1. Да се окрупнят малките избирателни райони. Сега има цели 8 многомандатни избирателни района с гарантирани най-малко 4 мандата. Ако те останат и механично се удвоят и разделят на мажоритарна и пропорционална квота, то мандатите там ще бъдат много леки и ще се влиза с много малко гласове, а депутатът ще тежи много в народното събрание.
В големите МИР-ове мажоритарните мандати ще станат с над 25% по-тежки и ще се влиза с много голям брой гласове, а в Парламента ще тежат колкото леките депутати. При самото гласуване разликите в тежестта на база действителни гласове могат да нарастват в пъти.
Помните ли дивотията с 31 мажоритарни мандата – по един на МИР преди 2-3 народни събрания? Тогава видинският мажоритарен мини-депутат и софийският макси-депутат тежаха в парламента еднакво.
Според международните стандарти разликата в цената на мандатите в брой избиратели по списък не трябва да е по-голяма от 10%. При липсата на район “Чужбина” едномандатните кадидати в районите с голяма миграция са по-облагодетелствани – на книга са уж равни с другите, но на практика ще бъдат избрани с малко гласове. Така е и в етнически специфичи райони.
2. Да се направи нова изборна география с около 9 МИР-а, които по-лесно биха се разделили на сравнително равни едномандатни райони и една изборна администрация на многомандатния избирателен район да осъществява двата елемента на гласуването.
3. Имайте предвид, че мажоритарното гласуване за ВНС е от типа М1 (FPTP) или просто казано в един тур. Влиза този който е взел повече гласове от всеки един от другите по отделно. Няма втори тур като на кметски и президентски избори. Няма долна граница. Всичко друго е непредставено.
За да е по-ясно, обяснявам – ако от 10 кандидати един има 11%, осем имат по 9% и един има 8%, то тоя с 11% е влиза. Останалите 89% от избирателите духат супата или каквото там има да духат.
4. В пропорционалната част няма гаранция, че ще се запази преференцията или пък – дай Боже – да стане задължителна без праг. Това значи, че партиите пак – задължително – ще сложат в листите хора, които са съгласни да отстъпват местата си, за да влезе който партийното ръководство е решило.
Така направи ГЕРБ на последните избори и на практика елиминира преференцията с предварителни договорки за отказ от място, ако се налага. При това положение ако мажоритарният избран се откаже, то влиза партиен послушко от листата. Този трик преди години го направиха в Бургас, когато Божидар Димитров стана министър. Така се подменя и мажоритарният вот. А би било добре да се прави нов мажоритарен избор с риска да има падащо мнозинство, ако кандидат на друга партия спечели частичния избор.
Мислене трЕбЕ, щото това е тънка работа и не е като оная работа!

Прочетено във фейсбук профила Stoil Stoilov