Точно в този момент – болен и крехък, си пролича, че на света му липсват лидери

Липсват лидери на духа и на човешкото. Светът си има големи началници, вождове и президенти, царе и генерали, но лидери на духа сякаш си няма.
Сега, когато се разкъсва душата на света, когато се разкъсва географията и биологията на света, няма кой три човешки думи да каже. И една притча няма кой да разкаже.

Борбата с коронавируса все повече става технология, наука, щабове, брифинги, медии, бръмчене, изявления и пари, пари… Добре – без това не може.

Но кой ще погали душите на стреснатите, на уплашените, на безпомощните?

Кой ще им каже: Успокойте се, недейте да треперите! Отворете си прозорците и сърцата и погледнете напред – толкова пъти сме се спасявали, ще се спасим и сега.

Кой ще каже на хората да се огледат в огледалата и да видят колко са хубави и колко е хубаво, че са точно такива?

Кой ще каже на хората да се обадят по телефона на майка си и баща си, на любимите си или да се обадят на този, когото са обидили, за да се извинят?

Кой ще каже на хората да четат на децата си приказки – красиви и цветни приказки, и като угасят лампите през нощта, тихичко да им пеят?

Кой ще каже на хората: Дръжте се, дръжте се за спомените си и за мисълта, че вдруги ден ще отидете да видите планината или морето, или оная река, над която летят риби!

Кой ще каже на хората: Няма страшно, защото теменужките вече се синеят! А щом теменужките се синеят, значи и Бог е наоколо.

 Прочетено във фейсбук профила Николай Милчев Потърсете първата книга в проза на поета Ябълковият човек