По времето на социализма, Съюза за икономическа взаимопомощ и Варшавския договор (т.е. по времето, когато морето от енергия ни беше до колене) България разви собствена значителна енергийна база, която (изключвайки енергийния комплекс „Марица – Изток”) разчиташе на чужди (предимно съветски руски) евтини или по скоро получени на ниски и откровено антипазарни цени енерго ресурси. Това включва и АЕЦ Козлодуй, който работи и произвежда относително евтин ток в България, но разчита както за свежо гориво, така и за депониране на отработеното на Русия. Това време обаче тежко зарази държавата ни с изключително небрежно и разхитително отношение към същата тази енергия именно поради това, че е „евтина”. Тази зараза действа с пълна сила и сега. Всички се оплакват от високите цени на енергията , но много малко се прави за намаляване на консумацията й поне до ефективността на средноевропейските стандарти.

Най – учудващо обаче е, че България, продължава да се напъва да бъде електро енергийния тигър в региона на югоизточна Европа. И иска да прави евтин ток (незнайно как) и да го продава на съседите си (незнайно защо). А най – впечатляващото в българската енергийна сага от последните години е, че хората, които управляват енергетиката успяха да създадат впечатление у българите, че зелената енергия е енергия на далаверата, на високите цени, на икономическите схеми, изобщо „лошата енергия”.

В същото време нашите политици допуснаха да се провали проектът “Южен поток” в името на неясни политически дивиденти. Промяната на трасето на газопровода даде политически предимства на Турция и Гърция и едновременно с това подложи под въпрос цялата газопреносна мрежа, която печели основно от транзита на руски газ към Турция и Гърция. Тази ситуация, освен че лиши България от бъдещи икономически приходи, вероятно ще доведе до сериозно намаляване на сегашните транзитни такси.

Какви обаче  са фактите:

• Енергоемкостта на българската икономика е пет пъти! по – висока от средноевропейската за единица продукция.
• Загубите при производството и преноса на електроенергия в самата енергийна система са петдесет процента повече от средноевропейските.
• В системата на енергетиката цари тежка корупция, нагласени обществени поръчки, неспазване на екоправила, сериозно изоставане на инвестициите по поддръжката и реновирането на мощностите и преносната мрежа.
• Наличие на независим регулатор е само на думи, Този регулатор (КЕВР) на практика е политически зависим, манипулиран и в този смисъл не само безполезен, но и опасен.
• Липса на ясна държавна енергийна стратегия, която да включва обвързано развитието на енергопроизводството, баланса между традиционните и възобновяемите енергоизточници и подкрепа на енергоефективността в бита и производството и да разпредели ограничения финансов ресурс в максимално добрата за държавата и хората посока.

Какво предлагаме:

1. Категорично оттегляне на държавата от проекта „АЕЦ Белене” и отдаването му като частен проект без гарантирани договори за изкупуване на произведения ток или разработване на проект за използване на площадката за други цели и продажбата й на търг.
2. Разработване и стартиране реализацията на широкомащабна програма за енергийна ефективност на икономиката и бита, която до 10 години да изравни енергоемкостта на производството и бита в България със средноевропейската, в това число и продължаване на програмата за саниране на многофамилните сгради.
3. Разделяне на водния от енергийния регулатор и избор на наистина експертен и независим състав на двата регулатора с предимствено участие на представите на бизнеса и гражданските организации.
4. Разработване в проектна фаза на стратегически енергийни проекти на България – от типа на хидровъзел Никопол – Турну Мъгуреле, хидроенергиен комплекс Места, хидроенергиен комплекс Тунджа, плавателен канал Дунав – Черно море (като помпено – акумулираща водно – електрическа централа) и търсене на финансиране чрез европейски фондове и публично – частно партньорство.
5. Разработване и подпомагане на производство и използване на системи за енергийна независимост на малки и отдалечени от основните мрежи жилищни, селско стопански и производствени обекти.
6. Разработване и приемане на изцяло нов закон за енергийна ефективност, в който основните механизми да са разчетени на основата на стимулите, а не на санкциите и държавната регулация.
7. Решителни стъпки към цялостно или частично възстановяване на проекта “Южен поток”

Програма за Държавно Управление