Камино е пътят на поклонниците на свети Яков през северна Испания. За католиците той е толкова важен, колкото поклонничеството до Рим и Ерусалим, за това го изписват с главна буква – Пътят. Казват, че Пътят е бил известен още преди появата на християнството. Друидите го извървявали, като вярвали че е проекция на Млечният път, че важни меридиани на Земята минават под Пътя и, че с него свършва света в на най-западната точка на днешна Испания – Финистере.

Поклонническият път за католиците завършва пред катедралата на св. Яков в Сантяго де Компостела, затова Пътят е известен като „Камино де Сантяго де Компостела” или накратко Камино. Там са погребани мощите на св.Яков или Сантяго-рибарят, братът на св. Йоан Богослов – един от най-ревностните апостоли на Христос.

Испанската част от Пътят обхваща около 800 км., но за Сантяго може да се тръгне от много места в Европа – Франция, Германия, Италия. Всеки може да започне своето поклоничество директно от дома си. Срещнах хора тръгнали от Белгия, Холандия, Германия, Швейцария, прекосили пеша Франция и по-нататък към крайната цел – Сантяго.

Много е писано за този път и множество известни хора са го извървели. Мнозина от поклонниците бяха вдъхновени от книгите на Паоло Куелю и Шърли Маклейн за преживяванията им по време на Камино. Вдъхновена от тези две книги реших и аз да тръгна.

Всеки носи своето Камино. По Пътя се случват различни преживявания, опитности, срещи. Едно е безспорно – преживяното остава дълбоко и незабравимо. Затова смятам, че е доста трудно да се опише какво точно се случва на Камино. То е много лично. Има автори описващи къде са минали, какво са яли, как са спали по заслоните и т.н. Други навлизат в дълбоки философски разсъждения, доста от тях скучновати и не леки за четене. Но всеки си носи своето преживяване и разбиране. На Камино хората обикновено идват да търсят нови усещания, да намерят отговори на вътрешни въпроси, да се „заредят”, да се откъснат от ежедневието, да бъдат насаме със себе си след преживян стрес. Колкото хора, толкова и причини. Някои казаха, че отварят нова страница в живота си, други – нова глава, а трети започваха нова книга! Аз тръгнах без очаквания, по-скоро от любопитство и от някакъв неясен вътрешен подтик.

Както при всяко начинание и тук подготовката е много важна. Но колкото и да се подготвяме – съдбата винаги може да ни изненада. Нали казват, че Господ се смее на три неща – когато лекар каже, че може да ви излекува; когато си мислим, че всичко сме постигнали сами и когато планираме. И така – сдобих се с важни съвети, като:

Пътят има начало и край – по Пътя ще изразходиш много сили, но не е състезание. Спокойно! Наистина, пътят предполага голямо физическо усилие, затова преди да тръгнеш ще е добре да планираш етапите и най-вече да си се подготвил.

Трябва да се слушат звуците на природата – вятъра, птиците, стъпките, т.е. дори да се върви в компания, винаги да се намерят моменти на тишина и мълчание и максимално да се възползваме от тях;

Да не се бърза да се стигне колкото се може по-скоро в Сантяго или до края на всеки етап. По-добре да се извървят по-малко километри и да се върви по-бавно, отколкото да се пренатоварва организма.

Внимателно отношение към всичко наоколо, било то изкуство, природа или хора. Пътят на Сантяго е безкрайност от причини, точно толкова, колкото са и хората вървящи по него. Основното преживяване на Пътя е търсене на трансцедентното – ако забравим за това измерение на нещата, Пътят се стеснява до прост сбор от случки за разказване, до особен вид туризъм…. Мнозина казват, че Пътят всъщност “започва” в Сантяго, но това е тайна, която при всички случаи ще узнаеш.”

От друга страна – един грам опитност е повече от един тон прочетено.

И така Уроците на Камино започнаха още от подготовката и продължават до ден днешен – някои разбрах, други споделих, трети все още не съм преосмислила. Преминах през многобройни житейски ситуации, с които съм се сблъсквала в делничните си дни и преди, но някак на Камино преживяванията бяха много интензивни, сгъстени, концентрирани и задълбочени.

Всеки ден започваше с оптимистичното: „Буен Камино!” (на испански) или „Добър Път!” Където и да се срещнеха по пътя – сред гори, полета или в села, хората се поздравяваха: „Буен Камино!” придружено с усмивка. И ти става някак леко… Не трябва да забравяме силата на добрата дума. Мисля си – защо не започвам дните се и тук с „Буен Камино“.

За физическото страдание почти всички са единодушни, че е неизбежно. Някои страдаха от болки в ставите, други в краката, гръбнака. Не съм вярвала, че могат да се появят толкова големи пришки и мазоли, че под незарасналите стари се издуват нови! Нямах ни най-малко понятие колко болят и какви грижи трябва да се полагат. Не става въпрос само за предварителни тренировки и удобни обувки. Срещнах швейцарец, който преди да започне Камино беше обикалял 20 дни из Алпите без никакви проблеми по краката, но като стъпил на Камино от втория ден започнали проблемите. Купих си фланелка на Камино – на фона на облепени с пластири крака поставен надпис: „No Pain, No Glory” – „Без болка, няма слава.” Сигурно е така, а на Камино това е част от ежедневието.

