Ако попитате социалния антрополог Харалан Александров, най-вероятно ще ви отговори, че понятието народ в обществените науки не съществува. Харалан е умен човек, той си има филологическо образование, много специализации, широки връзки, институт, проекти, финансиране на проектите и офис, от чийто прозорец ученият мъж гледа през прозореца протестиращите от Триъгълника на властта…

Някога, щом се отбиваше в едно отсрещно на офиса си заведение, което разполагаше с панорамна тераса на шестия етаж – в  сграда, която пази спомена от килиите на Държавна сигурност – Харалан  обичаше радостно да се хили:

ГЕРБ ни купиха всичките…

За да бъда честен в спомените си, трябва да отбележа, че около масата се навъртаха, както доволни храненици на ГЕРБ, също така някои  други  – непрактични, защото допуснахме да не бъдем купени индивиди. И за да не изпаднете в друга заблуда – всеки сам си плащаше консумацията. Та своеобразни свидетели на тази кръчмарска хвалба има…

Преди време писах за асиметричните техники, които подпомагат кризисния пиар и размиват  обществения гняв срещу едно или друго:

„DOGAN SARAY BEACH FESTIVAL“ – Най-новата запазена марка на политическия пазар у нас

Навръх паметната дата:  09. 09.  – която по традиция служи за дърляне на комунисти и антикомунисти, без да допринася за каквото и да е – Харалан Александров си поигра с Хекимян в студиото на bTV. Най-напред иронизира телевизията, срещу която Борисов преди време избухна в гняв – така ѝ се пада на bTV, след като не се строполява пред властниците както NOVA.  Харалан не се спря само дотук, той реши да посочи на медията  вярната вождистка линия, като не скри презрението си към туземното население.

 Заприличали сме били на старчески дом…

Протестирали сме, защото „Директорът“ ни бил изял десерта. Като образован човек, при това социален антрополог доц. Харалан Александров няма как да не е чел Илф и Петров. Затова и заимства, без да посочи източника си,  един живописен образ от сатиричния роман „Дванайсетте стола“:

Глава VIII
Свенливият крадльо

Домакинът на дом №2 на Старгородското обществено подпомагане бе стеснителен изпечен крадец. Цялото му същество протестираше против кражбите, но той не можеше да не краде. Крадеше и се срамуваше. Крадеше постоянно, постоянно се срамуваше и поради това неговите гладко избръснати бузички винаги пламенееха от руменината на смущението, срама, стеснителността и неловкостта.

Сега ви пускам линк към цялата книга. Четете, кефете се и си правете асоциациите:

Иля Илф, Евгений Петров „Дванайсетте стола“

Та забележете колко щедро! За разлика от свенливия крадльо, нашият директор на Старческия дом „Република България“ ни оставя и супата и основното ястие. А ние се сърдим и протестираме, че бил ни изял…

…само десертът…

 Това наистина е черешката на тортата в кризисния пиар. Харалан Александров трябва да получи Нобеловата награда по икономика тази година, заради това, че обезцени кюлчета злато и петстотин еврови пачки до жълтите стотинки за един десерт в старчески дом.   

 Населението по нашите земи винаги се е самопознавало като българско, защото умните мъже, раждани, откърмени и възпитавани от българска майка юнашка – независимо либерали ли са се обявявали, както Петко Р. Славейков или консерватори, както Стоян Михайловски – са обичали народа си, па са го напътствали и уповавали в злощастните за българите исторически катаклизми. Малка историческа справка:

Не се отчайвайте! Жив е българският Бог!

Имаме ли днес родолюбци?  Или налице са башибозуци, чиито началства са, я в една, я в някоя друга столица – но  във всеки случай чужди столици на изток или на запад от София. Покрай политическите башибозуци – каква ирония, ако някой реши да си преведе от турски думата* – добре  монетаризират и техните мозъчните тръстовици, или, както е модерно да бъдат наричани „тинк – танк“.

Е, да не забравяме и патрЕотите, които не са нищо друго, освен едни амбулантни търговци на гняв:

Концесийка ли ще получиш, опустяла казарма ли ще продадеш – шамар да е, аванта да е…

Питам се ще доживеем ли народният гняв  да помете всичките?

Откъде се заразихме с този отвратителен синдром, всеки който е набрал някаква горнина пред другите – па била тя финансова, властова, медийна, партийна, олигархична или мутренска – да мачка и презира този народ, население, популация, откъдето се е  пръкнала и неговата майка, която  пък го е родила, откърмила и възпитала – прощавайте за повторението?

За да не бъда обвинен в манипулации, качвам линк към целия разговор. Моля, докато гледате и слушате, обърнете внимание върху облещения  право в една от студийните камери поглед! Харалан така и не го отклони към водещия. Коментарите оставям на експертите по поведенчески анализ:

Харалан Александров: Обществото е разединено поради проваленото лидерство

За да не ме обвините, че заглавието ми е драстично, питам. Защо доц. Харалан Александров в своите публични интервенции към българското общество периодично и драстично погазва научната етика на своята дисциплина? Като манипулира обществените нагласи в полза на своите купувачи? Той – социалният антрополог обяви Република България за старчески дом. При това всички ние – хранениците на старческия дом прогонваме от територията рожбите си. Вероятно Харалан е бил силно повлиян от мита за Кронос – бащата на Зевс, неговите братя и сестри – който за да не загуби владичеството си, поглъщал синовете и дъщерите си.

Най-порочната черта на българското общество – било патриархално…

Тук, като един скромен магистър по философия, ще си позволя да възразя на доктора Александров. Патриархално можем да наречем българското общество по време на Третото Българско Царство 1879 – 1946 г. При това не през цялото време, защото имаме и капиталистическа модернизация на Царство България – обществото малко, по-малко става индустриално. Имаме окупация на Съветската армия, Отечественофронтовски преврат, окончателно разпределение на България в съветската орбита на Ялтенската конференция в началото на 1945 г. Та след това България за десетилетия напред се връща в азиатския средновековен  патерналистичен модел при който за разлика от патриархалния не е важно правото върху собствеността, а упражняването на властта.

Цялото население е в зависимост за своя живот и оцеляване от властниците

Да ви прилича това на днешната действителност? Заради какво тръгнаха протестите у нас в началото на лятото? Ала властниците, така както могат да заграбват и предоставят бизнеси, така финансират и някои научни центрове. Та в името на финансирането – не в името на науката – един учен, обявен от медиите за „социален антрополог“ може да ни обяви за своеобразни зомбита – „живите мъртви“. Защо тогава да не наричам дисциплината му „Социална антрупология“? Той дори може да получи финансиране, за да преброи съвсем по Николай Василиевич Гогол мъртвите души…

Иначе, както вече писах Харалан Александров е образован човек. Според Уикипедия:

Завършва славянска филология в Софийски университет, като дипломната му работа е върху междуетническите връзки в районите със смесено население в България. От 1991 до 1996 г. учи в НБУ, като преминава курсове на обучение по социална дейност и педагогическа психология към Департамента по поведенчески науки. По-късно получава докторска степен по антропология към Института за фолклор при БАН.

Между 1994 и 1999 г. специализира и в различни университети в Канада, Словакия, Великобритания, Унгария и Русия. Понастоящем работи върху докторската си дисертация „Identity, continuity and change: the dynamics of reconstructing the organizational culture of an education institution“ към University of West of England, Бристол, Великобритания.

Харалан Александров е член на Института за взаимоотношения между хората и на настоятелството на Институт „Отворено общество“ – София.

Баща му акад. Александър Александров също се радва на сериозна международна научна кариера.

Специализира по програма на ФАО в Дания (1970 г.) и в САЩ (1972 г.). Хабилитиран е по горска екология (1976 г.). Дисертация за доктор на науките защитава през 1984 г., а през 1986 г. е избран за старши научен сътрудник І степен. От 1986 до 1988 г. е заместник директор на Института за гората, а от 1989 до 1993 г. – директор на същия институт. Втори директорски мандат – от 2003 до 2007 г. и трети – от 2008 г.  

За член-кореспондент на БАН е избран през 1995 г., а за академик – през 2003 г. Член е на Евроазиатската академия на науките** от 1996 г., председател на Националния комитет на IUFRO (Международен съюз на горските изследователски организации), Euforgen (Европейска програма за горски генетични ресурси), Балканска екологична федерация и член на редица други международни, чуждестранни и национални научни експертни съвети и комисии, и на 7 редакционни колегии на научни списания.

Бил е министър на околната среда в двете правителства на Андрей Луканов.

Както обича да  казва българското население дали: „Крушката не пада по-далеч от дънера“, или: „Търкулнала се крушката край дънера, извадила секира и започнала да го сече…“?

* Башибозук (на турски: başıbozuk) е название за вид нередовна войска в Османската империя, както и за отделен войник от тези войски. В превод думата означава „повредена глава“.

И още нещо социалантропологическо:

1. В родопският край се ползва като общо название за бръмчащи насекоми – конски мухи, търтеи, бръмбари и др.
   2. от тур. bozuk – (още бузук) развален, счупен, гнил, повреден.

** В Гугъл не успях да намеря информация за Евроазиатската академия на науките. Вероятно съм пропуснал нещо.

АНАЛИЗИ БГ очаква и ще публикуваотговора на Харалан Александров или негови застъпници по повдигнатите теми