Гледам репортажа за бившата общинска служителка в Козлодуй, на която ѝ запалили двете коли, след като се озовала свидетел по дела, започнали по нейни сигнали.

Бивша, защото напуснала след натиск да подписва документи за несъществуващи разходи по обществени поръчки.

Гледам и си мисля, че за десетина години подобни жени и мъже са пускали сигурно хиляди такива сигнали, но по повечето няма никакво развитие. Ни разследване, ни дела, камо ли пък отмъщение. Присмехът не се брои…

Сигурно стотици бивши и действащи служители по администрациите са пращали сигнали до същият “комплект” институции – МВР, прокуратурата, КПКОМПИ.

Какво им е различното на нейните сигнали, че предизвикват такива резултати?

Вероятно, защото тя е пускала всичко и до Антикорупционен фонд, наравно с държавните институции.И някой е прозрял простия факт, че това няма да мине незабелязано, въпреки всесилните местни обвързаности.

Сетих се и за неколцината whistleblower-и, които лично познавам – София Христева, Иво Кръстев, Кънчо Димитров, Катя Матева, Бойко Атанасов, Методи Лалов, Лозан Панов…

Повечето напуснали или уволнени, който останал на поста си – подложен на всекидневни репресии и медийно окалване. На една от горните колата ѝ също беше подпалена – в гаража, залепен до спалнята на семейството.Точно както и при сегашния палеж, седмица по-рано беше подала сигнал в полицията, че уличените в сигналите ѝ оглеждат къщата.

Както и сега – никаква превантивна реакция, разбира се

Та, излиза, че ако вдигате пушилка около някоя корупционна сделка, може да се разминете с уволнение и присмех, ако пишете само до официални институции. В най-добрия вариант няма да ви обърнат внимание.
Но ако усложните играта с копия до рогати медии, неправителствени и правозащитни организации, тогава смитането на сигнала под килима е по-трудно. До дело я стигнат, я не, но отмъщението ви е почти в кърпа вързано.

Весислава Танчева – фейсбук инфлуенсър