вече участват хора с такива чинове и звания, че да ги обвиниш в лекомислие и слабоумие, би било наивно.

Още при ранния Путин руското чиновничество единодушно и активно се обръща към дворянството, докато генералитетът вече марширува в тази посока. Ако се вярва на официалния сайт „Руски императорски дом“, първият подобен „дворянин“ сред високопоставените руски чиновници става генерал-полковник Валерий Манилов.

На 4 август 2001г. Мария Владимировна подписва грамота за удостояването му с орден „Света Анна“ първа степен. Според дореволюционното значение на ордена това означава получаване на статут „потомствен дворянин“. За какви заслуги е придобил дворянска титла бившият член на КПСС и политработник, „Императорският дом“ не съобщава.

Четири месеца след „Анна“ на 19 декември 2001г. Валерий Леонидович получава от ръцете  на Мария Владимировна Романова (по майчина линия Багратион-Мухранска) нова емблема на императорската власт – знака „Военен орден Свети Николай Чудотворец“, също първа степен. Същия ден заедно с Манилов кавалери на високата степен на регалията стават представители на тогавашния цвят на армията – началникът на Генщаба Анатолий Квашнин, първият му заместник Юрий Балуевски, началникът на ГРУ (Главно разузнавателно управление) Валентин Корабелников, командващият войските на СКВО (Северо-Кавказки военен окръг) Генадий Трошев, началник-щабът Владимир Булгаков, управителят на Московска област Борис Громов.

Сред „лауреатите“ втора степен е началникът на Главно управление по възпитателна работа на въоръжените сили на Русия генерал-полковник Виталий Азаров, заместник-командващият войските на Северо-Кавказкия военен окръг генерал-майор Сергей Кизюн, заместник-командирите генерал-лейтенант Валерий Герасимов и генерал-лейтенантът Сергей Макаров, тогавашният губернатор на Уляновска област генерал-лейтенант Владимир Шаманов, началникът на Военно-мемориалния център на въоръжените сили на РФ генерал-майор Александър Кирилин, генерал-лейтенантът на неизвестен род войски Михаил Кожевников, бившият военен комендант на Чечения генерал-лейтенант Иван Бабичев.

Новите „дворяни“ са от селски произход, както се казва, от „от плуга до благородничеството“ – потомствени аристократи сред тях няма. В тази връзка наследници на стари дворянски родове (Шереметиеви, Трубецки) силно се възмутили и написват „Открито писмо до президента на Русия Владимир Путин“ с призив да не дава право на Мария Романова да произвежда благородници от чиновническото съсловие.

По-нататък да се „одворянят“ по „Всемилостивото желание“ на Николай Чудотворец (или, за разнообразие, на Света Анна) успели едва ли не всички другари с генералска униформа – началници на Главното автобронетанково управление към министерство на отбраната, Главно управление за бойна подготовка, управления на Генщаба, командири на инженерни войски, началници в жп транспорта, комуникациите, командващи военни окръзи, началници на военни академии.

Това изобщо не означава, че всички неочаквано се сдобили с благороднически корени – източник за придобиване на „дворянски“ сан става „Руският императорски дом“. По-точно неговата господарка „великата княгиня“ Мария Владимировна.

Между другото, напомня Андрей Тимесков, Мария Владимировна е дъщеря на великия княз Владимир Кирилович Романов – втори братовчед на последния руски император Николай Втори, и по съвместителство обергрупенфюрер на СС, който открито поддържа нацистите и е близък на Адолф Хитлер. По време на войната е в неговия щаб, подготвяйки се за марионетно правителство след победата над СССР.

Владимир Кирилович Романов служи като обергрупенфюрер на СС

По време на Втората световна война бащата на „нейно императорско величество“ командва Корпуса на императорската армия и флот. На него се подчиняват всички монархисти от френската дивизия на СС „Шарлеман“, белгийската дивизия на СС „Валония“, датския корпус на СС. В края на войната той обединява своя императорски корпус с първи корпус на РНА на генерал Борис Смисловски, заедно с когото бяга в Лихтенщайн в края на войната.

Но не мислете, че към „новата аристокрация“ се стремят само офицери. С голямо желание фалшиво дворянство приемат от ръцете на самозваното „императорско величество“ също високопоставени държавни служители, висши йерарси на Руската православна църква и влиятелни шефове на родния бизнес – Сергей Степашин, генерал-полковник и председател на Сметната палата, който става „дворянин“ на 15 юли 2002г., когато му е връчен с „най-милостиво желание“ военният орден „Свети Николай Чудотворец“ първа степен.

На 23 декември 2008г. за „въздаване за заслуги пред отечеството и като свидетелство на специалното наше благоволение“ с орден „Света Анна“ – втора степен е удостоен Владимир Чуров, председател на Центризбиркома (Централна избирателна комисия – б.пр.).

През 2010г. кавалер на „Анна на шия“ става роденият в село Бандурово, Гайворонски район, Кировградска област вицепремиер Дмитрий Козак.

На 12 май 2009г. Мария Владимировна връчва грамота и удостоява с орден „Света Анна“ първа степен главата на администрацията на президента на Русия Сергей Наришкин. А церемонията се провежда „в Кремъл, в сградата на администрацията на президента на Руската федерация“.

За аристокрация е произведено и цялото висше ръководство на „Норникел“. Декември 2009г. с орден „Св. Анна“ втора степен е удостоен собственикът на голям пакет акции на „Норникел“. Владимир Потанин. „Анна“ трета степен получава и Олег Пивоварчук, първи зам.-гендиректор на „Норникел“. А следващата година лауреат на „Анна на шия“ става Андрей Клишас, президент на „Норникел“.

Много интересно е описанието от церемонията по награждаването: „След това ръководителят на администрацията на президента на РФ Сергей Евгениевич Наришкин връща жеста и поднася на В. Потанин шпага – символ на дворянското звание и служене на отечеството.“

Не са лишени от псевдодворянски титли и губернаторите. Първият от тях е Борис Громов. Със същия „Николай“ първа степен е удостоен Владимир Чуб, оглавяващ тогава Ростовска област. През 2007г. с дворянство ощастливяват губернатора на Приморския край Сергей Даркин, съпругата и дъщеря му. Губернаторът на Тулска област Вячеслав Дудка също става кавалер на „Николай Чудотворец“ първа степен. И губернаторът на Ивановска област Михаил Мен е награден с „Анна“, но едва трета степен.

Възниква естественият въпрос – защо президентът на уж демократична република гледа през пръсти на всичките тези „волни упражнения“ на монархисти от близкото и далечно си обкръжение?, пита авторът на блога, опитвайки се да отговори с препратка към конспиративна версия за възможно възстановяване на монархията в Русия под ръководството на настоящия президент.

Но ако не приемаме сериозно подобен сценарий, то във всички случаи остава въпросът – за какво са им на всичките тези господа фалшиви звания и незаслужени ордени?

Отговорът като че ли по-скоро се крие в сферата на дребната суета.

 

Превод: Рени Нешкова

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter