Между 5 и 10 пъти по-ниска заплата у нас, отколкото в Стара Европа


♦ Годишен доклад на КНСБ за резултатите от колективно договаряне на работните заплати през 2017 г.

Въпреки че през 2017 г. средната работна заплата в страната се е увеличила с 12% и достигнала 1 060 лева, между 5 и 10 пъти заплатите у нас са по-ниски от заплатите в стара Европа. БВП на България за миналата година доближи 100 млрд. лева, крайното потребление нарасна до 4,5%, а брутното капиталово образуване – до 3,8% – това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на конференцията по представянето на годишния доклад на КНСБ за резултатите от колективното договаряне на работните заплати през 2017 г

През 2017 г. най-високи заплати са получавали работещите в сектора на информационните технологии, а най-ниско платени са били работещите в ресторантьорството. Средната работна заплата за 2017 г. за ресторантьорството е 580 лв., а в информационните технологии 3150 лв. Разликата между най-ниско платения и най-високо платения сектор е близо 5.5 пъти.

Независимо, че нараства промишленото производство, това не навсякъде се отразява в заплатите, сочи синдикалният доклад. Такива примери са производството на метални изделия, без машини и оборудване – ръст на производителността на труда на едно наето лице с 31.5 на сто, ръст на средната заплата – с 9.2 на сто; производство на компютърна техника, електронни и оптични продукти – ръст на производителността на труда на едно наето лице с 19,8 на сто, ръст на средната заплата – с 3,4 на сто; производство на изделия от каучук и пластмаси – ръст на производителността на труда на едно наето лице с 22.2 на сто, ръст на средната заплата – с 11 на сто.

Компенсацията на наемния труд като компенсация за наемните работници се промени с повече от 6 процентни пункта спрямо БВП и достигна 43,1 процентни пункта от БВП за миналата година“, каза Пламен Димитров. Това разпределение означава, че повече пари за отишли за труда, отколкото за капитала. В същото време обаче расте процентът на работещи бедни, което означава, че тези пари не се разпределят правилно.

Нараства и размерът на линията на бедност нараства с близо 14%. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 13,9%, а относителният дял на бедното население нараства с 0,5%. Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2017 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 23,4 до 29,2%, или с 5,8%. .

Така или иначе близо 6,1 млрд. лв. повече са влезли в джобовете на работещите през последните пет години. Това се случи благодарение на нашите преговори с работодателите, но и на пазара на труда, където недостигът на кадри тикаше нагоре заплатите – обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. „През 2016 г. започнахме кампанията ни „Искам 100 лв. повече върху заплатата си“. Година и половина по-късно това, което сме постигнали заедно, надминава това, което сме поискали.

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter