При всяко дело, предприето в обществена полза – за да бъде то успешно – трябва да има две страни. Донори – които осигуряват средствата за добрините. Бенефициенти – които се радват на плодовете от добродетелността.

Когато в началото на това хилядолетие захванахме реформата на здравеопазването, ние сякаш бяхме наясно за двете страни. Донори трябваше да станем всички работещи български гражданин, а бенефициент всеки наш сънародник, комуто се случи да изпадне в нужда от лечение или здравни услуги.

Днес, две десетилетия по-късно излиза, че освен здравноосигурените, донори на здравеопазването са, както редовите лекари, така и специалистите по здравни грижи – медицински сестри, акушерки, лаборанти, кинезитерапевти и др., които не получават съответното възнаграждение за високо квалифицирания си труд, при това всекидневно полаган в голяма степен на риск и отговорност.

След като заплатите на мнозинството медицински работници не отговарят на натоварването и риска от професията – тези хора са донори на здравеопазването

Открит остава и въпросът дали пациентите са бенефициенти на здравноосигурителния ни модел? Осигурява ли той здравните услуги, които ни се полагат, след като сме бръкнали в джобовете си, за да платим здравните си вноски?

И все пак в един фондонобирателен модел освен донори трябва да има и бенефициенти.

Кои са бенефициентите от набирането на вноски за здраве у нас?

След като повечето медицински работници са недоволни от заплащането си, а пациентите живеят с усещането, че не получават лечебните услуги, за които са внасяли и най-после статистиката с обективните си методи сочи лоши здравни показатели за българското население, значи събраният обществен ресурс отива при други бенефициенти.

Какво научихме от д-р Васислав Петров – председател на Сдружението на областните болници и д-р Неделчо Тотев – председател на Сдружението на общинските болници в предаването „Неделя 150“ по Програма „Хоризонт“ на БНР днес? Научихме, че колкото и да се вдига цената на клиничните пътеки и обещаните 200 млн. лв. да бъдат гласувани догодина това не гарантира, че заплатите на медицинските работници ще достигнат това, за което настояват протестиращите. Нямало начин.

Сега наистина става ясно, че медицинските работници у нас са донори, а не бенефициенти на системата. Научихме и още нещо от Милка Василева – председател на Българската асоциация на специалистите по здравни грижи:

През 1993 г. в България имаше 268 болници и 55 хиляди медицински сестри. В момента има около 400 болници и 22 хиляди медицински сестри. Преди имаше 8 500 акушерки – сега има 3 800. Ако някой смята, че това е разумно решение, нека да продължаваме по този начин…

Какво излиза? Населението на България се топи! Болниците растат като гъби след дъжд! Специалистите по здравни грижи изчезват, заради мизерните условия на труд и заплащане! Закриват общинските болници! Убеждават ни, че били излишни и лапали много пара! Множат се частните болници! Никой не ни информира колко плащаме там! Харчим все повече обществен ресурс за здраве, но не можем да осигурим исканите възнаграждения на медицинските сестри и другите специалисти по здравни грижи…

Който не е наясно кои са бенефициентите на българското здравеопазване да поиска политическо убежище в Холандия, Германия или Великобритания – но да побърза преди Брекзита.

А българското здравеопазване ще си боледува, докато не си дадем сметка, че мениджърите, които управляват парите ни за здраве не служат на обществения интерес, а някому другиму:

ЗДРАВЕОПАСНО Е!

Интервю на Явор Стаматов с д-р Васислав Петров – председател на Сдружението на областните болници и д-р Неделчо Тотев – председател на Сдружението на общинските болници, Милка Василева – председател на Българската асоциация на специалистите по здравни грижи и Веселина Ганчева от Асоциацията на медицинските сестри.

Интервю на Явор Стаматов с д-р Васислав Петров, д-р Неделчо Тотев, Веселина Ганчева и Милка Васи

Интервю на Явор Стаматов с д-р Васислав Петров, д-р Неделчо Тотев, Веселина Ганчева и Милка Васи