• Размисли за един отминал и вечно предстоящ 24 май

Отмина 24 май – най-хубавият и най-българският празник. Отново се появиха инцидентни гласове, че това е българският национален празник. Аз лично съм съгласен. Какво по-българско в обединена Европа от

„…напред, народността не пада, там дето знан’ето живей…. „

Дали случайно или не, но около празника се тегли и жребия за местата в детските градини за София. И се установи недостиг от няколко хиляди места. За мен самия бе изненада, че в белите държави отдавна образованието официално (а не по желание) започва не от седем години, а от пет годишна възраст. И в белите държави това е основна грижа на държавата. Детските градини в двумилионна София обаче се строят от общината, не от държавата. Нови училища пък изобщо не се задават на хоризонта. А този наплив от деца в забавачките по естествен път след две-три години ще прелее в училищата. Ново училище обаче не се прави за една година. Дали и там ще има кризисен щаб. Или образованието не ни интересува, защото не го виждаме. Само го усещаме по поведението и знанията на децата ни. И по джобовете си (за частните уроци). Държавата е тази, която в цял свят се грижи освен за образованието и сигурността на гражданите си и за заплатите на учителите и на полицаите. (Едно време учехме определението на Ленин, че полицейска държава е тази, в която полицаят е по-добре заплатен от учителя!). При нас и двете професии са на екзистенц минимума (понеже говорим за 24 май това на български означава „на ръба на оцеляването“). Заплатите на учителите обаче може би съответстват на нивото на образованието на учениците. (Както и заплатите на полицаите отговарят на нивото на нашата сигурност!). Журналистка от една телевизия ми сподели, че целият й екип бил потресен от факта, че при инцидентни интервюта на ученици до четвърти клас по повод 24 май деветдесет процента(!) от децата не знаели какъв празник е този ден. Едно дете казало, че е бил празника на Самоков!

Празникът на братята Кирил и Методий (не казвам, „светите братя“, защото по времето, когато аз репетирах за манифестацията около училището под звуците на училищната духова музика бяха само „братя“, събуди и коментари за това трябва ли да има манифестации или не. Впрочем сега му казват шествия. Във Варна на шествието били излезли 20 000 души. Ще съм откровен и ще споделя, че получих още един мотив да харесвам много Варна. Защото в двумилионна София в шествието са участвали само около 2000 души. Любопитни бяха коментарите във форума на това интернет съобщение.

Имаше едно мнение, че манифестациите са социализъм. След това имаше сто, които подкрепяха такъв начин на отпразнуване специално за 24 май, а някои от тях се изказваха не особено ласкаво за „антисоциалиста“. Аз лично не харесвам манифестациите, но тази точно ме караше да се чувствам специално. И сега настръхвам, когато чуя фанфарите да свирят „Върви народе възродени“. И се чувствам българин, и се чувствам значим и перспективен, и се чувствам уверен за бъдещето на децата си…Така ми въздейства тази песен. За разлика от партийните реклами, които сега гледам и в които едни хора искат да „защитават“ българското. Интересно от кого ще го защитават. Може би от тези, които се рекламират. Защото знанието прави народността. Това знание, което ние (според мен и с не малка чужда „помощ“) „държавнически“ съсипваме систематично вече толкова години.

Както съсипваме и основната вековна ценност на българина – че знанието е успех. Унищожим ли окончателно тази ценност, сами ще направим това, което векове наред поробители, врагове, зложелатели и други не са успяли да постигнат – да падне народността българска…

А иначе за мен, човека от по-старото поколение, дори да беше само българския празник 24 май, дори да беше само това „Върви народе възродени…“ пак ще се гордея, че съм българин.

Съвсем сериозно!

28 май 2009