Скъпи приятели,

Вчера ви се казах, че ме нарекоха “клакьор” на властта. Обещах ви да публикувам Становището, което съм дал на Правна комисия след заседанието вчера по искани промени на Избирателния кодекс. Приятно четене:

С Т А Н О В И Щ Е

на Стоил Стоилов

по ЗИД на Избирателния кодекс 054-01-86 от 28/08/2020

и ЗИД на Избирателния кодекс 054-01-85 от 17/08/2020

А. По Закона за изменение и допълнение на Избирателния кодекс 054-01-85 от 17/08/2020 на ГЕРБ

1. По темата машинно гласуване.

За мен машинното гласуване на Евроизборите беше провал. В 10% от машините имаше под 10 гласа, в 146 машини нямаше нито един глас. Много машини не отчетоха преференциите. При похарчени 10 милиона лева за проучвания и наем. Цената на един глас е около 60 лева.

Проблемът е друг – партиите държат изборната администрация чрез принципа на квотното представителство, запазват си правата да я сменят когато искат. Обучението е в рамките на 1 час. Вторият час е инструктаж на пожарната, на полицията и на общината за сандвичите, микробусите и др. важни неща.

Машините няма да оправят магариите на партийно подбраната изборна администрация. Партиите си сменят близо 50% от преминалите обучение. С парите, които се хвърлиха за наемане на машини, могат да се наемат по-квалифицирани хора, с по-високи заплати, но партиите не бива да се месят в подбора. Задължително трябва да се предвиди процедура за одит и наказания на СИК за калпава работа или умишлено изкривяване на резултатите.

Друг е въпросът, че партийният подбор заедно със застъпниците и представителите на партиите на практика се купуват гласове. И местните партийни активисти участват, за да изкарат някой лев и са лоялни не само на закона, но е на партийните си началници.

Самите машини не дават гаранция, че вотът не може да бъде манипулиран. При дългите и разнообразни вериги на доставка е възможно т. н. хакване да стане на етапа производство на компоненти. Самите производители имат интерес да осигурят мрежов достъп до машините, за да могат за кратко време да ги препрограмират. Представете си ако за 20 000 машини трябват по 5 минути на машина за индивидуално програмиране Това значи 1666 часа труд или 208 човекодни по 8 часа. Именно затова, производителите оставят вратички в машините и те подлежат на недобросъвестно външно въздействие. Тези възможности могат да не бъдат декларирани.

Хартията ще остане във всички случаи. Даже и като резервен вариант. Нямам съмнения, че ще има опити машините да се елиминират, ако има сериозен мотив. Дали чрез надраскване или с пускане на 380 волта ток, все ще му намерят цаката. И не забравяйте – последното гласуване струваше 60 лева на машинен глас или 10 млн. лева за 3000 машини наем за 1 (един) ден. И да напомня – на 296 машини имаше под 10 гласа, а на 146 нямаше нито един глас.

И още малко за пари

1. Ако предположим, че както казва проф. Константинов, за следващите няколко години може да похарчим за машини и за обслужване, съхранение, сервиз и др. едно 130 млн. лева, както прогнозират експерти, то излиза, че на всяка от 12 400 СИК можем да дадем по над 1000 лева отгоре над сегашните пари за всеки проведен избор на всяка СИК. Е, защо не ги дадем на хората и да наемем университетските политолози, доцентите и асистентите по математика, преподаватели по право, адвокати, прокурори, банкови служители и др. образовани специалисти?

2. По предложението половината от депутатите във Великото Народно събрание да се избират мажоритарно.

Доколкото няма категорично уточнение на типа мажоритарно гласуване предполагам, че е предложена системата М1 или FPTP – гласуване в един тур. Ако това е така, то предложението е недомислено и провокативно. Тази система оставя много хора непредставени, води до силна радикализация на кампаниите, циментирането на етническия вот, създаването на електорални анклави, изборна апатия и евентуална емиграция и др.

При освобождаване на такъв тип мажоритарен мандат по правило трябва да се прави частичен избор. Но тъй като партиите се страхуват от феномена падащо мнозинство, те искат, и така са го записали, мандатът да се заема от човек от партийната листа. Образно казано избираме мажоритарно звездата на Народния театър, после я правим министър на нещо, а мажоритарното място на звездата се заема от гардеробиерката. Пак е от същия театър (партия), нали? Така се прави подмяна на волята на избирателите.

Аз настоявам мажоритарният избор да е в два тура. Както поискаха огромен брой избиратели на два референдума. Тогава, когато кандидатът на една партия е консолидирал вота на над 50% + 1 от гласувалите е по-приемливо да се обсъжда неговата евентуална замяна с човек от партийната листа.

Сегашното предложение партийните листи да са твърди без преференции. Считам, че това е отстъпление и в категоричен разрив с масовите желания за по-голяма персонификация и право на избирателите да влияят върху партийните листи. Според мен при смесената система тази листа трябва да е със задължителна преференция без праг – няма глас за кандидат (човек), значи няма глас за партията.

При съчетаването на мажоритарно гласуване в два тура и задължителна преференция в пропорционалната компонента на смесените избори може да се приеме, заместването на мажоритарните мандати е легитимно.

3. Отсъствие на мажоритарно гласуване в чужбина

Това е фрапиращо нарушение на основен международен старт за равно избирателно право. Не може едни граждани да бъдат лишени от право да гласуват в двата компонента на базата на местопребиваването си.

За съжаление отсъствието на реалистични данни за броя на българите в чужбина прави невъзможно да се определи нормата на представителство. За тази цел може да се използва формулата за определяне на нормата на представителство на базата на броя на гласувалите по подписите в избирателните списъци на последните парламентарни избори разделен на 200. Така излиза, че един мандат би представлявал около 18 400 действително гласували. След това броят на гласувалите в чужбина следва да се раздели на 18 400 и да се определят броя мажоритарни мандати, които да се дадат на чужбина.

4. По различната база за определяне на нормата на представителство

Това е голям проблем, т. к. води до различна тежест на мандатите. Числата за броя на избирателите (6‘838‘235, Парламентарни избори 2017) и броя на населението по НСИ (6‘951‘482, население към 31.12.2019 Г. по области, общини, местоживеене и пол) са близки. Това означава, че нормата на представителство между пропорционалните и мажоритарните мандати е поне 10 – 20% тъй като избирателният списък не съдържа имената на лицата под 18 години.

Само за сведение на вашите уважавани читатели квотата за едномандатен район, изчислена на база избирателен списък от 2017г. при 200 мандата е 34191 избиратели, а изчислена на база „гласове в урната“ е 18412 гласа.

Предлаганото решение ще отнеме мажоритарни мандати от големите градове и да ги пратят в провинцията, където е силен контролираният вот и натискът от местна администрация.

На база на горните числа излиза, че Видин трябва да има 2.71 мажоритарни мандата, а Кърджали 7.42 на база избирателен списък. В по-дългосрочен план трябва да се мисли за окрупняване на многомандатните райони без да се фиксират с административните области. Няма проблем Видин, Монтана и Враца да са един МИР например.

Мандатите трябва да се разпределят така, че да имат равна тежест, даже ако се налага малките избирателни окръзи да останат с по един мажоритарен мандат и с по два пропорционални.

Мажоритарните мандати трябва да бъдат в рамките на сегашните области, а не общини както е записано( навярно по погрешка). В същото време не трябва да има минимален брой мандати и в пропорционалната листа без да се окрупняват МИРовете.

Район „Чужбина“ за пропорционалното гласуване е предлаган отдавна. Няма разумно обяснение защо не се приема. Тези хора имат специфични интереси и е логично тези интереси да бъдат представени в парламента. Може би не в същата норма на представителство (както се твърди, че са едва ли не 2-3 милиона), но решение може да се намери. Съвсем друга тема е дали някой, който от десетилетие живее в чужбина и не носи последствията от своя избор трябва да има същите избирателни права. Това е друга тема.

5. Предложение за допускане на гласуване в продължение на 48 часа заради извънредна епидемична обстановка.

Това предложение е откровена недомислица! Ние все пак не сме в пустинята Нубия, в амазонската джунгла или по баирите на Хималаите. Двеста милиона в Нигерия правят три национални избора в един ден с гласуване от 7 часа до 14 часа следобед с биометрична разпознаване на пръстови отпечатъци. Ние ще гласуваме два дена!

Средният брой гласували в една секция на последните Парламентарни избори 2017г. е под 300. В габровския МИР цели 85.76% от всички секции са с под 300 подадени гласа на последните местни избори. В Благоевград под 300 гласа има в 38.76% от секциите. Ами в селските секции на община Трън средно има по 67 – 68 гласа. Там могат да приключат и в 12 часа на обяд, да си нахранят кокошките и козите, а урните да отидат в преброителен център в една класна стая или в читалището в Трън и като каже ЦИК край на гласуването в цялата страна, да се преброят от една свежа комисия служители на местните банки и да се произведе резултатът. Ами има данни за всяко населено място – нека ЦИК ги анализира, да види тенденциите. Ако се налага да се разделят големите секции на база действително гласували. Гласуването в страната може спокойно да приключва по светло, към 17:00 часа следобед. Кой и къде я видя тая необходимост да се гласува 48 часа?

Б. По Закона за изменение и допълнение на Избирателния кодекс 054-01-86 от 28/08/2020 на ДПС

Основните искания, заложени в законопроекта се свеждат до няколко ключови положения.

1. Агитация на майчин език, международни стандарти, ОССЕ, Венецианската комисия и други

Потвърждавам мнението си, че няма международен, регионален или национален правен инструмент, който задължава България да разрешава предизборна агитация на език, различен от официалния. С цялото уважение, което дължим на авторитета на ОССЕ и Венецианската комисия, трябва да е ясно, че те правят препоръки, а не императивни и задължителни разпоредби по отношение изборното законодателство.

Предизборната кампания е регулирана публична дейност и следва да се извършва на официалния език. Това позволява предизборната кампания да бъде наблюдавана. Особен случай е агитацията „от врата на врата“, при която се напуска публичното поле и се влиза в личната сфера на избирателя. В този случай използването на езици, различни от официалния е възможно и е извън възможността за публично наблюдение.

Аргументът, че чужденец може да се кандидатира от България за Европарламента и като дойдат партийни гости от чужбина да говорят на чужд език са, меко казано, несъстоятелни. Разбира се, ако това са чужди граждани, те имат право да говорят на езика, на който могат със задължителен първи превод към български език – официалният език в страната.

Ако има някаква част от електората, която до 18-тата си година не е овладяла официалния език, въпреки конституционното си задължение да се образова, да намери начин да разбере за какво става въпрос ако иска да участва пълноценно в управлението на страната пряко или с избрани представители. Организаторите могат да предоставят превод от официалния език към друг.

Исканата от промяна ще направи цели райони с компактно етническо население своеобразни електорални гета/анклави, ще насърчи изолацията на това население и може да стане хранителна среда за сепаратизъм.

2. Връщане на стария режим за откриване на секции в чужбина и правото на гласуване…

Основата на този проблем се крие във факта, че България няма изборен регистър и третира гражданите си като неспособни да управляват гражданските си права. Затова изборите се правят с избирателен списък на притежателите на български документи на самоличност. В същото време различните по вид избори имат различна степен на уседналост. От друга страна има български граждани, които трайно живеят в страните на ЕС и тези, които трайно и от дълги години живеят в трети страни. Налице са две разделения. От една страна разделение се дължи на факта, че като страна-член на ЕС ние сме делегирали суверенитет на над-национална легислатура. Всеки гражданин на ЕС се представлява в тази легислатура от два органа – Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз. Това е причината българските граждани, които живеят на територията на ЕС да имат правото да гласуват в преки избори за Европарламент при съблюдаване на изискванията за уседналост. И да имат неограничено право да гласуват за национален парламент, който излъчва правителството, което ги представлява в Съвета на Европейския съюз. Дали българските граждани, които имат и гражданство на друга страна от ЕС следва да гласуват за две национални легислатури е друга тема. Моето мнение, че тези граждани следва да гласуват само за една легислатура, в която пребивават през по-голяма част от живота си и с която са по-силно свързани чрез данъците си, военна повинност и др.

В същото време българските граждани, които са в страни извън ЕС нямат тази правна връзка и тяхното избирателно право може да бъде поставено в зависимост от други фактори – уседналост, срокове на отсъствие от страната, наличие на двойно или множествено гражданство, начин на придобиване на гражданство, владеене на езика.

Критерият уседналост е напълно легитимен и се основава на тясната връзка между правото да се участва в управлението на общностите и носенето на последствията от взетите решение – предоставяне  на власт в избори. С особена сила това се отнася за малките общности – местните   избори. Факторът плащане на местни данъци и превод на пари към близките не е достатъчен да се счита, че избирателят носи пълните последствия от своите решения. Такъв подход би поставил въпроса за гласуване на основата на имуществен ценз.

Ще стане логично да обсъждаме даването на избирателни права на чуждите граждани, които имат имоти в България и на китайските ресторантьори. Те на практика може да имат по-силна връзка със страната от дългосрочно живеещите в чужбина, от родените в чужбина, живеещи в чужбина и придобили гражданство по произход български граждани.

Като цяло механичното ограничаване на броя секции е мимикрия, с която се прикрива нежеланието на партиите тези въпроси да се разглеждат по същество.

3. По предложението промяна на праговете за валидност на преференцията.

Негативното отношение на ДПС към възможността на избирателите да гласуват преференциално и да пренареждат предложените партийни листи е постоянно от първия ден на сегашния Избирателен кодекс. През 2014 г. именно ДПС изключи от парламентарна си група г-н Гюнай Хюсмен и г-н Муса Палев „заради нарушен политически ангажимент и неджънтълменско поведение“. ДПС има най-ниския процент на използване на преференцията от партиите и коалициите, влезли в 43 НС – 21.29%. (http://43.openparliament.net/position/view-218).

На изборите 2017-та процентът преференции сред гласоподавателите на ДПС даже леко намалява – 21.11%, а на ГЕРБ значително нараства – 43.11%.

Това предложение е в остро противоречие с ясното искане на избирателите за висока степен на персонификация на народните представители. Двата референдума дадоха категорични сигнали за това.

Считам, че предложенията за вдигане на прага до нивото на избирателните квоти за различните избори и недопустимо и на практика би ликвидирало тази възможност за гласуване. Нещо повече – считам, че при преференциално гласуване или при смесена избирателна система трябва да се премине към задължителна преференция без праг и листите / партиите да получават глас само ако има избран конкретен кандидат –финландската система. Това осигурява вътрешно-партийната мажоритарност и при смесената система би позволило замяната на мажоритарните кандидати с кандидати от партийната листа на същата партия, за да се избегне феноменът „падащо мнозинство“ при поредица от частични избори, ако такива се налагат.

Край.

Прочетено във фейсбук профила Stoil Stoilov