Лекция на президента Румен Радев на тема „Социално-икономическо развитие на България – предизвикателства и перспективи“

16 април 2018 г., София, Университет за национално и световно стопанство

 Със съкращения

Когато говорим за икономика, трябва да помним, че тя е неразривно свързана с политиката. Защото никоя икономика не може да се развива успешно, ако държавата, в лицето на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, не създаде необходимите благоприятни условия, както и никое държавно управление не може да успее, ако няма зад гърба си работеща, устойчива икономика. Не трябва да забравяме също така, че икономиката, нейният успех, успехът на всяка една политика се измерва с ползите, които тази политика носи за обществото. Една политика може да бъде представена за успешна чрез ПР-блъфове, да речем. Но това не може да трае дълго, тъй като тя трябва да донесе реални ползи. А реалните ползи винаги се измерват с висок жизнен стандарт и качество на живот.
За да бъде успешна една такава политика, трябва да сме наясно с няколко неща. Първо, къде сме ние? Второ, какви цели си поставяме и къде искаме да отидем. И трето, какви приоритети и стратегии формираме и какъв инструментариум ще прилагаме, за да ги реализираме.
И така, първият много важен въпрос: къде сме ние? А той е важен, защото той е отправната точка на нашите амбиции. Не по-малко важни са и критериите за сравнение и оценка спрямо собственото ни минало в регионален и европейски формат спрямо световните тенденции за развитие на конкурентоспособна икономика и проспериращо общество. Ако се сравним с България преди 10-20-30 години, ще откроим редица успехи. Въведена бе демократична конституция; извървян бе пътят от планова към пазарна икономика; бе осъществена приватизация, макар и в български стил; България бе приета в Европейския съюз и НАТО. И без това да стане, тя щеше да бъде маргинализирана на европейската сцена.
Законодателството се хармонизира с европейското в редица области. Усвоиха се големи по обем европейски средства. Усъвършенства се инфраструктурата. Привлякоха се чужди инвестиции. Разкриха се работещи индустриални зони. През последните години IT-секторът и туризмът бележат значителен ръст, а финансовата дисциплина и макроикономическата стабилност са налице.
В същото време обаче, при същите тези успехи, България заема все по-устойчиво челните места в класациите по смъртност, по миграция на младо и трудоспособно население, по обезлюдяване на цели региони. България е най-бедната държава в Европейския съюз с милиони хора, живеещи в бедност, с пенсионери, които масово мизерстват с пенсии, които са шокиращо ниски за държава-членка на Европейския съюз, с ширеща се битова престъпност и корупция.
Можем много да разсъждаваме какви са причините да стигнем дотук. Можем, разбира се, да ги търсим във всички посоки. Да речем, във варварския начин на приватизация, в унищожението на нашето селско стопанство; в наложилата се с годините структура на нашата икономика, чийто основен дял заемат сектори с ниска добавена стойност и ниско заплащане на труда. Също така в дела на сивата икономика, която спъва лоялната конкуренция, а може би с липсата на стратегически инвеститори и порочния стремеж да ги привличаме с евтина работна ръка и с ниски данъци, със социален дъмпинг. Може би в отчайващо ниската, на фона на останалите държави-членки на Европейския съюз, производителност на труда, цена на труда, конкурентоспособност, чийто ефект се засилва допълнително от липсата на достатъчно инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и в несъстоялата се важна реформа в областта на образованието. Може би в използването на държавния бюджет като инструмент за потушаване на социални недоволства и протести. Може би в несъстоялата се финансова децентрализация на общините, без която става ясно, че няма как да се разгърне инициативата и гражданската активност на местно ниво. Със сигурност в липсата на доверие в съдебната система, в неефективната администрация, в липсата на електронно управление.
Можем да продължаваме много. Но аз мисля, че и това е достатъчно и всичко изброено дотук всъщност е резултат от най-важната причина, а тя е политическа и това е неефективната институционална среда. Днес отбелязваме Деня на Конституцията и ви поздравявам с този светъл ден. Това е голямото държавно начало на новоосвободеното Княжество България. Наследник на старата Търновска конституция, днешната Конституция на Република България въвежда и отстоява важни идеи и принципи на демокрацията и на отговорното управление. Нашата конституция много ясно задава основните институции в държавата, ясното разделение и дължимото сътрудничество между тях. Тези институции трябва да гарантират най-важното, от което се нуждае българският предприемач, инвеститор и данъкоплатец, а това е защита, предвидимост и сигурност. Без тях няма как да имаме нужната среда, в която да се развива успешна икономика.
Българският парламент е основната гаранция за демократичността на нашата политическа система и ние трябва да подкрепяме неговата работа, но не и безкритично. Искрено желая да имаме силен и успешен парламент. Но когато имаме много чести и понякога дори хаотични промени в законодателството, това води до непредвидимост и нестабилност на българския правен ред, съчетано с ниска степен на контрол и ефективност на прилагане. Всичко това въздейства негативно на бизнес средата.
Да погледнем и законодателния процес. Стана практика вече в преходните и заключителни разпоредби да се предлагат важни изменения в други закони, несвързани пряко с темата на законодателната инициатива. Все по-често между две четения се предлагат промени, и то съществени промени, а по този начин се избягва от обществения дебат, от общественото обсъждане и от оценката за въздействие. Смятам, че тежестта на общественото обсъждане трябва да бъде изнесена в началото на законодателния процес и изискванията на Закона за нормативните актове. Трябва да се прилагат не само за предложенията на Министерския съвет, а и за предложенията на народните представители. Също така сме свидетели как важни законопроекти, които са всъщност част от управленската програма на правителството, се внасят от народни представители – да речем Законът за концесиите. Такъв подход оставя съмнение за бягство от отговорност.
Друг проблем за бизнес средата в България това е липсата на прозрачност, на собственост на управленски решения и на харчене на публични средства. И тук можем да дадем примери: когато на заседание на Министерски съвет се взема решение за харчене на огромен обществен ресурс – на бюджетен излишък, и то милиарден, за половин час без ясни критерии и дебат; когато едни и същи фирми печелят последователно многомилионни обществени поръчки за водни цикли и магистрали, служебно, т. е. всички останали отпадат по документи, да речем, от десет фирми остава една; когато продължава да се влага упорито огромен обществен ресурс в една, според мен, дълбоко несправедлива програма за саниране, която стартира с необосновано високи цени в нарушение на закони, както отчете и докладът на Сметната палата, без механизми за обществен контрол, без задълбочен реален анализ за ефективност и безопасност, без алтернативни разчети за финансова и екологична ефективност, ако същите средства биха се вложили в други неща, да речем в битова газификация или пък в съвременни високотехнологични енергийни програми. Има ли разчети, колко повече домакинства, колко повече обществени организации, малки и средни предприятия биха се възползвали от такива програми и дали те няма да бъдат по-справедливи. […]
Какви критерии да използваме, за да измерим тази цел, и какво означава да бъдем богати? Според мен крайната цел е важна. Но не по-малко важен е механизмът, по който ще я достигнем, а това определено е висок устойчив икономически растеж, с растящ дял на иновациите и производствата с висока добавена стойност, с акцент на конкурентоспособността. Аз не съм икономист и изобщо не смея да давам някакви съвети, рецепти как точно да постигнем тези цели, как точно да разгърнем този механизъм. Но си мисля, че думите на един велик писател, философ и хуманист, предсмъртните му думи ще бъдат особено актуални за строителите на съвременна и бъдеща България. Има ли сред вас възпитаници на немски гимназии? Добре, тогава трябва да ви е ясно на кого са думите „Licht, mehr licht“. Добре, ще помогна малко, Йохан Волфганг Гьоте: „Светлина, повече светлина“.
Защото, според мен, в момента България прилича на една строителна площадка, където нещо строим, но не знаем точно какво, защото е тъмно. Някакви хора носят строителен материал и се връщат за нов. В това време други хора го крадат, защото е тъмно. Някакви хора ръководят строежа, размахват карти, чертежи, но други хора съвсем от тъмното всъщност управляват тях. Някакви хора строят стена, да речем ограда. Но е толкова рехава и нестабилна, че трябва да почват да я ремонтират още преди да са я приключили, защото е тъмно. Други хора наоколо прокарват пътища и магистрали. Но нещо бъркат пропорциите и след тях остават веднага дупки, защото е тъмно. Не се знае кои са реалните собственици, реалните строители, реалната стойност на обекта и какво точно и на кого се плаща, защото е тъмно. Медиите не казват истината, защото не могат да я видят в тъмното или защото не искат да я видят. Но едно е ясно. Младите и предприемчивите, както и немалко чуждестранни инвеститори напускат площадката и търсят друга, по-светла.
Крайно време е да включим прожекторите. Това е най-важното и неотложно, което трябва да направим за България, за да я има България. Да осветлим процесите в държавата. Да има прозрачност на собственост, на управленски решения, на харчене на публичен ресурс. Да има ясно установени правила, които да важат за всички. Прокуратурата и съдът имат последен шанс да върнат доверието в тях и в България като погнат безкомпромисно крадците, корумпираните, престъпилите закона, независимо дали са от управляващи, от опозиция, от собствените магистратски редици.
Когато изискваме и установим ясни и прозрачни правила и демократични принципи, когато върнем доверието в държавата и държавността, то тогава абсолютно съм сигурен, че инициативата и предприемчивостта на българина много бързо ще доведат до желаните икономически резултати.
Така разбирам основната роля на държавата, а и участието на всеки един от нас. Трябва да осъзнаем, че сега, повече от всякога, е необходима непримиримост към произвола и престъпленията и активна гражданска позиция. Как ще се реализира това, определено вече времето показва, че трябват хора с адекватно образование и култура, с познания за икономическите и обществени процеси, новите технологии в България и в света, с друг поглед за развитието на България и на света, с други идеи за бъдещето. И най-важното, с друга енергия и друг морал. А тези хора сте вие. От вас зависи бъдещето и ваша е отговорността за него.
И ние можем да предприемаме много мерки, за да имаме едно наистина проспериращо общество. Но две според мен са абсолютно задължителни – качествено образование и информация. И ще ви споделя моите виждания за образованието. Приветствам всяка политика и решения, които водят до повече средства за образование. Но само с повишаване на учителски заплати и ремонт на училищна инфраструктура няма да постигнем качественото образование, от което се нуждаем. А то трябва да бъде конкурентоспособно. В някои държави например вече изучават информационни технологии, програмирани в детските градини. Как нашите деца ще се конкурират с тези деца след 15-20 години. […]
Абсолютно съм убеден, че нашата система за висше образование, и не само тя разбира се, трябва, освен да предлага необходимите знания, но и да възпитава личности и лидери с необходимите компетенции за предизвикателствата на бъдещето. А бъдещето принадлежи на тези, които успеят да изградят ефективна система, която да им позволи да добиват първи необходимата информация, да трансформират информацията в знание и да прилагат това знание преди своите опоненти. Явно така е устроен и така работи светът. […]
За мен обаче истинският отговор е следният: в съвременния дигитален и глобален свят няма малки и големи държави. Има държави с големи и малки амбиции. Има държави, които упорито преследват, обединени заедно, своите амбиции. Има и държави, които са се примирили, загубили са вяра в собствените възможности и са се свили в черупката на сивото си ежедневие и самосъжаление.
Пожелавам ви високи амбиции – лични и за България. И много сили и вяра да ги осъществите.
На добър час!

Сайт на президентската институция / president.bg

Със съкращения