Как юристът Герджиков иска чрез премиера да заобиколи съда заради царя-премиер


Велизар Енчев

Бойко Борисов приел в спешен порядък проф. Огнян Герджиков. И защо е тази среща на пожар? За да търсим решение за „царските имоти“, призна след срещата Герджиков.

Срещата е скандална по две причини. Бившият служебен премиер Герджиков лобира пред министър-председателя за заобикаляне на съдебно решение на първа инстанция, отнемащо от Симеон Сакскобургготски двореца „Врана“.

Скандалното е, че юристът Герджиков иска от премиера да погази правото и върне на Сакскобургготски държавен имот.

Още по-абсурдно е съгласието на шефа на изпълнителната власт да обсъжда имуществен въпрос, изцяло от компетенцията на съдебната власт. С което Борисов негласно признава, че може да влияе на решенията на съда.

Очевидно сме не парламентарна република, с независима съдебна власт, а еднолична монархия, в която настоящият монарх обслужва бившия цар.

Какви времена доживяхме!

13 септември

Ако главният секретар на МВР не опровергае публикации за обвързаността му с лица от подземния свят (1991-1997 г.), избирането му за вътрешен министър ще е под сянката на нездрави съмнения. Скандално ще е кадър на ВИС да оглави ведомство, което по презумпция е смъртен враг на групировките.

Макар че Борисов също бе главен секретар на МВР, без да опровергае очевадните фотоси и факти за връзките му със СИК. След което триумфално влезе на „Дондуков“1. И то три пъти!

Катапултирането на Маринов на върха на МВР може да цели това: Обществото постепенно да преглътне ВИС и СИК, да ги приеме като родилните петна на прехода и така да се легитимира борческата биография на премиера.

Донякъде този сценарий е успешен – от 2009-а, когато ГЕРБ пое властта, нито един тв-водещ в сутрешните блокове не смее да постави в ефир горещия въпрос за връзките на Борисов със СИК.

До 2014-а само СКАТ чоплеше по темата, понякога с активното съдействие на автора на „Шайка“ Антон Тодоров. Но на 5 октомври 2014 г. бунтовният НФСБ влезе в парламента, кротко еволюира в пудел на ГЕРБ и темата „СИК и ВИС във властта“ изчезна от „Дискусионно студио“.

11 септември

Симеонов при Коритаров в правителствената ТВ „Европа“. Сякаш в студиото е негов двойник – укротен, успокоен, даже добронамерен към агресивния водещ. Няма и помен от беснеещия вицепремиер, гонещ бабички по границата, поучаващ новинарите и громящ авторитарния премиер. Явно понеделнишката спявка при боса на „Дондуков“ 1 е дисциплинирала патриотичната патерица.

За повратливото вице въртенето му като пумпал не е халтура, а коалиционна култура.

Халтурата е при Азис, при патриотите е културата.

След като кандидатът за транспортен министър отпадна от играта заради пробойни в миналото си, липсващите страници в биографията на главния секретар на МВР също трябва да бъдат прочетени.

Може пък полицаят Маринов да е бил на прикритие във ВИС и да е работил за държавата…

10 септември

Приемат ли се оставките на тримата министри, ще настъпи хаос в администрацията, заяви тази сутрин евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки.

Вчера пък шефът на премиерския кабинет Румяна Бъчварова обяви, че „желанието да се сваля правителството на Борисов е подривна дейност”…

Тези скандални откровения на две знакови лица на управляващата коалиция говорят за паника на „Дондуков” 1, но и за нещо по-тревожно – за готовността на ГЕРБ и ОП да бранят прогнилата си власт с репресивни действия срещу опозицията и всички критици на кабинета.

Когато дясната ръка на министър-председател в демократична държава клейми легитимните действия на опозицията като „подривна дейност”, или държавата не е демократична, или премиерът си е изгубил ума и незабавно трябва да бъде отстранен от поста си.

Очевидно бъдещата ни посланичка в Израел се изживява не като чиновник в парламентарна република, а като говорител на абсолютна монархия, в която няма конституция, а всяка опозиция на монарха е опасна ерес.

Ако Борисов не осъди (или поне не се дистанцира) от потъпкващата Конституцията позиция на Бъчварова, над България надвисва сянката на държавния терор.

6 септември

Премиерът Борисов прие в Министерския съвет ръководството на партия АБВ – нейният създател и бивш лидер Георги Първанов и настоящият председател Румен Петков. Тема на срещата бяха отношенията между България и Република Македония, съобщиха от правителствената информационна служба.

Нужен е нов съвместен документ на София и Скопие, с който да се дефинира понятието „обща история“, защото моята прогноза е, че в познатия македонистичен дух ще продължи да се прави вреден за българите прочит, каза Първанов на брифинг след разговора…

Какво се крие зад това съобщение на правителствената информационна служба, което е прецедент в дейността на министър-председателя? Досега премиер не е приемал на „Дондуков”1 лидер на извънпарламентарна партия, за да обсъжда с нея външнополитически въпрос и то такъв деликатен като македонския. При това ръководството на АБВ не просто дискутира с министър-председателя сключения преди година договор с Македония, а предлага неговата ревизия.

Нито преди 1 август м.г., нито веднага след това, Първанов не възрази срещу договора, както това направиха дипломати и историци. Той реагира едва преди подписването на гръцко-македонския договор за името „Северна Македония”, когато България вече бе изолирана от преговорите между Атина и Скопие и то поради нашето бездействие.

Защо Борисов не прие делегация на дипломати и историци, отдавна алармиращи за пробойните в българо-македонския договор, позволяващи на македонизма да присвоява културно-историческото ни наследство, а се срещна с маргиналната АБВ?

Защо по темата „Македония”Борисов не разговаря с главната опозиционна сила в Народното събрание, а предпочете отцепила се от БСП партия, открито воюваща не с ГЕРБ, а с партията-майка?

Отговорът е елементарен: ГЕРБ анонсира новата си стара патерица, с която преди две години отлично си партнираше в 43-то Народно събрание.

С този ход Борисов преследва две цели. Не само да уязви парламентарната опозиция, но и да респектира коалиционните си партньори от ОП, към които отправя дискретен ултиматум: Престанете да клатите кораба на властта или ще си намеря нови коалиционни патерици – в парламента или извън него!

Всъщност АБВ е във властта, след като парламентарен секретар на вътрешния министър е неин бивш депутат. И когато бившият вътрешен министър Румен Петков атакува МВР, да не забравя кой е най-близо до министър Радев.

За близостта на Първанов и Борисов не е нужно да говорим. Ако не бе рамото на бившия държавен глава, Борисов нямаше да получи нито незаслужените генералски звезди, нито кметския стол на София, нито да припари до „Дондуков”1.

Първанов е един от политическите бащи на „Проекта Борисов”. Очевидно е: Пенсионираният президент очаква обратна услуга от своето отроче във властта!

 

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter