Обръщение към гражданите
МИЛКА ВАСИЛЕВА: Надявам се повече никога да не говорим за насилие върху медици при изпълнение на служебния дълг
Сега за всички най-после ще стане ясен недостигът на медицински сестри


Вече втора седмица живеем в условията на извънредно положение, въведено поради пандемия от „корона“ вирус COVID – 19. Наруши се създаденият с години поведенчески стереотип на социално общуване, работна среда, семеен бит.

Недоволни сме от наложените мерки за ново поведение в обществото, критикуваме, не вярваме на официалната информация, търсим интересни материали за задкулисни и конспиративни теории, вместо да се замислим, че ние сами, стриктно спазвайки препоръчаните лични предпазни мерки, ще помогнем на себе си и на държавата. За пореден път медиците са виновни, че не са достатъчно подготвени за новата ситуация. А дали е така?

Всяко ново предизвикателство изисква не само материална, но и психологическа подготовка. Държавата, дарители, лечебни заведения правят всичко възможно да осигурят необходимите лични предпазни средства и консумативи, особено необходими за инфекциозните отделения, разкрити за болни от COVID – 19. Но какво се случва с психологическото състояние на медицинските екипи, които работят, като се учат в движение и се налага да живеят изолирани, заради  карантините в лечебните заведения. Те имат нужда от подкрепата на цялото общество, от убеждението, че всички ги оценяват за това, което вършат, когато рискуват собственото си здраве и живот. Надявам се повече никога да не говорим за насилие върху медици по време на изпълнение на служебния дълг.

Сега за всички най-после ще стане ясен недостигът на медицински сестри

МИЛКА ВАСИЛЕВА: Кое е по-страшното – епидемията или липсата на специалисти по здравни грижи за болните?

Недостиг за който съсловната ни организация алармира от години. Сега се прекланяме пред силата на останалите в здравната система специалисти, които работят не само заради клетвата си да служат на народа си, но и поради собствената си убеденост да бъдат полезни на болния и здравия със професионалните си знания и богата душевност.

Нека не обвиняваме колегите, особено тези в пенсионна възраст, които решиха да напуснат – силата  да се посветиш на другите не е дадена на всички. Но всеки, според собствените си морални устои е дал на обществото това, на което е бил способен през трудовия си път. За това, нека да кажем огромно „благодаря“ на всички медицински специалисти и немедицински лица, които се грижат с отговорност и себеотрицание за болните хора. Да не забравяме главните и старшите медицински сестри, които имат изключителна роля за правилната организация на целия процес в лечебните заведения, а в същото време изпълняват и редови задължения и са до колегите си винаги и извън рамките на работното си време.

Ние, от БАПЗГ сме убедени, че само заедно, медицински специалисти и граждани, ще се справим с тежкото предизвикателство „ COVID – 19” с възможно най-малко загуби. Обръщаме се към всички хора, които мислят като нас:

Да си помогнем заедно, за да имат бъдеще децата ни и спокойни старини родителите ни. Не се изисква много, само информирано търпение, повече самодисциплина и повече кураж. Световният опит показа, че тези усилия си струват. Нека дадем всичко от себе си, за да бъдем спокойни за утрешния ден!

Прочетено във фейсбук страницата  Милка Василева – Председател на УС на БАПЗГ

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter