Миналата седмица присъствах на интересно събитие – официалния старт на кампанията на Българската минно-геоложка камара срещу митовете около добивната индустрия. Управителният съвет на камарата явно е решил, че най-дразнещи за тях са следните три мита: „Минните компании не помагат на общините“, „Браншът е допотопен“ и „Рудниците не позволяват развитието на биоземеделие“ и цялата дискусия се въртеше около тях…Аз бих започнал по друг начин.

Най-значимият мит, с който се сблъсква минната индустрия в развития свят, е по-фундаментален, и колкото и да е безумно за всеки разумен човек, звучи така:

„Нямаме нужда от добивна индустрия!“

Да, точно така. Идеята, че изобщо нямаме нужда от добив на полезни изкопаеми, се разпространява като горски пожар по университети, медии, конференции, книги най-вече от т.нар. интелигенция – учени, природозащитници, журналисти, коментатори. Преди няколко седмици станах свидетел как водеща на ТВ предаване сравни добивната индустрия с трафика на наркотици – толкова била вредна и излишна. И това се случи на фона на зала, пълна с всякаква техника, в сграда, която със сигурност не беше от памук. Но пък жената беше в телевизора (не дървен!), следователно говори умно?!

Разбиването на този мит изглежда лесно: Просто се огледайте! Всяко нещо, което видите, е излязло под някаква форма от земните недра – материалите за производството му са извадени от мина или сондаж или, ако е от биомаса, със сигурност е произведено или транспортирано с използване на енергия, която идва от мина или сондаж. Посочете предмет, който има значима роля в ежедневието ви и не отговаря на горното описание и признавам, че греша. Не можете, освен ако не сте корабокрушенец на самотен остров или шаман на неоткрито племе в планините на Папуа Нова Гвинея. Но пък тогава вероятността да четете този текст клони към нула.

Въпреки това митът вирее, расте и вече има реална власт. През 70-те група умни хора лепнаха на полезните изкопаеми етикета „невъзобновяеми“ и днес „зелените“ политики на ЕС са базирани на утопични идеи като „кръгова“ или „био-базирана“ икономика, „нулеви отпадъци“ или възобновяема енергия, които заклеймяват добива и го представят като нещо „лошо“ по дефиниция. Ето как изглежда това в „официалните“ учебници по устойчиво развитие:

Така, че ще хвърля поглед назад в историята. Човешката цивилизация се създава в момента, в който хората слизат от дърветата, излизат от пещерите и се научават да ползват каменни сечива и други неща, създадени от полезни изкопаеми – пясък, глина, метали, фосилни горива. Последните са особено важни, защото достъпът до евтина, изобилна и надеждна енергия е основен двигател на развитието – без нея сме обратно в пещерите. Историята на човешкия прогрес може да бъде описана накратко така – процес на непрестанно ограничаване на зависимостта ни от капризите на природата, който се случва благодарение на растящия добив и умение да използваме полезни изкопаеми.

В заключение: Факт е, че добивът на полезни изкопаеми е в основата на цивилизацията. Дори някой ден да можем да произвеждаме всичката си енергия от ВЕИ, за тази цел ще ни трябват толкова много метали и минерали за оборудване и съхранение на електричество, че първата графика ще изглежда още по-безнадеждно. Така че приемете реалността – добивът е един от моторите на устойчивото развитие и само можем да се радваме, че се случва.

sustainability.bg