Репортажи от Уикипедията
Денят 17 май в глобалния стенвестник
Наръчник на прогресиращия активист


Кин Стоянов

Сигурно не сте се запитвали що за ден е 17 май?  На пръв поглед ден като ден. Дори и мъдрият български народ има поговорка: Не всеки ден е Конски Великден…

Българският народ е мъдър. Той е преживял византийската власт, османското владичество, тираничното управление на Стефан Стамболов, зверското му посичане от главорезите, след което и убийството на Стамболовия политически противник Алеко Константинов – Щастливеца…

Народът ни е преживял Деветоюнския преврат, разпарчетосването на Александър Стамболийски, поръчания от Коминтерна септемврийски метеж през 1923 г… и жестокия терор при потушаването му… Атентата в църквата „Света Неделя“… Народът български беше под едноличния режим на Цар Борис III, прие войските на Третия райх, погреба с почести Царя Обединител, за да посрещне по-късно с ентусиазъм Трети украински фронт… След това ние българите воювахме за разгрома на Хитлеристка Германия, после си изгонихме царчето, а година по-късно обесихме мъртъв пребития преди това с чукове антимонархист и републиканец, лидер на БЗНС Никола Петков.

После у нас национализирахме – сиреч  заграбихме индустрията и градската собственост, колективизирахме – сиреч отнехме земята от собствениците. После след царските лагери създадохме и комунистическите такива… И тъй като комунизмът беше по-високо развит обществен строй, в новите лагери погинаха повече… Убихме Сашо Сладура, прободохме с българския чадър Георги Марков, но в последна сметка детронирахме Тодор Живков и тръгнахме да го съдим дори… Преживяхме реституцията и приватизацията – масовата и касовата… Ликвидирахме ТКЗС-тата и докато връщахме земеделската земя уж на собствениците ѝ, тя попадна в ръцете на двайсетина приказно забогатели фамилии, прибрахме си царчето и му предадохме ключа към пещерата на Али Баба…

Както се разбира напоследък народът български е напът да преживее дори и Covid 19, въпреки някои генералски очаквания…

Затова мъдрият ни народ обича да казва: Не всеки ден е Конски Великден…

И все пак що за ден е 17 май?

Според някои информационни източници от една страна 17 май е „Световен ден за борба с хипертонията“, но от друга страна е „Международен ден за съпричастност със засегнатите от ХИВ/СПИН. Което не знаем как кореспондира с обстоятелството, че 17 май също така е обявен за „Международен ден срещу хомофобията и трансфобията“…

Уикипедия ни учи, че 17 май е също така: „Международен ден на телекомуникациите“, „Световен ден на информационното общество“, „Ден на конституцията в Норвегия“, па даже „Ден на българския спорт“…

Някога, докато бяхме пионерчета и комсомолци, в училище ни караха да подреждаме стенвестници върху цокъла, който се разпростираше между левия край на черната дъска и стената откъм вратата на класната стая. Там лепяхме различни нагледни материали – снимки, изрезки и ръкописи – с  повод и без повод. После падна Берлинската стена и ние решихме, че сме се отървали веднъж завинаги не само от стенвестниците, но и от комсомолщината. Напразни надежди… Днес, с помощта на новите технологии всеки активист намира виртуален цокъл, за да разпъне стенвестници, я на стената си във фейсбук, я някъде другаде в интернет. Защото, който не го бива да прави нещо друго, намира житейската си реализация в измислени и нищо не значещи послания, така гостоприемно приютени във всевъзможни международни и световни организации. Нали целта е да се оправдаят средствата.

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter