В родината на Дон Кихот и Санчо Панса
ЙОСИФ ДАВИДОВ – Репортаж от една испанска парламентарна фиеста*
Парламентът – по-точно 350-те депутати – отразява голямото идеологическо и териториално разнообразие на многонационалната Испания


Йосиф Давидов

Проследявал съм доста парламентарни дебати, но такъв изгледах за първи път. Повишаване на тона, много напрежение, напускане на залата, когато думата е дадена на политически противник, обидни определения, даже закани…

В продължение на 15 часа не се отделих от телевизора – от  9 сутринта до 10 вечерта (с 1 час почивка) в събота, 4 януари; от 9 сутринта до 12:45 в неделя, 5 януари. Обсъждаше се кандидатурата на посочения от държавния глава за поста премиер на испанското правителство победител в последните общи избори генерален секретар на Испанската социалистическа работническа партия (PSOE) Педро Санчес.

Встъпителното слово на Санчес продължи 110 минути

Кандидатът очерта програмата на ръководеното от него коалиционно правителство между PSOE и стоящата по-наляво от социалистите формация Unidas Podemos – първата коалиция в демократичната история на страната. От нейното съдържание става ясно, че Испания се стреми да се превърне в европейски пример за прогресивно правителство на социалната справедливост. Той подчерта, че основната форма на управление ще бъде „Диалог, диалог и пак диалог“ с всички политически и обществен национални и европейски демократично избрани сили.

Политиката трябва да решава проблемите, а не да ги създава

Санчес не подмина факта, че през 2019 г. в страната се състояха 5 изборни процеса и всички бяха спечелени от неговата партия.

Парламентът – по-точно 350-те депутати – отразява  голямото идеологическо и териториално разнообразие на многонационалната Испания.

Дебатът доказа, че днес в страната има два, ясно разграничени, политически блока. Единият е ляв, прогресивен, включващ и левите националистически партии. Другият е съставен от една дясна партия (Ciudadanos), една много дясна (Partido Popular) и една много, много дясна и „неофранкистка“ (VOX). Вчера и днес десните депутати „забравиха“, че всички техни колеги са законно избрани от испански граждани. От трибуната и от своите места те вещаят „апокалипсис с това правителство, в което влизат, Боже мой, комунисти“.

Обратно на тях Педро Санчес и лидерът на Podemos Пабло Иглесияс няколко пъти казаха, че новият кабинет „носи надежда за милиони хора“

…Имаше доста знаменателни „детайли“. Алберто Гарсон, лидерът на Обединената левица, която е колективен член на Podemos, каза от трибуната, че е член на Испанската комунистическа партия, „без активното участие на която нямаше да се осъществи демократичния преход в страната“. (Вероятно Гарсон ще бъде един от министрите в коалиционното правителство.)

Депутатът от лявата формация Compromís (автономна област Валенсия) Жоан Балдови предложи на десните депутати, „които страдат от тежко антидемократично заболяване“, един „евтин, домашен и ефикасен“ лек – пакетче липов чай…

За да бъде избран при първото гласуване Педро Санчес се нуждаеше от 176 гласа. Днес „За“ гласуваха 166 депутати, „Против“ – 165, „Въздържал се“ – 18 (една депутатка отсъстваше по болест).

Предполага се, че този резултат ще се повтори при гласуването на 7 януари от 12:45 часа, когато са необходими повече „За“, отколкото „Против“. Това означава, че още във вторник Педро Санчес ще се превърне в законен председател на испанското правителство.

*Прочетено във фейсбук профила: Iossif Davidov,  заглавието е на АНАЛИЗИ БГ

 

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter