На 22 февруари над 300 делегати, излъчени от адвокатските колегии, се събраха в София за редовното годишно заседание на Общото събрание на адвокатите от страната (ОСАС). Без да съм присъствал, бях осведомен от сигурни източници, че ОСАС е продължило до късна доба, с множество обвинения, призиви за оставка на Висшия адвокатски съвет (ВАС), спорове, прения и откровени караници.

От опита си като делегат на Софийската колегия през 2019 г. и от това, което по принцип е известно в адвокатските среди, вече традиционно ОСАС протича в две части, ще ги наречем „тържествена“ и „божествена“. Още тук следва да бъде посочено, че двете фази не са ясно обособени във времето и заседанието прелива свободно от едната в другата и обратно. И така, „тържествената“ част се изразява именно основно в скандали, обвинения и искане на оставки. По време на „божествената“ събранието пристъпва към приемането на решения от еснафско-лобистки тип с елементи на популизъм, а понякога – и на откровена алчност. Тези решения биват приемани с огромни мнозинства, сякаш под действието на някаква магия ОСАС се преобразява от състояние на остър конфликт в състояние на почти пълен консенсус. Таза част наричам „божествена“, защото характерът на повечето от решенията е такъв, че създава подтик у нормално разумния човек да се осенява с кръстния знак и да споменава всуе името Господне. Все още не знам какви са били тазгодишните решения, но с цел да онагледя за какво иде реч, както и за да не бъда обвинен в голословни обвинения, в края на този материал любопитните могат да намерят няколко от приетите общо 19 решения на заседанието на ОСАС през 2019 г., придружени с кратък мой коментар.

Това положение не само, че вече е своего рода традиция за заседанията на ОСАС, не само, че не е въобще неочаквано, но лично аз смятам, че всъщност то е реално предпоставено от нормативната уредба на организацията на адвокатурата от 1991 г. насам.

Съгласно чл.134, ал.2 от Конституцията организацията и дейността на адвокатурата трябва да бъде уредена със закон. Последното вероятно произтича от факта, че от 1952 г. нататък адвокатската дейност е била регулирана с укази. Още самото VІІ. Велико Народно събрание (ВНС) през септември 1991 г., в последните дни преди саморазпускането си, приема и съответния нов Закон за адвокатурата (ЗА). Този ЗА очевидно е силно вдъхновен от Закона за адвокатите от 1925 г., като любопитен факт е, че и до днес ЗА от 1925 г. се смята за най-доброто, което българският нормотворец и създал от Освобождението насам по отношение на уредбата на адвокатската дейност. Същевременно обаче ВНС явно е било повлияно силно и от духа на демократичните промени, свързани с новата Конституция и предвиденото с нея държавно устройство, тъй като със ЗА от 1991 г. за първи път е създадено и Общото събрание на адвокатите от страната с неговия оставащ и до днес делегатски принцип. ЗА от 1991 г. е отменен с приетия от ХХХІХ. Народно събрание ЗА от 2004 г., който обаче предвижда съвсем малки, на практика козметични промени в уредбата на ОСАС.

Подходът на законодателя обаче е крайно странен. От една страна характерът на ОСАС на общо събрание, създава впечатлението, че то е върховният орган на адвокатурата, каквито по принцип са общите събрания. Същевременно обаче положението на ОСАС на върховен орган е изрично отречено от самия закон, който предвижда за събранието всичко на всичко две правомощия: да избере Висшия съвет и да приема отчетите за неговата дейност. ОСАС не може да освобождава предсрочно членовете на ВАС – веднъж избрани, те са непоклатими за целия мандат; ОСАС също така не може да приема и никакви други, обвързващи за ВАС решения, дори не е овластено да приема неговия бюджет! Напротив – изричната разпоредба на чл.122, ал.2 на сега действащия ЗА придава на самия ВАС характера на върховен орган. Тази алинея отрежда, че решенията на ВАС са задължителни за адвокатите и – забележете: „органите на адвокатурата“. Погледната стриктно, уредбата сочи, че решенията на ВАС, бидейки задължителни за органите (членувано, т.е. за всички органи), са задължителни и за самото ОСАС, тъй като то също е орган.

Смятам, че при създаването на новата уредба на адвокатурата законодателят е изпаднал в сериозно вътрешно раздвоение, което така и не е могъл да преодолее. От една страна явно е желанието организацията на адвокатурата на най-високо ниво да бъде възможно най-демократична. От друга страна обаче законодателят интуитивно е предусетил рисковете, които са скрити в един върховен орган на адвокатурата, формиран на широка демократична основа, поради което нормотворците изрично са ограничили правомощията на ОСАС до абсолютния възможен минимум. На практика обаче се оказва, че тези ограничения не само не постигат целта единствената функция на ОСАС да бъде да избира ВАС и нищо повече, напротив – тази уредба смятам, че е основната причина за възникването на конфликтите, на които сме свидетели днес.

Как изглеждат нещата чисто практически. Изборите за делегати за ОСАС нямат същата тежест като изборите за органи на колегиите. По-лежерното отношение на адвокатите, когато гласуват за делегати, съчетано със сравнително широката норма на представителство, позволяват за делегати да бъдат избрани адвокати, които иначе не се ползват с достатъчно подкрепа, за да бъдат избрани в орган на своята колегия. Същевременно много от делегатите (по мое лично мнение) са адвокати, които страдат от остра нужда от публична изява. Така ОСАС става форум, на който веднъж годишно тези адвокати да намерят трибуна, от която „да обяснят на ония от Висшия“ как стоят нещата в адвокатурата, в държавата, а защо не – и в живота. Това положение е подкрепено и от факта на широкото единство между делегатите, когато се стигне до приемането на лобистки и популистки решения; както и в търсенето на отговорност от ВАС за изпълнението на тези решения, каквото задължение ВАС всъщност няма, бидейки носител на практическите функции на върховен орган. Търсещите изява тщеславни делегати обаче не могат да приемат тази ситуация и продължават да настояват за върховенство на ОСАС над ВАС и от там – за изпълнение на решенията на ОСАС, а когато това не се е случило (а често то и не може да се случи) – за оставка на Висшия съвет.

Друг сериозен проблем е пропорционалната норма на представителство, при наличие на остра диспропорция на разпределението на адвокатите по колегиите. От отчета на самия ВАС за 2019 г. е видно, че в България има вписани 13 880 адвокати, от които 6 097 са от Софийската колегия. Така близо 45% от състава на ОСАС са софийски адвокати, а Софийската и Пловдивската колегии, взети заедно, правят абсолютно мнозинство. Разбира се твърде рядко делегацията на която и да е колегия е напълно хомогенна. Но при висок интерес, например изборите за ВАС, хомогенността не е толкова трудно постижима. А възможността само две до три-четири колегии да „обсебят“ събранието и по този начин – да предрешат и практически да изключат останалите колеги от участие във висшите органи, е крайно притеснителна.

След като бяха набелязани проблемите, следва да помислим как тези проблеми могат да бъдат разрешени. Всеки консервативно настроен човек винаги първо трябва да потърси решение в историческата традиция. Преглед на петте нормативни акта, действали преди законите от 1991 г. и 2004 г., показва, че висшата организация на адвокатурата винаги е била крайно консервативно устроена. Последното е логично и правилно, с оглед на това, че адвокатурата е съществена част от съдебната власт (за това е уредена и в глава „Съдебна власт“ на Конституцията), а уредбата на правосъдието никога не трябва да е твърде либерална, поради което и демократичността в тази уредба по принципно правило е винаги силно ограничена.

Висшият адвокатски съвет е създаден със ЗА от 1925 г., като в същия закон е предвиден избор на ВАС от общо събрание, но съставено не от множество делегати, а само от председателите на адвокатските колегии. Освен, че този форум е значително по-стеснен и ограничен до ползващите се с най-високо доверие представители на колегиите, в лицето на техните председатели, налице е и равнопоставеност между колегиите, тъй като всяка от тях има един глас при избора на ВАС, без оглед на това колко адвокати членуват във всяка колегия. Същевременно право да бъдат избрани в Съвета имат само адвокатите от Софийската колегия. Последното вероятно е предпоставено от факта, че участие на адвокати от други колегии, би затруднило работата на ВАС по чисто логистически причини. ВАС и неговият избор са идентично уредени и в действалия за кратко ЗА от 1947 г.

С Указа за адвокатурата (УА) от 1952 г. ВАС е премахнат като орган и неговите функции са възложени на министъра на правосъдието. С УА от 1976 г. обаче е възстановено съществуването на общодържавен орган под наименованието Централен съвет на адвокатурата (ЦСА). Като оставим на страна, че в ЦСА по право участват представители на държавни органи, предвидена е учудващо добра, включително по демократизма си, уредба за попълване на адвокатския състав на този съвет. Уредбата съдържа два основни принципа: 1) всяка колегия има квота и 2) всяка колегия извършва пряко избора на членовете от своята квота.

Въпреки критичното си отношение, което изложих до тук, не мога да не се съглася с преобладаващото общо становище, че уредбата на адвокатурата в момента е крайно несъвършена и че професията се нуждае от сериозна реформа. Очевидно е, че устройството с ОСАС, като отделен орган, не дава добри плодове, а: „Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи? Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън“ (Мат. 7:16 – 19). Моето мнение е, че връщане към принципните положения за устройството на висшия орган на адвокатурата по Указа за адвокатите от 1976 г. ще бъде правилната крачка по следните съображения:

І) Всяка колегия ще получи представителство във ВАС. Така сегашните Висш съвет и Общо събрание ще бъдат на практика слети в един орган. ВАС ще може да бъде обявен директно за върховен орган на адвокатурата (за какъвто е бил обявен ЦСА по Указа от 1976 г.), т.е. ще бъде премахнато съществуващото раздвоение и неяснота кой взема окончателните решения. Наличието на квота за всяка колегия ще даде възможност възникващите въпроси да бъдат поставяни и решавани текущо и редовно, противно на сегашния вариант, в който колегите чакат и „набират“ неприязън цяла година, след което „изливат“ цялата си горест по време на заседанието на ОСАС. Прекият избор, директно от общите събрания на колегиите, ще позволи на недоволните да търсят пряка отговорност от избраните от тяхната собствена колегия. С това ще бъде премахната вътрешната интрига, а с нея, естествено – както интригантството в професията, така и безсмисленото, безполезното и и тщеславното търсене на изява. Не е за пренебрегване и факта, че премахването на ежегодния избор на делегати ще представлява едно полезно облекчение на административните задължения на колегиите.

ІІ) При налични 27 адвокатски колегии, съставът на новия ВАС ще трябва да бъде драстично увеличен, вероятно до около 100-тина членове. Последното обаче не само, че не е проблем, а смятам, че е крайно необходимо. Съставът на сегашния ВАС от 15 основни членове е директно заимстван от ЗА от 1925 г. Днес, близо 100 години по-късно, обаче е очевидно, че съставът от 15 членове е крайно недостатъчен ВАС да осъществява едни от най-важните си обществени функции. В момента, наред с управлението на самата адвокатура, законът възлага на ВАС активна роля във формирането на юридическата основа на държавността, като: а) участва в законодателния процес; б) участва в процеса на приемане на тълкувателни решения от върховните съдилища; в) има правото да оспорва пред Конституционния съд закони. В сегашния си състав ВАС е силно затруднен да изпълнява ефективно тези функции, като се има предвид: съвременната изключителна нормотворческа деятелност както на Народното събрание, така и на органите на изпълнителната власт; също и че членовете на ВАС са и действащи адвокати, т.е. те трябва да разделят времето си между практиките си и работата си в Съвета. Невъзможността на ВАС за ефективно участие в посочените процеси е една от основните причини за настоящите критиките срещу дейността на ВАС. Съответно увеличаването на състава на ВАС ще даде възможност да бъдат образувани специализирани комисии, които да се занимават изключително с дейното участие на адвокатурата в законодателния и в тълкувателния процеси. Оперативното управление на адвокатурата може да бъде възложено на Бюро, което самият ВАС ще избере от своя състав.

ІІІ) За намаляване на дисбаланса между колегиите и на възможността ВАС да бъде „обсебен“ от две-три колегии, може да бъде предвидена т.нар. прогресивно-намаляваща норма на представителство. Това е системата, по която биват определяни броя на мандатите в Европейския парламент за всяка държава членка на ЕС. Така по-малобройните колегии ще получат по-съществено представителство във ВАС, което ще даде възможност за приемане на решения с по-широк консенсус.

Някои решения, приети от редовното заседанието на ОСАС за 2019 г.

Бел. авт.: Същността на решенията е изписана с курсив. С редовен шрифт е моят коментар.

1) ВАС да организира широка медийна кампания за издигане на престижа на адвоката в обществото – има един македонски виц: „Хвалѝ ме, усто, оти ке те …“ (многоточието може да бъде попълнено с пейоративен глагол по избор); а какви зулуми прави всеки адвокат ежедневно в практиката си – няма значение, важно е да се похвалим по медиите, колко сме готини; това е второто по ред решение на ОСАС 2019, като деветото решение е практически идентично – ВАС да подобри работата си по медийното отразяване на адвокатурата – да повторим, да не би някой да не е разбрал.

2) ВАС да инициира законодателни промени във връзка с процесуалното представителство, сроковете за обжалваемост, началните часове на съдебните заседания, безплатен електронен достъп до водените дела, подходящ достъп до съдебните зали – тук ще започна от това, че няма нито едно конкретно предложение, т.е. не е ясно какво ОСАС иска от ВАС; и ще продължа с това, че решението издава откровена некомпетентност – какво точно не им е наред на срокове за „обжалваемост“ (може би се има предвид „обжалване“, което е нещо различно от „обжалваемост“?), които са едни и същи от десетилетия?

3) ВАС да предприеме цялостна стратегия (до колкото знам стратегиите подлежат на приемане и изпълнение, не на предприемане, но нека не издребняваме) по изменение на процесуалните и материалните закони, като предвиди засилено участие на адвокат в производствата – това е силно завоалирано предложение за процесуален адвокатски монопол; за да не бъде казано обаче твърде очевидно, изказът е толкова витиеват, че в него са попаднали и материалните закони, а какво отношение имат те към процесуалното представителство, на този въпрос аз не се наемам да отговоря.

4) ВАС едновременно да инициира законодателни промени на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) във връзка с адвокатската тайна (петото решение на ОСАС 2019) и да внесе ЗМИП в Конституционния съд (единадесетото решение) – кое от двете? – едното предполага конструктивна колаборация с Парламента, а второто – директно обявяване на юридическа война на законодателя.

5) Особено впечатляващо е решението с откровени еснафско-лобистки подбуди (тук няма никаква завоалираност), които аз лично смятам, че преминават границата на приличието – ВАС да инициира законодателни промени за задължително участие на адвокат в нотариалното производство. Казано иначе – искате да си купите имот? Тогава, освен че трябва да платите на нотариуса по нотариалната тарифа, трябва да си наемете и адвокат. Защо? За да са ви защитени максимално правата, казват предложителите. Не е достатъчно сделката да бъде проверена от един юрист (нотариуса), при това тесен специалист именно по сделки с недвижимости, трябва ви задължително и адвокат. На мен обаче ми се струва, че поривът за подражание на нотариата, движен основно от остро заглеждане в благосъстоянието на нотариусите и произлизащата от това заглеждане дива завист, е водещата подбуда. Не се научихме, че отделеното внимание за заглеждане в чуждата паница е право пропорционално на вероятността, поради отклонение на концентрацията, да изпразним своята собствена. Нищо, има време, ще се научим. Съвсем отделен е въпросът, че удостоверяването на подпис на пълномощно също е вид нотариално производство. И за това ли ще ни трябва адвокат? А също – на адвоката кой ще бъде адвокат?