Уважаеми г-н Хилендарски,

Може ли яз да те питам нещо? Ти казваш, че некой са срамуват да се наречат българин. Е, затова искам да те питам. Ти, значи, обвиняваш некой си там, некога, че се срамувал. Ама защо тогава се е срамувал? Ти сметаш, че тогова, по твоето време, некой се е срамувал да се нарече болгарин, защото не е знаел своята си история? Текаа. Гледай бай Паисийя сега какво става, по днешно време, демократическото.

Значи, ти след като написа историята, славянобългарската, други я преписая, та дойде време да се учи в училището за тая история, и за тебе, де. И некой се много възгордеха, че са българе и затова почнаха да викат по стадионете „Българи, юнаци“. Сега, искам да ми кажеш, не се ли получава тека, че българете юнаци са само там по стадионете, защото, да ти кажем, българе юнаци никъде другаде не викат. Засега!

А то има и други юнаци, например тия дето крадат, ама они не викат, крадат и си мълчат. И, яз тека мисла де, крадците са по големи юнаци от тия, дето беха четвърти в света през 1994 по футбола.

Значи днешните юнаци, човек, крадат юнашки. Казвам ти го направо, защото иначе почват да му викат корупция, присвояване, измама с евросредства, незаконно забогатяване, измама с ДДС, обществени поръчки, търгове, тайно наддаване и разни други такива едни работи, за които хан Крум, както се пише в историята, е имал една проста работа – сатър и прас – през ръцете.

Та, за юнаците ми е думата. Абе, като хуни. Видат ли обществена поръчка, видат ли проект, видат ли файда некаква, строяват редиците и: Напред в атака! Ще питаш, ама кои са в редиците чанта до чанта, ръкавел до ръкавел…? Ами кои – първо чиновниците по министерствата, после чиновниците по фондовете, после, дето прават проектите, после комисиите дето ги приемат, после ония, дето подписват, после другите дето плащат, директорите, дето одобряват и тека нататик!

А кажи ми сега г-н Хилендарски, некогашните царе имали ли са такава армия, а?! Ръкавелена, ама армия!

Четем, мислим уж, чудим се, па мене си питам: Некога значи, целата армия е требвало да се бие и да защитава земята ни. Сега се строява и краде, та свет да ти се завие, и я пазат и полиция, и милиция и прокурори и съдии там, та и армията даже. А, като рекох за армията – некога „лъскат саби и щитове“, коне и толкоз, за яденето не мислат, ами за Българията.

И, яз да ти кажем, по-лесно им е било на царете тогава. Защото, питаш ли днешните царе, бае Паисие, как се изранва днешната гореописана армия, като всекиму требва да ръснеш. Искам да кажа, че на всеки требва да дадеш, да та стане работата, да вземеш обекта или да ти мине проекта.

Щото тая днешната армия, дето ти я описах, не е само на казан, ами е на сметка, бае Паисие и не е само по българско, по цела Европа е, нали сме едно сега. Та едно е да нараниш цела армия край Босфора, други е да заситиш европейска армия от сметки и портмонета, нали!

Гледам, чеша се, и си викам : Тия, дето го грабат народа си днеска, ем са горди, ем срама си немат!

И то знаеш ли каква става тя? Дойде едно време, та едната, по-големата част от българете се срамуват от срамотиите на другата, като гледат как са краде, как са банки източват, как са народ лаже, как айдуците са у парламенто и ментат, ментат, та и на светци са прават. Айде, кажи сега, да та е срам ли пред свето, а, да та е срам ли пред старците, дето са останали без зъби, дето са обрани и изоставени, а бай Паисий?! А?

Кажи ми сега, цела история си написал, как да го наречем ние сега, това време, дали е историческо, дали е за гордеене, дали е за срам, дали е за човек, това време. А? Яз мисла, че си остана само време за крадене.

И като гледам,тека, ти тоа занаят не си го отбелезал в историята. Човек, това ти е грешката в твоата история. А може па, тогава да не е имало такава кражба, може от хан Крума да са си взеле на поука, та да ги е било страх. Сега нема страх, братко, нема срам.

Работата тека дойде, че народо като гледа как крадат – от царо до падаро, и народо, почна да се срамува. Ще питаш, откъде разбрах? Не съм от най-добрите по историята, ама знам, че у назе народо като почне да се срамува, най-вече псува, от срам. Те това и ти може да не си го знаял некога, ама сега от мене да го знаеш, човек. В училището не бех първенец, ама де и яз да сам научил некой работи от живото.

Нашио даскал по математика викаше, че сиички сме биле под един общ знаменател – прости!

Ама мисла, че наште политици и те са под общ знаменател – резил! Е, видиш ли, и аз съм научил нещо от математиката, барем за общио знаменател знам.

Та това исках да ти кажем, виж там, като имаш време, това с краденето да го допълниш тека, да го споменеш в твоята история, щото в нашата – демоикратическата оно, краденето, си отиде на повеке от четвърт век, да знаеш. Нема как да не влезне в историята. Па това за срама, че му мислим като как да стане, ама сега го нема, срама де, нема го, ни по книгите ни по управниците, ни по даскалете, та че видим, как че го опраим, бай Паисие.

Айде со здраве,

С уважение,

Бай Онзи

                                            Copy/Paste от оригинала

Георги Апостолов