Милчо Левиев е първият световен човек, с когото се запознах – бях студентка в Пловдив, на 21 години и ако трябва да намеря метафора за себе си за онова време – бях едно несигурно, болезнено стихотворение.

Срещнах се с големия музикант благодарение на Радой Ралин, който ми бе разказвал години наред за него с толкова възторг и обич, че си го представях почти като митологичен паметник. Радой ни покани в „Алафрангите“, защото тъкмо се бе родил първият му внук Димитър, искаше да ни почерпи – спомням си откъслеци от онзи разточителен, протяжен следобед. Милчо Левиев на пианото и виртуозът Ромо на цигулката, импровизации, ярки и ослепителни като самата свобода.

Изумена бях от естествеността, дори още по-силно – от автентичността на Милчо Левиев. Един ведър и духовно щедър човек. Когато узна, че пиша стихотворения, веднага заговори за Яворов, ценеше безкрайно неговия гений, чувам и сега гласът му да изрича:

Все туй копнение в духът /все туй скиталчество из път /на който не съзирам края.  

И поглед вечно устремен/ напред, към утрешния ден/ без там пристанище да зная…

Сетне няколко пъти повтори:

– Какво съвършенство, какво съвършенство само!

Сподели, че иска да напише музика по това стихотворение, не зная дали го е сторил… Дано.

Но аз – много млада и много впечатлена тогава – написах стихотворение със заглавие „Балада за музиканта“ и то влезе в първата ми поетична книга „Каменни криле“ през 1985 година. Ето как завършва:

Сянката на гласа ти,

който целува калдаръма на стария Пловдив,

не е ли прииждаща мелодия от детството…

Цъфтенето през пролетта е вече

обреченост, с която плодът наесен се закръгля.

Но не това е всичко.

Не само вкопчените нокти на тъгата

изцеждат музика от твоето сърце.

Опустошаващата ласка

между стареещото огледало и лицeто ти,

между клавишите и мълниите на ръцете,

ще очертае смътно границата, зад която

душата продължава.

Душата-музика. Това е всичко.

Припомням си тези отблясъци от срещата в Пловдив, от озарението на Музиката и Словото, защото е време за сбогуване.

Сбогом, Маестро Милчо Левиев! Нека и отвъдният ти път да е свободна, вдъхновена, красива импровизация.

Почит към Милчо Левиев
Снимката, която взриви бурето със спомените
Милчо Левиев – геният, направил достояние дълбочината, потенциала и красотата на българския фолклор на световния джаз и етно музика