На 12 юни отбелязваме 116 години от рождението на Атанас Далчев. Това ми дава повод да разкажа, че през целия си живот Радой Ралин демонстрираше изключителен пиетет към таланта, творчеството, човешките достойнства и нравствената красота на своя старши събрат в поезията. Нещо повече – преклонението на Ралин към Далчев беше въздигнало втория до висотата по-младия поет да го разглежда като свой духовен баща.

Димитър Стефанов Стоянов богоговее пред поезията на Атанас Далчев още от ученическите си години – преди да е станал известен с псевдонима си Радой Ралин. Случаят ги среща съдбовно в деня, когато младият поет с левичарски убеждения Радой Ралин заминава като доброволец на фронта през Втората световна война.

По-късно Ралин самоотвержено играе аватар на Далчев. В годините на култа поезията на Атанас Далчев е отхвърляна от догмите на социалистическия реализъм, та големият поет и преводач остава без препитание, а трябва да издържа многодетно семейство. Тогава Радой Ралин приема предложението на друг голям наш поет и преводач Александър Муратов, по това време главен редактор на сп. „Пламъче“ да пази редакторско място за Далчев в списанието. На практика Ралин се води по ведомост, но дава заплатата си на Далчев, който извършва редакторската работа.  Атанас Далчев е назначен официално в „Пламъче“ едва през 1953 г.

Може още много да се пише за тази голяма дружба между поетите – да не пропускаме самоотвержения жест на Александър Муратов, който рискува да си навлече големи неприятности с това длъжностно нарушение. Предпочитам да оставя да говорят стиховете на поетите:

снимка: Виктория Далчева

АТАНАС ДАЛЧЕВ  КЪМ РОДИНАТА

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепените бойци на Самуила.

Да търси, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

1965

РАДОЙ РАЛИН  ПОЕТЪТ

на Атанас Далчев

Поетът… Него от младеж боготворях
и не посмеях с него да се запозная.
По улиците отдалече го следях,
със завист съзерцавах бедната му стая.

И този ден, когато тръгнах на война,
на улицата срещнах го съвсем случайно.
И заболя в сърцето ми една вина,
че досега съм го обичал само тайно.

Той забеляза колко много ми тежи
сандъчето със моите войнишки вещи
и неочаквано до мене приближи,
взе дръжката. Усетих пръстите горещи.

Не само че товарът стана двойно лек.
Пред него можех цял да го издекламирам.
Но сепна ме поетът и като човек.
А тръгнал бях за свободата да умирам.

Внимателно запита имам ли баща,
защо не ме изпраща никое момиче?
И все на път ли ще прекараме нощта?
В частта си с близки ли съм, или съм самичък?

Узнал, че аз съм доброволец, изведнъж
от обич почна той да ме разубеждава,
че би било добре да стана първо мъж,
че смешно е човек в смъртта да търси слава.

Не слава – възразих му аз, – а свобода.
Той ме запита: нещо много ли ме мъчи,
че искам всичко в тази дума да сведа?…
Ний стигнахме. Той пусна моето сандъче.

Сбогувахме се като близки. Не разкрих
какво е бил за мен през толкова години.
Да тръгна на война не се разубедих,
но обновявах вече моите причини.

1945, 1969