Гражданската инициатива за опазване на културно – историческото наследство е изпратила писмо до кмета на Пловдив, Иван Тотев, министъра на културата, Боил Банов и директора на института по паметниците на културата Даниела Джуркова.

Повод за писмото е съобщение на БНР – Радио Пловдив, публикувано на 18.06. 2019г.:

„Емблематични сгради в центъра ще бъдат санирани за 18 милиона лева“:

...научихме за прекрасното намерение на пловдивска община да доразвие програмата за енергийна ефективност, пишат до министър, кмет, чиновник и медиите от гражданската инициатива:

Притесни ни изречението: „Приоритет ще  е културната инфраструктура, паметниците на културата, сгради в зони за въздействие и ансамбли в централната градска част и Капана.“

По-нататък от неправителствената организация си позволяват да коментират намеренията на Община Пловдив:

Уважаеми г-н Тотев,

Технологичният процес на саниране на каквато и да било сграда предполага увеличаване на външните ѝ размери, което автоматично променя автентичните ѝ архитектурни пропорции!
Подменя автентичният ѝ вид! Нещо повече – в случая се използват неприсъщи за епохата на построяване на сградата-паметник материали!

Българската държава е ратифицирала множество международни документи свързани с проблемите, консервацията, реставрацията и поддържането на паметници на културата и архитектурата, между които и „Международната храта за консервация и реставрация на паметниците и забележителните места – Венеция 1964 г.“ – Венецианската харта!

Смисълът на Венецианската харта е насочен главно към запазване в автентичен вид на всички параметри на, който и да било паметник и на който дух намерението Ви да санирате посочените по-горе сгради противоречи. Венецианската харта не допуска неадекватни на епохата на строеж материали, какъвто фибранът, използван за санирането е.

Венецианска харта 1964 г.“:

1. „Член 9
   Реставрацията е дейност, която трябва да се предприема в изключителни случаи. Тя има за_цел да запази и разкрие естетическите и исторически стойности на паметника и се основава на респекта към оригиналния материал и към автентичните документи. Тя свършва там, където започва хипотезата: всяка допълнителна възстановителна работа, считана за необходима по естетически или технически причини, се определя от архитектурната композиция на паметника и трябва да носи белега на съвременността. Реставрацията винаги трябва да бъде предшествана и придружена от археологическо и историческо проучване на паметника.

Дори в Наредбата за топлотехническите нормативи има текст, който гласи, че за сгради-паметници на културата нормативните изисквания не важат! Съвсем отделен е въпросът, че за да осъществите тези си намерения всеки проект трябва да бъде съгласуван с НИНКН.
Във връзка с последното и на основание Законът за достъп до обществена информация Ви молим да ни предоставите копия на съгласувателните становища на НИНКН за сградите-паметници на културата, които сте планирали да санирате!

Придържайки се към стандартите на журналистическата етика АНАЛИЗИ БГ ще се обърне за коментар към кмета Тотев, министър Банов и г-жа Даниела Джуркова.