Боби Михайлов не е вече председател на БФС! До тук – ура! Най-после. Как се случи чудото? Какво природно бедствие, цунами, астероид или земетресение, бутна столчето на всемогъщия и вечен Президент?

Най – общо: участниците са английски и български национални отбори по футбол, сборна група от фенове, симпатизанти на различни наши отбори, футболни арбитри, озадачена публика, звездни експерти, министри и медии. Може да има и други, за които само предполагаме, че ги има.

Какво научихме от медиите до тук. Федерацията е била предупредена, че на този мач публиката ще бъде наблюдавана и снимана и ако има нарушения на регламента ще бъде наказана. Седмица преди мача, английските национали изненадващо обявяват, че ще напуснат терена при прояви на расизъм по трибуните. Странното е, че е избран точно мачът с България. Държава, доказала през вековете своята толерантност, премайки като равни евреи, арменци, руснаци. Все повече са живеещите у нас германци, англичани. Почти всеки футболен отбор с пари е включил в състава си разноцветни, разноезични, различни по вяра състезатели.

Защо английските национали са чакали този мач с България, за да заявят пред Европа и света отношението си към расизма?

А може би някой им е подсказал, че сред десетината хиляди зрители ще има и петдесетина с по-различна от тяхната позиция. От медиите научихме също, че при първото оплакване от английски футболист, съдията е отказал да прекрати мача, защото проявите са единични и незначителни. Разказаха ни, че групата на „расистите“ е ескортирана от униформени служители на МВР при влизането в стадиона. Местата, които са си „закупили“, индивидуално или групово, или са им подарени от някого, са удобни за наблюдение и снимане, както от играчите на терена, така и от пратениците на европейската централа и чуждестранните журналисти. Използват се само обидни звуци и характерен нацистки знак с вдигната ръка. Няма хвърлени предмети, няма лозунги, няма бомбички, огньове и димки. Преди съдията да вземе решение, групата на „расистите“ се отправя към изхода без никакви, дори единични прояви на гняв, обърнати с гръб към терена, като наети, платени работници, свършили поставената им задача. Няма информация за подкрепа на изявите им от страна на останалите хиляди зрители на стадиона. Няма информация и за последващото поведение на напусналата стадиона група. При прекъсването, поведението на англичаните на терена беше аристократично, с овладени емоции, като добре репетирани роли. И неспециалист би забелязал, че те ясно съзнаваха, както и съдията, че нямат достатъчно основание за искане за прекратяване на мача.

А сега за „нашите“. Трудно ми е да повярвам, че това са възможностите на българските футболисти. Те просто бяха фигуранти, хора, занимаващи се любителски с игри с топка и случайно са попаднали в този час, на този терен, срещу едни от най-големите, най-добрите. Те не искаха да играят, не искаха да се борят, пазеха и противника, и себе си от контузия – не помня, имаше ли въобще жълти картони.

Англичаните изпитваха затруднения от обездвижените ни защитници, защото не са тренирали и заучавали игрови ситуации при подобно поведение на терена, освен със статични конуси. А, може би нашите национали са очаквали, че мачът трябва да се прекрати при 2 или 3 : 0? Какво излиза? Че не англичаните са свалили Президента, не са и родните футболисти, не са съдиите, не е резултата, не е и агитката. То и самият Михайлов не искаше да си ходи. Не е и цунами или друго природно бедствие. Остава да си мислим, че нещо друго или някои други – за които само предполагаме, че ги има – след една многоходова, изненадваща, скоростна атака и с точен, добре премерен шут му ритнаха столчето. След кратка пауза на терена излизат „ нещо друго или някои други“ срещу „Изпълкома“! Безразличен съм към изхода на мача, но ще следя с любопитство развоя му.

Източник: Фейсбук

И една друга гледна точка:

ПатрЕотични игри
ИЛИЯН ВАСИЛЕВ: Вече сме в апогея на лудостта и саморазрушението