Имаше някога един детски телевизионен театър или дали не беше театър за по-големи деца – „Юнаци  с умни калпаци”. Мисля, че в него уникалният Георги Парцалев казваше Според както сочи науката…

Та според както сочи Науката, управлението на и при извънредни ситуации
започва с ранното сигнализиране/предупреждение (про-активното действие);

минава през превенцията (активното действие);

продължава с реагирането (ре-активното действие)…

и приключва с преодоляването/ликвидирането на последствията (пост-активното действие).

Проактивното действие по важност отговаря за 40% от успеха; активното действие – за  30% от успеха; ре-активното действие – за  20% от успеха; пост-активното действие – за  10% от успеха.

Значи про-активното и активното действие – преди бедата да се случи и когато бедата е малка да не стане голяма, обхващат лъвския дял от успеха – 70%.

Правило Номер Едно при извънредните ситуации, обезпечаващо поемането на стратегическата инициатива и вървенето преди бедата е:

От един момент нататък дори когато бедата не е дошла, действай все едно тя е дошла

Не искам да подкопавам доверието към тази власт, защото в момента друга власт нямаме. Не искам да политизирам изводите от ситуацията. Само ще кажа, че тази власт върви след събитията. Те определят нейния дневен ред. Те диктуват мерките. Те са една крачка преди нея.

Тази власт винаги е била такава – ре-активна, пост-активна. Като се случи нещо, тя се юрва да се бори с него и много държи да се знае, че се бори с него. Като се надява енергията на боренето и на обясняването за боренето ще отклонят вниманието от въпроси като тези:

 Какво чака досега? Къде беше досега? Къде спа досега? Какво предприе досега?

Аз за какво се стремя да си казвам мнението и препоръките? Да не би да искам власт или политическа кариера? Не. Вдигнал съм ръце по въпроса Кой да ни управлява. Българският народ изобщо не мисли като мен. И не съм сигурен дали изобщо мисли.

На мен ми е важно Как да се управлява.

А Науката може да даде съвети, препоръки, идеи, модели, подходи, мерки.

Да повторя за Правило Номер Едно при извънредните ситуации:
От един момент нататък дори когато бедата не е дошла, действай все едно тя е дошла.

Преди две седмици минимум ние трябваше да действаме така, сякаш вече има заразени с корона-вируса. То бе очевидно, че има, просто не бяха установени.

Преди две седмици!

Сега, като вирусът дойде, се констатират неща за защитни облекла, маски и т.н. Ами то бе очевидно, че ще потрябват. Бе очевидно преди два пъти по две седмици. Ама ние смятаме, че куцото пиле Господ го пази. Не е вярно, Господ първо него го удря.

В България, не се съмнявам, има специалисти по вирусите, не само вирОсолози.

ВирОсолозите са легион, специалистите са кът. Но съм сигурен, че ги има.
Изведете ги на сцената, оставете пиара.  Оставете и искрената загриженост. Светът толкова се е напатил от искрено загрижени дилетанти…

Науката продължава да е в недоумение защо не я чуват. Тя може много да подскаже. Аз се опитвам да доловя пресипналия ѝ от недочути викове глас, който казва, че ДНЕС трябва да действаме не според днешния ден, а според това, което ще бъде у нас след ДВЕ СЕДМИЦИ.

Властта живее в едно сегашно продължително време, тя живее в едно дълго ДНЕС. Затова върви след процесите. Върви, та даже подтичва след тях, защото е изостанала от тях.

След две седмици ще е разгарът на ПЪРВАТА от четирите фази на разпространение на корона-вируса – тази  на геометричната прогресия (2 по 2 по 2 по 2 по 2).

Властта трябва да е напред с действията – поне  две седмици напред.
Само така тя ще приближи настъпването на ВТОРАТА фаза, тази на аритметичната прогресия (2 плюс 2 плюс 2 плюс 2 плюс 2) и ще направи възможно по-скорошното настъпване на ТРЕТАТА фаза, фазата на насищането, на статуквото в броя на заразените.

И тогава ще бъде съвсем реалистично да се надяваме, че в някакво поносимо бъдеще ще преминем към ЧЕТВЪРТАТА фаза – на  спадането на броя на заразените.

Прочетено във фейсбук профила Nikolay Slatinski