БНТ на 60. По стечение на обстоятелствата и аз ставам на 60. По стечение на обстоятелствата първите 30 бях зрител, а вторите 30 (от 89-а) работя в същата тази БНТ. Понякога попадам на посветения на юбилея формат.

Оставам с впечатлението, че историята на Телевизията е сладникава “естрада”, “пера и пайети”, беззъби скечове и сълзлива носталгия…

А аз знам и помня каква страшна идеологическа машина бе тя, как щатни и нещатни сътрудници на ДС промиваха мозъци и налагаха лъжи от нейния екран, как тя бе най-верния рупор и слуга на тоталитарната власт, какво боричкане и каква мерзост цареше в нейните коридори, какви предателства и завист определяха битието ѝ, как малки партийни гаулайтери и големи партийни велможи преобръщаха съдбите на малцината творци и многобройните служители, как кариерата се определяше от хитростта и слагачеството за слугите и способността на компромис за творците.

Знам как първите 30 години, когато мечтаехме за друга музика, филми, книги и реалност, те бяха забранени, а вторите 30 години, когато искахме да ги правим – те не бяха допускани. От почти същите хора. Знам и помня – имена, събития, факти. Нищо от това не виждам във формата “БНТ на 60”. От захаросаната обвивка оставам с леко горчив вкус…

Пиша това не като външен наблюдател, а като човек, чиито половин живот е минал в същата тази Телевизия. И съм далеч от мисълта да оспорвам професионализма и качествата на много от моите колеги, някои от които работят още от онези времена, но просто не ми е било съдено да бъда носталгик. Може би за добро…

Източник: Фейсбук