В утрото на 6 август 1945 г. по заповед на американския президент Хари С. Труман „Проекта Манхатън“ излезе от лабораториите. Бомбардировачът B-29 „Енола Гей“, с командир на екипажа полковник Пол Тибетс, хвърли над Хирошима бомбата с ураново ядро „Little Boy“. 

В японския град съотношението между цивилни и военни е било шест към един. Хирошима не е „военна цел“. Няма значение: трябва да се „накажат“ всички японци. В този ден загиват между 100 000 и 160 000 души – около 30% от населението на града. Близо 90% от сградите са унищожени или силно повредени.

„Малчуганът“ експлодира на височина 590 метра, предизвиквайки атомна реакция, която освобождава енерги равна на 13 килотона тротил и топлина около 1 милион градуса, а огненото кълбо е с диаметър 256 метра.

Три дни по-късно – на 9 август 1945 г. – е хвърлена втора атомна бомба с типичното за американския народен хумор име „Fat Man“. „Дебелака“ разрушава Нагасаки, като „попътно“ убива други 80 000 души.

Двете бомбардировки предизвикват смъртта – от „изпаряване“ или радиация – на близо 246 000 души.
Съобщавайки за тях, Хари С. Труман „оправда“ решението си с „бърз начин за постигане края на войната“ и, разбира се, „отмъщение за Пърл Харбър“.

Светът видя какво означава апокалипсис под формата на ядрен терор.

…Австралиецът Уилфред Бърчет беше първият журналист, посетил Хирошима след бомбардировката. През една януарска вечер на 1972 г. в пекинска хотелска стая великият репортер Уилфред Бърчет ми каза: Гледката надхвърляше всякакво човешко и пророческо въображение. Единственото, което можех да направя, беше да заклеймявам.

Вашингтон го обяви го за persōnæ nōn grātæ

…Така беше поставено началото на надпреварата между САЩ и СССР в ядреното въоръжаване. Постигна се паритет, благодарение на който се избегна – засега! – третата, ядрената… последната, световна война.

Мемориалът в Хирошима предупреждава, че днешният ядрен аресенал е хиляди пъти по-голям от „Малчугана“ и „Дебелака“. Това не трябва да се забравя!

Източник: Фейсбук