Рубриката „Ситни, дребни като камилчета“ се свързва с името на Трифон Кунев, поет с романтиката на символизма. В политическия живот обаче остава като защитник на основните демократични свободи, в противовес на опитите за налагане на комунистически диктатура и тоталитарен режим в края на 40-те години в България. Политическата му сатира достига своя връх именно в поредицата от коментари върху обществените процеси по онова време, публикувани точно в тази рубрика: „Ситни, дребни като камилчета“ на вестник „Народно земеделско знаме“ – БЗНС – Никола Петков.

Връщаме се към тази рубрика, защото 30-те години преход, отново родиха нуждата от остра политическа сатира.

Без някой да твърди, че нашата колежка от младото поколение на „старата журналистика“ Елена Банова ще бъде сатиричният роднина на Трифон Кунев, в своя Фейсбук профил тя публикува своите язвителни реплики. Без да забравя себе си.

Анализи.bg

Защо не харесвате правителството, хора? Като него не сме имали и може и да нямаме…

Един публично се тества за наркотици, друг иска да се хвърля от мост със завързана релса на врата, трети хуква да търси вълци, за да им взема урината, четвърти всеки две седмици моли да му вземат оставката, пета ходи да мете плажовете… А премиерът ни ошашавя на всеки кръгъл астрономически час, като постоянно се отмята от това, което ни е известил 60 минути по-рано…

В държавата се играе върховен театър – защо да не го харесвате това представление? Къде другаде по света го има?

Гледката с Иванчева е повече от потресаваща и нагла… Нагла е (не Иванчева – гледката), защото тя е заплаха за всички ни: „Вижте какво можем да ви направим…“

Няма смисъл от такъв Специализиран съд и Специализирана прокуратура, които са с методи и прийоми, характерни само за времето на извънредно военно положение. Този съд и тази прокуратура вече се самоосъдиха!

Щяло да има заседание на Министерски съвет… Там ли ще се избира моста, от който Валерио ще се хвърля с релса на врата? Валерио защо си е избрал точно релса? За по-екологично можеше да предпочете траверса…

Купих си растението юка… Непретенциозно било, а добре зеленее вкъщи…

Но току-що прочетох, че освен всичко друго, то е и храна – листата му били много ценна салата, а коренът бил вкусен вариант на картоф… И ти да видиш какъв апетит среднощно ми се отвори… Погледът ми все прескача към юката… Даже и корените си представям – сварени и в чинията… Дано не уплаша растението!

Това човекът си е звяр…

Пропуснала съм хит-новините – единият вицепремиер се тества за наркотици (най-вероятно не помни къде е бил снощи), а другият щял да скача с греда на врата от мост… А премиерът все още мълчи… Дано до полунощ вземе решение дали ще скача или ще се дрогира…

Откакто царските конюшни изгоряха, им провървя… Щели да станат в близките дни културен паметник с национално значение…

Мислех, че идиотизмите на управляващите вече посвършват… Но това с вълчата урина ми показва, че възможностите са неизчерпаеми

А вълчиците требе ли да пишкат? Понеже за тях никой не говори, дискриминационно е нЕкак…

Загризал ме е червей на съмнението…

Още не съм измислила за какво да протестирам, на кой ъгъл на Министерския съвет да си сложа столчето, така че да ме виждат всички – от което следва, че тутакси ще слезе при мене или ще ме повика горе.;…..

И ако му целуна ръчицата, ако изляза със сълзите на щастието… Е-е, тогава ще си уредя положението…

Сега остава да реша дилемата: да се възполЗУвам или да не се възполЗУвам…

Facebook