Писмо 9:
Фаная шлиферо на Биг брадъро, ама текова е време дошло



Георги Апостолов

 

Бай Онзи пише до Бае Паисия

Хелоу, ша рече, здрасти бай Паисий,

Всъщност да ти кажем отче може би требва да ти реча Хелоу, или Чао, сър Паисий, или мистер, ей това не го знам, да ти кажа. И вопще съм са замислил, като как щеше да изглежда твоата, е и нашата де, История славянобългарска. Чета, чета и си викам, ами дали наш’те момчетии и нихните гаджета ше я разберат? Питам се де.

Разказваш там за цар Александър, дето изпотепал гърците, те как го нападнале, после той ги обсадил в Русчука, Русе, дека е сега. Ама я да ти кажем сега как ша я изобразат таа целата работа с днешните им думи:

Та оня, значи, византиец Кантакузин се лашнал по дестинация от ъндърграунда на имението си, с  яка група и ни нападнал, шортли нас, българете, и зверски потрошил народо край бордеро на наш’то кънтри. Нашио Сашо – цар Александър, сбрал по-яка групировка от наши и власи – бодигардове, човек, сбрале се на рандеву с уъркшоп и направиле офсайт, причакале ги, демек. И като почнало едно бастисване, една сеч, фут, да ти ум зайде.

Та гърчолята се изнесле на юруш у Русчук, а българете подир них ъфроуд с коньете и фанале `сичките корнере неоколо, та пиле не мое да драйва. Кантакузина се сматафрацал ептен. Ама нашио Сашо бил гявол, не щел оня отвътре, да му се обади онлайн. Измислил он и го пущил, наместо да го бастише, та гръко си отишел фърст и шап  у Цариград. Подир таа мотолявица, оня Кантакузина за екскюз ми и тенкс си дал гърлата на 10 годин’ за Йоан Шишман – джуниоро на нашио бос, он па на 15, на сино – на Сашо де. И после у Едрене брато, станал голем купон. Збрале са сите босове и нихните гардове, ама било яко пиенье, та после си рекле: Ашколсун! Имало и барбекю, и бифтеци, парти грилове, сомелиере, и дегустации с бурканье, за глори на наш’те кингове – цареве демек. И решиле вече да са феъплей, щото станале сватове и големи фроиндове.

Афтър, ша рече отпослем, сърбете утепали, брат му на нашия кинг, Мишо – Михаил. Ядосал се Санди и, човек, много  яко ептен ги изпотепал сръбете, голем екшън, брато. Подир таа работа бая еъри  си гледал густото.

Те тека, мисла яз, бай Паисие, ше я разберат днеска твоата История щото ни нападнаа и езико. Абе то къде турски думи, къде гръцки, къде персийски, къде руски, ама като са фаная сига за американския, та ми са види, че и езико си чефелят като него, та и шлиферо, па и други работи му фаная на биг брадъро. Да знаеш, таа война у езико, е по-страшна от онаа с гръците, оти та превземат извътре, ама кой да я разбере днеска таа работа, бай Паисий, кой?

Иначе, мистър Хилендарски, като почнат да се прават журналята на американци, еле па у спорто, та се сбръкаш къде си. Ни у Америка , ни у България. Ама они тека се докарват на началнико, оти он и парите дава и бизнесо им бута. Та метани му чинят и цървули целуват, турски мурафети на каубойска носия. Ама какво да ги правиш, текова им е време дошло.

Като идеш у магазино, абе не мож разбра вафли ли купуваш, бисквити ли, фиде ли, сол ли, захар ли, сладолед ли, кифли ли, бамбоне  ли там некакви, сичко на чуждо мирише и на чуждо пише. Влезнааме с наште момчета у един рестаурант и менюто на американски, и манджите им американски, а мометата си наши – български. Ама само като ги погледнеш г-н Хилендарски и ти е ясно, че таа твоата, нашата де, История, им е далече, бая далече, отче.

Та какво да ти кажем сега…да си знаял некога ингилизки, ама не би. Па и кога си я ти писал Историята, они са още си биле там – на острова, на заднио край на континенто, и никой ги не е бръснал за слива. Ама кво да речеш днеска, а ?!

Като как са си казвале молитвата наште юнаци преди да насмотаат гърчолята, сигур на български, яз тека мислим, а, бай Паисий, сигур тека ще да е, иначе оти да се тепат?!

Аidе sоs zdrave, aferim и good bye…

Бай ти Онзи

                                         Copy/Paste от оригинала

Георги Апостолов

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter