Фал финал
ОБРАЗОВАНИЕТО, ГЛУПАКО! НИКОЛАЙ СТАЙКОВ: По-малко ритнитопковщина, повече мисловна дейност да си пожелаем
Ако имаше изобщо някаква идея за истинските проблеми в автомобилния клъстър, премиерът трябваше да събере тази седмица не главните ритнитопковци, а ректорите на десетте основни висши и средни технически училища


Николай Стайков

Следя европейските надпревари за локации на автомобилни заводи от самото им начало преди близо 20 години, когато вицепремиери се обаждаха след статии (за завода на PSA например, който се озова в Словакия) да искат повече информация, за да се включат без особени шансове в последния момент. Вкратце, моите пет евроцента по темата:

Ако имаше изобщо някаква идея за истинските проблеми в автомобилния клъстър, премиерът трябваше да събере тази седмица не главните ритнитопковци, а ректорите на десетте основни висши и средни технически училища и да обсъдят как и какво да се направи в образованието, както се прави в Чехия и Словакия, ако истинската цел е да се привличат подобни инвестиции, а не само фойерверки преди избори.

Всъщност, демокрацията има малко общо с избора на една локация, а чисто икономическите фактори – инфраструктура, субсидии (тук има проблем с държавните помощи в ЕС) и най-вече един – човешкият ресурс. За по-наблюдателните, от публичната дискусия покрай интригата къде ще е завода на Das Auto липсваха изцяло мнения на хора от автомобилния клъстър в България, които да разкажат своите и положителни, и не толкова положителни истории на инвестиционни проекти, не всички от които успешни именно и най-вече поради липсата на достатъчно обучен и мотивиран персонал в България.

Асемблирането на автомобили е средно – до високотехнологичен процес, с по-висока степен на сложност от намотаване на кабели или сглобяване на седалки във вид готов за завинтване в асемблиращия завод на 3000 км. от България.

Отговорът на въпроса защо тук или там идва по-лесно, ако се извади статистика на средните технически училища в и около потенциалните локации. Ако България иска подобни инвестиции, не става само с политически совалки и обаждания тук и там, а сериозна промяна в средното образование и инвестиции не само в стадиони и многофункционални зали за предизборни концерти, а в стратегия за развитие на образованието в точните науки (Science, Technology, Engineering and Mathematics STEM).

Стана дълго и като за десет евроцента, но това е важна тема, защото след ИТ сектора мисля, че българската икономика достига своя лимит и в още един важен сектор с потенциал за растеж.

По-малко ритнитопковщина, повече мисловна дейност да си пожелаем, не защото физкултурата не е важна, но от нея икономически растеж трудно може да се вади, освен за малкото късметлии, които го докарат от тукашната лига до европейските грандове.

И на тях пожелавам успех.

Източник: Фейсбук

 

 

 

 

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter