Снимка вестник “Сега”

Министърът на културата г-н Боил Банов нарече критиките срещу нашето участие на Венецианското Биенале, породени от кампанията на ИКЕА, “мародерство срещу съвременното изкуство и изкуството въобще”. Стилистика от 50-те години, но мен ме притесни думата.

Поглеждам значението на “мародер” в речника – лице, което прави обири по време на бедствия или обира трупове. Защо така, господин Банов, защо тази самокритика? Има доста драма в сферата на културата, някои дори ще я нарекат трагедия, но все пак “бедствие” и “труп”? Ще ви се скара премиера, дайте малко по-оптимистично.

А повод за оптимизъм има. Една шведска мебелна компания показа нагледно как се борави с кодовете на съвременната култура за предизвикване на значителен публичен интерес, при това – забележете  – безплатно. Точно това което българското участие на Биеналето не можа да постигне. Шапки долу за екипа на ИКЕА отговорен за тази кампания. Рекламата и изкуството се приближиха до степен в съвременността, че стават скачени съдове – от едното се прелива в другото, без ясна граница между тях. Това което Анди Уорхол прозря в 50-те години…но неговите 50-те години са различни от нашите 50-те години.

Кампанията на ИКЕА разкрива умението да мислиш асоциативно, да натовариш един образ със смисъл базиран на оригинални връзки между две различни сфери – на  изкуството и икономиката, опаковайки го със завидна доза хумор. Поканете ИКЕА да участва в следващия конкурс за Биеналето. Те знаят как да докарат публика.

Прочетено във фейсбук профила: Stoyan V. Sgourev