1. Каква искахте да станете като дете?
Доколкото си спомням, нямах определени амбиции. Вече като подрастваща ми се искаше да стана лекарка, но още тогава си давах сметка, че не е за моя характер и за моята воля.

2. Какъв талант бихте искали да имате?
Всякакъв възможен, да Ви кажа право. Гищо не ми се вижда талант, който бих отхвърлила. Може би… музикален, защото навремето свирих на пиано, но доста безславно завърших.

3. От кои три неща във Вашия живот не бихте се отказали?
Три неща… от родителите си, от убежденията си, които варират общо взето, но са левичарски, и от всичко това, което съм преживяла… Те са много неща, ще станат три милиона!

4. Какви шансове сте пропуснали във Вашия живот?
И те са вероятно милиони. Шансовете да науча много езици, защото много ми се удават. Шансовете да разбирам от музика, да хвана някакъв майсторлък в музиката. И може би шанса да имам семейство – мъж, деца. Може би повече деца трябваше да имам. Сега имам едно.

5. Какво представлява за Вас най-голямото щастие?
На тия вече години – работа, която да не е безинтересна и да бъде прилично платена – това вече за съжаление  е много важно – спокойни  семейни обстоятелства. За общочовешките неща няма да говоря, защото мисля, че въпросът е по- скоро личен.

6. Кой Ви е причинил най-голямото нещастие?
Нещастие… не мога да кажа, че личност ми е причинявала нещастие… обстоятелства, стечение на обстоятелствата, но човек не мога за нищо да обвиня.

7. Какъв е смисълът на живота Ви?
С всяка промяна в обстоятелствата или пък с възрастовите промени се изменя и не мога да го формулирам. И не мисля,че досега някой свястно е формулирал такова нещо, включително и класици.

8. Коя е най-голямата Ви грешка?
Най-голямата ми грешка? Нямам представа, защото всички са големи. Може би това, че много трудно успявам да си преодолея мързела. Това е много важно нещо. И винаги когато човек го хване леността, допуска хиляди други грешки покрай това.

9. Какво или кого ненавиждате най-много?
Никого. Аз съм човек, който лесно прощава. Мога да се разсърдя за известно време, но общо взето доста християнски съм настроена. Но не прощавам жестокостта.

10. Кое качество цените най-много у една жена, у един мъж?
На мен като работеща жена, уоркинг гърл, както се казва, женствеността у жената ми се струва, че е добре да се поддържа. И съответно у мъжа – мъжествеността, защото много се омешаха половете, въпреки че аз имам чувство на умиление и към хората с двойна ориентация.

11. На кое място в света бихте искали да живеете? Защо?
Тук вече ще Ви дам определен отговор. В Индия, защото преди три месеца съм била там, обиколих доста и – дето имаше една песен – сърцето ми остана в Индия. Не мога да го обясня.

12. С какво биха могли да Ви съблазнят?
С пътуване до Индия! В какъв смисъл? Мъж или… вижте, аз не се заричам. Човек, докато не му подложат някакъв капан или някаква съблазън, не е сигурен дали ще откаже или не. Така че мисля, че няма да са една или две съблазни- тези, на които бих се поддала.

13. Кога плакахте за последен път? Защо?
Аз плача много рядко и то може да звучи бриджит-бардо – товски , но аз плача от съжаление към животните най-вече. И преди десетина дни оревах къщата за едно умряло котенце. За човек се стягам по някакъв начин, дори за близък човек. Но за животни просто като чешма са ми очите. Това ни е генът. Цялата фамилия сме така.

14. Коя професия освен Вашата Ви интересува? Защо?
Аз нямам кой знае каква професия. Общо взето, пиша се в анкетите журналист, защото писането на поезия не ми е професия. Лекарската, може би защото съм искала да стана лекар и в така нареченото ми обкръжение има хора, свързани по тесни начини с медицината – майка ми, бившият ми мъж, с когото сме добри приятели, много познати и близки. Най-големите ми интереси са към медицината.

15. С кой мъж, когото не познавате, бихте прекарали една вечер?
С непознат мъж не бих искала да прекарам една вечер. Аз обичам първо да разбера какъв е човекът, да минат два-три дена, една седмица, та едва тогава може и да стане.

16. От кои личности от миналото се възхищавате най-много?                                                                                        Понеже често съм отговаряла на този въпрос ми е лесно: Вазов от нашите, Левски, което е общобългарска черта и не знам доколко е лично, доколко е чисто национално. И Махатма Ганди.

17. От кои съвременни личности се възхищавате най-много?
Щом не се сещам, значи не горя от възхищение.

18. За какво/на кого завиждате?
На Вазов завиждам, защото е народен поет. От живите  хора – на младите завиждам. Просто защото аз вече никога няма да бъда млада.

19. Първото Ви желание, ако имахте вълшебна пръчица?
Сега се замислих, ако този микрофон се превърне в пръчица, какво ще си поискам. Нямам желания. Много странно! Но сигурно ще е нещо, свързано с предидущите въпроси. Я някоя Индия, я младост вечна!

20. Какво Ви плаши най-много?
Това, което най-много ме отвращава, е жестокостта. И виждам, че на човека си му е вродена жестокостта. Това е ясно. Той и затова съществува. Но това не го понасям и много ме плаши. За съжаление то си е нещо, което мисля, че докато светът съществува, и то ще съществува.

21. Какво е най-голямото щастие за Вас?
Нямаше ли вече такъв въпрос? Най-голямото щастие е спокойствие. Всъщност ще цитирам Пушкин: „На свете счастья нет, но есть покой и воля.“

22. Вашето мото?
Нямам мото. Изглежда, че Кеворк Кеворкян навремето от Пруст също е преписвал. Те са винаги еднотипни всички анкети… И това ми беше най-мъчителното и винаги, когато ме интервюираше, го предупреждавах: Недей да ми искаш мото!

23. Любимият Ви цитат?
За съжаление нищо не помня наизуст. И да кажем това, което одеве цитирах от Пушкин. Ако цитирам любими редове въобще, това значи примерно да цитирам част от „Чичовци“ от Вазов, ако не и цялото произведение, „Златният телец“, „Дванайсетте стола“, половината романи на Дикенс… Така че безсмислено е да почвам, няма да има край.

24. Кой цвят обичате най-много?
Цвят? Знаете ли, нямам ориентация към цветовете. Поначало имам нещо като цветна слепота, не точно, но цветовите съчетания не ме вълнуват и затова и живописта ми е чужда, от обща култура я разбирам. Но може би – това също се мени с годините. Вероятно бялото.

25. Коя музика обичате най-много?
Верди.

Въпросите зададе Румяна Таслакова през април 1996 година.