Следя европейските надпревари за локации на автомобилни заводи от самото им начало преди близо 20 години, когато вицепремиери се обаждаха след статии (за завода на PSA например, който се озова в Словакия) да искат повече информация, за да се включат без особени шансове в последния момент. Вкратце, моите пет евроцента по темата:
Ако имаше изобщо някаква идея за истинските проблеми в автомобилния клъстър, премиерът трябваше да събере тази седмица не главните ритнитопковци, а ректорите на десетте основни висши и средни технически училища и да обсъдят как и какво да се направи в образованието, както се прави в Чехия и Словакия, ако истинската цел е да се привличат подобни инвестиции, а не само фойерверки преди избори.
Всъщност, демокрацията има малко общо с избора на една локация, а чисто икономическите фактори – инфраструктура, субсидии (тук има проблем с държавните помощи в ЕС) и най-вече един – човешкият ресурс. За по-наблюдателните, от публичната дискусия покрай интригата къде ще е завода на Das Auto липсваха изцяло мнения на хора от автомобилния клъстър в България, които да разкажат своите и положителни, и не толкова положителни истории на инвестиционни проекти, не всички от които успешни именно и най-вече поради липсата на достатъчно обучен и мотивиран персонал в България.
Асемблирането на автомобили е средно – до високотехнологичен процес, с по-висока степен на сложност от намотаване на кабели или сглобяване на седалки във вид готов за завинтване в асемблиращия завод на 3000 км. от България.
Отговорът на въпроса защо тук или там идва по-лесно, ако се извади статистика на средните технически училища в и около потенциалните локации. Ако България иска подобни инвестиции, не става само с политически совалки и обаждания тук и там, а сериозна промяна в средното образование и инвестиции не само в стадиони и многофункционални зали за предизборни концерти, а в стратегия за развитие на образованието в точните науки (Science, Technology, Engineering and Mathematics STEM).
Стана дълго и като за десет евроцента, но това е важна тема, защото след ИТ сектора мисля, че българската икономика достига своя лимит и в още един важен сектор с потенциал за растеж.
По-малко ритнитопковщина, повече мисловна дейност да си пожелаем, не защото физкултурата не е важна, но от нея икономически растеж трудно може да се вади, освен за малкото късметлии, които го докарат от тукашната лига до европейските грандове.
И на тях пожелавам успех.
Източник: Фейсбук