През последните дни неточен превод на интервю на президента Макрон стана повод за проблеми в отношенията между България и Франция. Във всички публикации се говори за превода изобщо, без да се уточнява кой е преводачът. Това хвърля сянка върху българската преводаческа школа и превода в България.

Истината е, че все по-често ставаме свидетели на подобна практика, макар и, за щастие, с не толкова сериозни последици. Преводи често правят служители с чужд език, които обаче не си правят труда да търсят източника на оригиналния му език, да проверяват в речници и да се запознават с контекста. На тази порочна практика трябва да се сложи край.

Гилдията на преводачите доказва всекидневно своя професионализъм, а професионализмът означава знания, опит, квалификация и отговорност към работата. Не всеки, знаещ чужд език, може да бъде преводач. Всеки превод си има автор, който носи персонална отговорност за работата си. Нямаше да сме в ситуация „изгубени в превода“, ако той беше поверен на квалифициран, доказал способностите си преводач.

Съюзът на преводачите в България (СПБ) смята за недобронамерен опита да се вменява на преводачите вината за непрофесионалното отношение на някои медии и институции към превода и тълкуването на дипломатически и междудържавни текстове.

София, 04. 11. 2019 г., УС на СПБ

Становището е публикувано в сайта на СПБ