От създаването си преди повече от 13 века, България заема едно от най – важните геостратегически места в Европа и в света. През преобладаващата част от съществуването си на тази земя, българската държава и българският народ повече са страдали отколкото са имали ползи от това си местоположение.
След промените през 1989 – 1990 година и особено след приемането ни в Европейския съюз през 2007 г., за пръв път в историята си, България и българите получихме уникалния шанс да се възползва от геостратегическото си положение. Критската транспортна конференция през 1991 година определи, че пет от десетте европейски транспортни коридори за Централна и Източна Европа, преминават през България. Това са Коридори 4, 7, 8, 9 и 10. Трябва да се подчертае, че няма друга европейска страна с такива транспортни перспективи.
- За съжаление, след като дълги години по време на блоковото разделение на Европа ние развивахме инфраструктура за вътрешна употреба, въпреки новите възможности, това продължи и след 1990 година. И до сега нямаме изградени модерни трансгранични пътни и железопътни връзки със съседните страни, които да бъдат основата за реално използване на геостратегическото положение на България. Двадесет и пет години не се развиха българските морски и речни пристанища, както и не се направи нищо за развитието на комплексни транспортни схеми за интегриране на пътен, железопътен, воден и въздушен транспорт.
Главният въпрос на стратегическата инфраструктура на България обаче не е експертен, а е най – вече, и на първо място, политически. Политически, както на равнището на нашата държава като взимане на ясни стратегически решения, така и на взаимоотношенията и договореностите със съседите ни (Румъния, Сърбия, Македония, Гърция и Турция) и на ниво Европейски съюз (доколкото развитието на инфраструктурата на региона ни – пътна, железопътна, съобщителна, водна и енергийна е стратегически важна за съюза и се финансира основно от еврофондовете).
През изминалите 26 години никой наш политик не успя да договори до етап реализация, както с Европа, така и със съседите ни, важни регионални връзки – София – Белград, София – Букурещ, София – Скопие.
До сега единствените „пробиви” бяха магистрала „Струма”, която все още е под въпрос като цялостна реализация, и магистрала “Марица”, както и стартираната реконструкция за скоростна ж.п. линия София – Пловдив – Свиленград.
Какво предлагаме:
- Ускоряване на изграждането на пътна магистрала София – (Калотина). Това е най – кратката, най- бързата и вероятно дълго време единствена качествена връзка на България с Централна и Западна Европа. Освен това е и най- ефективният начин за приобщаване на българите от т.н. “западни покрайнини”.
- Довършване на скоростна Ж.П. връзка българо-сръбска граница – София – българо-турска граница. Това в европейски контекст ще означава довършване на последната отсечка от най – важната транспортна Ж.П. магистрала свързваща Европа с Близкия и Среден Изток и част от бъдещия “път на коприната” до Китай.
- Довършване на магистрала “Струма” в частта и през Кресненското дефиле и като част от регионалната връзка Атина – София – Букурещ.
- Стартиране на договаряне, проектиране и изграждане на магистрала между София и Букурещ. Това налага преоценка на трасето на магистрала „Хемус”, което да премине вместо между Бяла и Велико Търново, да премине непосредствено южно от Русе.
- Проектиране и изграждане на скоростна Ж.П. връзка и магистрала между Русе и Варна. Това трасе ще работи едновременно като втора част от магистрала „Хемус” и като най – кратка и ефективна връзка между Дунав (еврокоридор №7) и Черно море.
- Договаряне, проектиране и изграждане на Ж.П. връзка и скоростен път София – Скопие. Тази връзка е, както стратегическа от политическа гледна точка – подобряване на връзката между България и Македония, така и икономическа – важна част от еврокоридор №8 – връзката между Адриатическо и Черно море.
- Изграждане на скоростна Ж.П. връзка Елхово – Одрин и реконструкция на Ж.П. линията Карнобат – Синдел. Това е стратегическа линия между Турция, България, Румъния, Украйна и Балтийските републики или връзка между Мраморно море (Средиземно море) и Балтийско море.
- Реконструкция и разширение на пристанищата Бургас, Варна, Русе и Лом.
- Разработване и държавно промотиране на национални и регионални транспортни хъбове. Успоредно с развитието на регионалната европейска и трансконтинентална транспортна инфраструктура, следва да се определят и разработят проектно местата на разполагане на интермодални терминали, трансферни складове и транспортни бази. Това ще бъде допълнителна добавена стойност на използването на геостратегическото положение на България. Такива локации са София, Варна, Бургас, Русе, Лом, Стара Загора, Видин.
- Подкрепа на развитието на превозваческите, спедиторските и логистичните услуги.