Бит и душевност на нашия народ
КАРМЕЛИТА ТОНЕВА: Майстори сме на компромисите със собственото си достойнство и живот
С доживотна лична неяснота и шизофренно раздвоение кое е по-силно и по-истинско – бунтът срещу тях или мечтата да сме с тях...


Кармелита Тонева

Какъв лигав и неуравновесен народ сме…Мишоци и мекици…Щастливи, вместо с пълна глава или душа, да сме с пълна уста – независимо какво сме турили или са ни турили в нея…

Вой до Бога против статуквото, и същевременно пълно оплюване и окарикатуряване на всеки опит за смяната на същото статукво. Нагаждачи, лизачи – силно превит гръб, далече от всякакъв риск за личния дребен комфорт.

Калашници на мръсни мнения и интриги, следострастни автори и предаватели на долнопробни историйки за силните на деня на всякакви нива – в държавата, в службата, в близкия ни кръг – но пък угодливо сгънати и със силен стремеж да им се харесаме. Докато се опитват или направо успяват да ни разкатават фамилията.

Обречени да вървим след победителите – независимо от тяхната спорна стойност и никога победители

Обречени да не проумеем силата и смисъла на базови понятия като личност, гражданин, човеци с единствен и кратък живот…

Без никакво самочувствие – да не се бърка с фукня!

Живеещи от клюка до интрига, от фейк до скандал, от заплата до рушвет. От един началник до друг Началник. Професионални мрънкачи и мрънкачи без професионални умения. Масово мързеливи, но недоволни, а захапвайки някакво постче или голяяям пост – самодоволни и почти богоравни.

Неуки и без тръпка за нови знания, но категорично знаещи и компетентни по всякакви казуси. Привидно загрижени, но извратено доволни от драмите на другите. Майстори на компромисите със собственото си достойнство и живот.

Силно мразещи управници, шефове, колеги и съпрузи и силно любещи собствената си лицемерна раболепност пред тях.

Вечно недоволни, но и вечно неискрени – по вертикала и хоризонтала, по света и у нас, към приятелите и съседите, към американците и руснаците, към успелите и пропадналите, към мутрите и чалгарите. С доживотна лична неяснота и шизофренно раздвоение кое е по-силно и по-истинско – бунтът срещу тях или мечтата да сме с тях…

Затова хем ни е гадно, хем ни е уютно в бедността, беззаконието, националното обезличаване. Затова всичко, което ни се случва, ни е точно по мярка и по заслуги.

Да, има изключения от правилото, но те само го потвърждават

Източник: Фейсбук

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter