Нека го кажа достатъчно ясно:
Хората с прасета в задния двор не желаят да унищожат здравите си животни, за да спасят, евентуално, други здрави в стопанствата. Не желаят също да убиват бременни и майки с малки прасенца. И никой не може да иска от тях да го направят. Защо ли? Защото не е хуманно. Няма човещина в такова отношение към животните. А ако няма човещина, в какво очакваме да се превърнат тези хора, за да го сторят.
Всъщност, отказвайки да изпълнят разпорежданията, хората отказват да променят човешкото в себе си.И намирам това за напълно оправдано.
Аргументът, че малките стопани не били регистрирани не е от значение в случая. Регистрацията е във връзка с търговските цели на стопаните и отношенията им в контекста на земеделската политика на държавата и ЕС, а в случая няма търговски елемент при този вид добиване на храна за собствени нужди.
Освен това, касае се за собственост. Животното, което отглеждат вкъщи, се третира като вещ, следователно не е достатъчно да бъде издадена заповед на БАБХ. За да влезе принудително представител на държавата в дома ти и да унищожава каквато и да е било вещ в нея, ще трябва много повече от една заповед. Много повече!
Източник: Фейсбук, още по темата:
Епиграмадата на Крилатия козел
БОРИСЛАВ ГАНЧЕВ: КелеПир по време на чума
Утопия, че и отвъд…
ЕПИЗООТИЧНА УТОПИЯ: Годината на свинската чума
Държавата като лъжливото овчарче
ИЛИЯН ВАСИЛЕВ: Не можеш да управляваш със заповеди „от горе“, без да погледнеш хората в очите
Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter
Предходни анализи в рубриката
