След първоначалното стъписване, взехме да се окопитваме… Вярно е безспорно, че Нотр Дам е чудесо на строителството и изкуството, символ за французите. За нас, четящите дъртофелници, също, защото сме расли с Юго. Както си обичаме индианците, щото и с Винету сме расли. За младите – повод да се поровят в Гугъл, ама малко, че да разберат кой е па тоя Квазимодо, аа, Юго някакъв… е ми… И Юго е стар, неразбираем вече, и той дървен като гредите на катедралата….. И с право не им е интересен. Лошото е,че няма кой да го замени.

Французите ще си възстановят храма вероятно. Ще го възстановяват много години. Много хора ще спечелят много пари от това – бъдете сигурни, Цоко и Боко не са наше изобретение.

В центъра на Париж много години ще стои строително скеле. Както си е стояло от 1968-ма…

Да ви кажа, аз не харесвам тези петдесетгодишни ремонти. Понеже последните 30 години от живота ми минаха в строителства навсякъде в София, ремонти непрекъснато на нещо, мога обосновано да кажа, че направо си е гадно.

Ние, обаче какво ще правим? Напълно разрушена цяла държава. И хич не малка, както любвеобилно и с нежност говорят невежите за нея.
Слушам Хараланите и тяхното араламбене*, ми то сякаш живеем в различни държави – не, на различни планети… сякаш съм неграмотна или луда, дотолкова смахнати работи говорят. Разрушиха здравия смисъл Хараланите.
Гледам разни нови филми, ми то правени сякаш никога не сме имали кино. Сякаш със задниците си са ги правили. Диалозите – тъпи, артистите – набедени, режисьорите …. То ясно, режисьорите – тъпи. Харалани. Ми директора на Сатиричния театър – Харалан? Ми Веждито… Разрушиха и културата.
Хараланите са терористи, да ви кажа. Рушат. Като валяци рушат. Безогледно. Новите варвари са Хараланите. Пълзяща хараланщина.
Превърнаха поговорката – сведена глава, сабя не я сече във верую. Ама и добре осребриха навеждането. За сметка на цяла съсипана държава.
Диктаторът е по-малко виновен от Хараланите. Той не може да съществува без тях.

Източник: Фейсбук

*Б. р. Вероятно под сборният образ на Хараланите авторката е имала пред вид героят от пиесата на Йордан Радичков Араламби: В една суматоха не може без знаме! Няма нищо по-хубаво от това да се развяват знамена и да се скандира. Ако аз бях началник на държавата, щях да наредя половината от държавата да скандира, а другата половина – да развява знамена и да бие барабали и ще излезем на първо място в света. Имам опит в тая работа и зная какво е. Нали съм скитал, добитък съм прекупувал, та като станаха събитията, си викам: Араламби, гледай да те не закачи ветъро! И се набутах в града. А в града народ, народ, навсякъде гвардейци, едни се товарят на камиони, други се товарят на влакове, ще вървят някъде. Щом видях тия на гарата, и ги питам: Къде, момчета? А те ми викат: Срещу фашизма! Почнах да скандирам: Смърт на фашизма, свобода на народа! Те се заразиха от мен и също почнаха да скандират. После се взех, та на пазара, разни там всякакви се мотаят с разни там зеленчуци и глупости, аз като почнах и там, че да видиш как и ония почнаха да скандират. Аз и пред църквата ходих да скандирам: Смърт на фашизма! – Излезе попа, и той се присъедини към мене. И пред самата милиция ходих. Сам началникът ме повика и ме попита: Ти кой си? – а аз викам: Смърт на фашизма, Араламби съм. Много араламбиш, вика ми началникът, но не ме арестува. А пък аз си араламбя, щото гледам да не ме фане ветъро. 

Йордан Радичков “Суматоха”.