Неморално е
да вменяваш отговорност
на базата на „основателни съмнения“



Велизар Енчев

15 април

На въпрос на водещата в Би Ти Ви дали страната ни е напълно убедена, че режимът на сирийския президент Башар Асад е отговорен за химическата атака в Дума, Eкатерина Захариева коментира, че има много основателни съмнения за това. „Разбира се, не е идеалната ситуация, в която няма решение на Съвета за сигурност на ООН за извършване на тези въздушни удари”, допълни външният министър…

Имам наистина основателни съмнения за човешкия морал и професионалната компетентност на Захариева. Неморално е да вменяваш отговорност за химическа атака срещу жени и деца не на базата на необорими факти, а на „основателни съмнения“.

Гавра с международното право е външен министър на страна-член на ООН да оправдава въоръжена агресия срещу друга държава без решение на Съвета за сигурност.

Но по логиката на неолиберализма Захариева е идеалният избор за външен министър точно заради липсата на морал и професионализъм. Идеален дипломат по стандартите на Новото време – вменява вина без вина, мачка слабите, козирува на силните. Българската Тереза Мей

14 април

Днес е ден за двоен траур – за жертвите от войната на пътя и за погребаното международно право

Външната министърка Eкатерина Захариева заяви на извънредната пресконференция в Министерския съвет: „Атаката е предупреждение към режима в Сирия да спре с употребата на химическо оръжие“.

За да не остане и капка съмнение на кого се кланя, военният министър Каракачанов тежко обяви, че въздушните удари срещу Сирия били „предупредителен изстрел“.

Но нито един репортер не посмя да попита двамата пишманминистри (без нито един ден стаж в дипломацията и отбраната): Къде са доказателствата за използване на химическо оръжие от сирийската правителствена армия? Къде са труповете на жертвите от химическата атака? Как пък няма и една снимка на обгазените деца и жени в Дума?

Що за държава е тази, в която ръководителят на дипломацията й се отрича от международното право и възхвалява агресия срещу суверенна държава, а военният й министър фанатично подкрепя предупредителен изстрел срещу жертвата, а не срещу престъпника? Тази държава е България, със статут на евробандустан, управлявана от генерал-губернатора Бойко Борисов.

Днес е ден за двоен траур – за жертите от войната на пътя и за погребаното международно право.

14 април

Няма друг такъв военен министър по света! Няма друго такова кречетало, което може с часове да говори и да не отговори на нито един въпрос. За няколко минути Каракачанов облетя ефира на Нова и Би Ти Ви, преразказа с апломб новините от световните медии за въздушните удари срещу Сирия, но се измъкна като мокра връв, когато го питаха за българската позиция. Щото босът му се е скрил в бункера в Банкя и чака директиви от щатския посланик, чичо Юнкер и леля Меркел. Те пък чакат директива от Тръмп, който пък чака щатските прокурори, захапали го като ротвайлер за руската връзка и русите старлетки.

„Дори ЕС няма единна позиция по случващото се. Каква позиция да заеме тогава България? Какво се очаква от нас? Ние да се правим на фактора, който едва ли не трябва да призовава и да води“, отговори Каракачанов на въпрос каква е позицията, която страната ни заема за случващото се в Сирия.

Каракачанов, ти си военен министър, а не парламентарна репортерка, шавливо пърхаща около депутатите! Ако си забравил, да ти припомня: България е ротационен председател на ЕС и е длъжна първа да реагира на атаката срещу Сирия от САЩ, Франция и Великобритания или поне да обяви, че в тези часове София координира изработването на обща позиция на Евросъюза.

Да, ЕС няма единна позиция за новата драма в Сирия, което си е диагноза. Но това изобщо не оправдава страхливото снишаване на българското правителство, което вече пети час е абдикирало от задължението си да е говорител на Европейския съюз.

Вече няма съмнение: България е кръгла нула в ЕС, а премиерът ни – две нули!

13 април

Омбудсманът сълзливо призовава народа да дарява пари за защитата на Желяз и останалите българи, които САЩ искат да екстрадираме, за да бъдат съдени в американски съд.


Абсурдно е държавата да събира жълти стотинки от гражданите, за да поправи гласувана в парламента ратификация на порочен договор за съдебно сътрудничество с друга страна. Единственото достойно решение е да откажем екстрадиция. Как ще го направи властта и съдебната система, това си е тяхна работа. Затова им плащаме на депутатите и дипломатите – за да решават такива международно-правни казуси, като държат сметка за правата на човека, а не изпълняват сляпо двустранни споразумения, в които принципът на реципрочността е погазен. Екстрадираме ли веднъж тези хора в Щатите, за тях връщане назад няма да има.
Желяз и останалите четирима не трябва да напускат България!
Борисов, предадате ли ги, предавате суверенитета на страната и признавате, че сме бандустан, а правителството ни е шайка колониални чиновници!

10 април

Именно връщането на Русия като балансьор в световните дела, имащ не само право на вето в Съвета за сигурност на ООН, но и модерни въоръжени сили, изкара от равновесие Запада.

Забележително е неистовото желание на оста „Лондон-Вашингтон“ да удари Русия с два химически компромата – първо с т.нар. покушение срещу двойния агент Скрипал и неговата дъщеря, а веднага след това и с химическата инсценировка в Сирия.

Но и в двата случая няма нито едно доказателство за руска намеса.

Логично е да попитаме: Толкова ли са наивни руските тайни служби, че ще решат да убиват Скрипал с нещо, на което пише „Произведено в Русия“?

Къде са телата на жертвите от химическата атака в Дума? Защо не се приема предложението за международна анкетна комисия, която спешно да проучи случая?

И не сме ли свидетели на повторение на „Иракския сценарий“ от 2003-а, когато британският премиер Тони Блеър и американският държавен секретар Колин Пауъл ни уверяваха, че Саддам Хюсеин притежава смъртоносен химически арсенал, заради който войната срещу Ирак е неизбежна?

Проблемът на „ястребите“ в Белия дом е, че Русия не е нито Ирак, нито Либия, станали жертви на западна агресия след бясна пропагандна кампания за дискредитиране на легитимните държавни ръководители на двете арабски страни.

Всъщност Доналд Тръмп е в примката на тези „ястреби“, които се опитват да го отстранят от Белия дом с компромата „Руска намеса в американските избори“.

Заплахите на Тръмп срещу Русия, Сирия и Иран твърде много напомнят на въздушната война на Бил Клинтън срещу Югославия. Тогава той нареди удари срещу сърбите в разгара на скандала „Моника Люински“, за да разсее облаците около задаващия се импийчмънт на президента.

В последните три години активната близкоизточна политика на Москва доведе до разгром на джихадистите, изгради невъзможната политическа ос „Русия-Турция-Иран“ и укрепи руското военно присъствие в Сирия.

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter