Не се питайте „кога ще ги стигнем японците“. В Япония е много чисто. Там живеят японци

Причината да „тръгна“ (виртуално) за Япония беше едно реално гостуване в Манчестър. Може да не е точно Япония, но е като Япония… Но всичко поред. ака че може да видите Манчестерския график за разделно събиране, почти по японски образец„„„

Японецът си държи боклука вкъщи.
Японецът има календар на стената, раздаден от общината.
На този календар е отбелязан всеки ден за разделно изхвърляне на боклука:

Понеделник – общ (от храна и др.)
Вторник – хартиените отпадъци
Сряда – пластмасовите
Четвъртък – стъклените
Петък – общ (от храна и др.)

През две седмици се изхвърлят плат, дърво, желязо…
Общината осигурява и отделни торбички в различни цветове за събирането им.
Японецът взима пластмасовата бутилка, изплаква я, маха капачката и я хвърля/разделя на едно място, сваля етикета и го хвърля на друго място, а бутилката- на трето.
Японецът изхвърля бутилка, капачка и етикет на три различни места (тук българинът си казва: „баахти т.п.ц.те!”… и мята микс торбето от 8-ия етаж)
Торбичките с боклук стоят вкъщи и всяка сутрин се изнасят пред външната врата. В определен час, точно на минутата, се задава камионът, а до него тичат (тичат!) двама японци. Вземат боклука, хвърлят го в камиона и продължават да тичат до следващата врата. Ако не се изнесе определен боклук в този ден, той остава за следващ, по календар, но вкъщи.
Не можеш да си позволиш да не разделяш боклуците, няма как да го скриеш, не можеш да хитруваш, а и никой в тази страна не си го и помисля. Освен това има контрол и страхотни глоби за нарушителите на правилата.
В Япония е много чисто. Там живеят японци.
Преди две години гостувахме в Манчестър. Системата на японците беше използвана и там, само че имаше кофи за боклук (индивидуални, за всяка къща!) в различен цвят. Стоят в дворчето ти и изнасяш съответния цвят/вид отпадъци на улицата,до оградата си по графика направен цветно, прегледно. Поглеждаш си графика: четвъртък – кафява кофа. Изнасяш я, тя чака колата, изхвърлят я, внасяш си я вечерта. Утре е зелената и т.н.,и т.н.

Манчестер като „промишлен революционер“ и като… екологичен еволюционер

През 70-те колежка гостува в Мюнхен. Тя разказваше същото.На вратата –две пощенски кутии. В едната ти носят вестниците,в другата като ги прочетеш ги слагаш и идват по график да ги приберат. Другите отпадъци се събират в отделни контейнери.
Значи опираме до адекватно присъствие на общината, до възпитанието – на дисциплина, отговорност. Тъжно и обидно. Контрол и глоби? Веднага си задаваме въпроса – а корупцията на контролиращите? Въпрос след въпрос. Но отнякъде все трябва да се започне. Иначе ще чакаме децата в училище да събират капачки, за да се купят кувьози за други дечица„„„

Камикацу – градът, който не произвежда никакъв боклук

Събирате ли разделно отпадъците си? А намирате ли го за досадно?  А как е за жителите на Камикацу – малък град в планините на остров Шикоку в Югозападна Япония, които трябва да сепарират боклука си в 45 различни категории?

В центъра за събиране на отпадъци има отделни контейнери за различни видове продукти: вестници, списания, картонени кутии, метални капачки, пластмасови бутилки, алуминиеви кутии, флуоресцентни лампи и т.н. Може би си мислите, че това е прекалено, но жителите на Камикатсу имат за цел нулеви загуби на отпадък, които вече са постигнати на 80%.

Първоначално Камикацу управлява боклуците си като всеки друг малък град по света: изхвърлят ги в природата или ги изгарят в домовете. Но изгарянето на боклука създава огромни количества парникови газове, а сметищата замърсяват околната среда.

Така жителите на градчето решават да променят навиците си. През 2003 г. те въвеждат концепцията за „нулеви отпадъци“, посочва Amusing Planet.

В началото е трудно за всички. Измиването и сортирането на боклука е досадна и отнемаща време задача. Както стъклените, така и пластмасовите бутилки трябва да бъдат освободени от капачките и да бъдат сортирани по цвят.

Пластмасовите бутилки от соев сос и мазнина за готвене трябва да се събират отделно от бутилките, които съдържат минерална вода и зелен чай. Всеки пластмасов или хартиен етикет на бутилките трябва да бъде премахнат. Вестниците и списанията трябва да бъдат събрани в чисти пакети. Правилата са безбройни.

Няма система за събиране на боклука от домовете, така че жителите на града трябва да ги носят сами в центъра за рециклиране. Работниците в центъра след това се уверяват, че боклукът е правилно сортиран и отива в правилните контейнери.
Използваните дрехи, бижута и други неща, от които хората вече не се нуждаят, изчезват в магазина за рециклиране и се разменят за други вещи. В града има и завод, в който се произвеждат предмети от нежелани стоки, като например плюшени мечета от старо кимоно.

Това, което първоначално е огромна тежест, постепенно се превръща в начин на живот в Камикацу. Хората започват да гледат на боклука по различен начин. Те стават по-внимателни към това, което купуват, как го използват и как се разпореждат с него. Собственик на магазин в Камикату казва, че след стартирането на програмата купува само неща в картонени кутии, така че те да могат да се използват за опаковане на други вещи.

В крайна сметка, малкият град с малко над 1700 души става толкова добър в рециклирането, че само 20% от генериратите боклуци отиват в депото, което се надяват да бъде премахнато до 2020 г.

Източник: Profit.bg