Отиде си от този свят поредният много талантлив и чувствителен българин, който беше обявен за сътрудник на Държавна сигурност. Предполагам, че тези разкрития са го съсипали. И го убиха. А съм свидетел как разстреляха морално много други ерудити, които не са издържали на натиска едно време.

Надявам се пак да не ме разберете погрешно. Нито оправдавам напълно хората, които не са издържали, нито пък искам да се закрие Комисията за досиетата. Кой съм аз, че да съдя? Не съм бил поставян на такова изпитание и е много лесно да се правя на герой.

Това, което се опитвам да кажа е, че всеки случай е различен и просто публикуването на имена и картончета без никакво проучване как и защо един човек е бил принуден да стане сътрудник е непочтено. Създаде се индустрия на досиетата или на последните инстанции.

Чета какво е написано за поредната жертва. Има името на офицера, който го е вербувал….но за този мръсник от ДС няма и една дума. Просто няма.Така не бива да продължава! Или се възлага на почтени хора (а не на партийни квоти) да направят разследване за всеки случай….или не се пускат имена в пространството без да има яснота как и защо са били притиснати тези хора? Дали са направили мръсотия някому или само са оцелявали.

Не говоря за изпечени ченгета като Кеворк Кеворкян, Георги Марков или Ахмед Доган. Годините след промените показаха, че те продължават да служат на мракобесните сили. Но има един куп други хора, които си изпатиха по жесток начин.

Офицерите от някогашните служби станаха милионери, но ние се занимаваме с жертвите.

Писал съм и друг път. Имам близък приятел, който ми разказа как са го вербували в казармата. Или ставаш сътрудник, или отиваш в дисципа. Това стана преди да избягам. Ами не всеки е герой.

Ще отворя една скоба…в американската армия бяха въведени правила, че ако военнослужещ попадне в плен няма да му бъде търсена отговорност ако не издържи на физическите или психологически мъчения.

Дайте да правим разлика между мръсниците, мъчителите и жертвите.
Имах дълги разговори с един от големите умове на България. Преди пет години. Отиде си и той от този свят година или две по-късно. Два пъти изживя трагедията.

Зная, че ще ме нападнат някои. Но бях длъжен да го напиша това!
Накрая…не сте ли чели за килия 101…1984… Джордж Оруел….изтезание с това, от което го е страх най-много човек.

Източник: Фейсбук