Един от важните уроци на физическо ниво е, че болката дава кураж, мобилизира волята и осъзнаването. Всяко хубаво нещо изисква полагане на много усилия. Трябва да ценим всеки орган, всяка част от нашето тяло. Трябва да сме мили и да се отнасяме с любов и преклонение към физическото ни тяло. Никога не сме благодарили на краката си, че ни носят по цял ден – не сме им казали една мила дума! Трябваше да имам издути от мехури крака, за да се сетя нежно да ги масажирам всяка вечер, да им казвам по няколко мили и окуражителни думи и да им благодаря за вярното служене…

А нека си помислим за останалите органи на тялото ни. Кога за последно сме казали на очите, ушите или черния дроб, че сме им благодарни и ги обичаме за вярната им и безкористна служба? Макар и да знаем, че физическото тяло е наш временен заслон, следва да му отдаваме заслуженото уважение и признание. Дано не забравям този урок, защото когато се появи болката, тялото просто ни напомня – че го пренебрегваме, че сме го забравили и се отнасяме с него неподобаващо.

Тук е мястото да кажа няколко думи за психическото състояние. Много е важна вътрешната нагласа и намерение. Пилигримът трябва да е решителен и упорит, защото трудности и пречки изникват непрекъснато, но „когато волята се опъне като тетива и мравката ще победи лъва”. Всъщност волята е разтегливо понятие, но не трябва да се опъва до крайност, а точно колкото струната на китара, за да може да издаде хубав звук – нито много хлабаво, нито прекалено силно. Имаше хора по Пътя, които казваха, че са тръгнали много амбицирани, изминавали по 30-40 км на ден и въпреки болките продължавали – напрягали волята си докрай. Но след това неминуемо идва сривът. Така е и в живота. Можеш да се напрягаш за определен период от време, но не можеш да изкараш дълго на предела на възможностите си.

Това беше другия урок на Камино – не се напрягай прекалено, бързай бавно. Освен болката, която си причиняваш, пропускаш да забележиш много от прекрасните неща, които те заобикалят и не се потапяш изцяло в преживяването. Всичко трябва да се прави с мярка.

Може би най-разтърсващо е Камино на емоционално ниво. Когато изминаваш по 20-30 км на ден, на повърхността на съзнанието излизат много чувства, за някои от които дори не подозираме, че са скрити дълбоко в нас. Пътят се извървява предимно в мълчание. Нямаш сили да говориш, да спориш или дискутираш. Разговорите обикновено бяха по време на почивките в кафенетата, на обяд и задължително на вечеря. През деня предпочитахме да мълчим. Имаше дни и хора, с които вървяхме и си говорихме по пътя, но през повечето време оставахме насаме със себе си. Разбира се, при всеки това беше индивидуален процес. Трудно е да се каже какво става, но излизат много неща: спомени (най-отдалечени и добре „забравени”), чувства, потиснати емоции, преживявания. Някак неусетно се въвличаш в разговори с други хора, чрез които също започваш да си „проясняваш” картината за своите собствени амбиции и нужди. Това е друг интересен момент на Камино – “неслучайните” случайности! Например, в момент, в който ти възниква въпрос, се случва нещо или някой ти казва думичка или изречение – навеждат те на някаква мисъл и стигаш до отговора. Удивително е колко често се повтаряха такива ситуации. Учиш се да осъзнаваш момента и да разчиташ знаците около теб – carpe diem.

Емоциите много добре се балансират с мантри, песни, музика, а те от само себе си „изникват” в съзнанието докато вървиш по Пътя. Хора споделяха, че неочаквано някоя песен се появява и трайно „засяда” в съзнанието. Може с дни да ти звучи една и съща песен, след това идва друга, а обикновено и текстовете на тези песни разкриваха и „казваха” много.

На няколко пъти присъствахме на специални католически меси (богослужения) за поклонниците. Обикновено в малките селца, в местните църкви монаси от различни католически ордени организираха такива служби и беше много задушевно и приятно. На едно място например, поклоници от различни държави пяха химни на родните им езици – немски, френски, испански, английски. В католическите служби много се пее и се обръща особено внимание на тази част от церемониите. Музиката от органа е силно въздействаща и многопластова, извиква емоции и дълбоки усещания.

Друг урок от Камино, който натрапчиво ми се даваше на няколко пъти, беше да не съдя хората по външността и да не се поддавам на първоначалното си впечатление. Знам, че много хора вярват на интуицията си и казват: „От пръв поглед разбрах що за човек е.” Вече избягвам да се ангажирам с такива изказвания. Въпросът е дали можем да чуем интуицията си или чуваме някакви други „гласове“? Поддаваме се на първоначалната си антипатия или симпатия. На Камино хора, които отначало ми се сториха неприятни или незначителни, или които подминах с пренебрежение, се оказаха хората, които най-много ми помогнаха и които най-много ми дадоха като интелектуално и емоционално обогатяване.

Във всяко духовно учение се препоръчва на търсещият да си води дневник. Обикновено не ни стига времето, струва ни се маловажно, отлагаме за по-нататък. Но на Камино някак задължително ти идва да хванеш писалката. Може да не изписваш страница след страница, а да надраскаш незначителни бележки, но е факт – всеки пишеше! Обичайна картина беше привечер в заслона, след като поклониците са се измили и отпочинали, да сведат глави над тетрадки и тефтери – замислени и вглъбени да си водят записки. Така много от преживяното някак се „прояснява”, води към нови въпроси, търсения, емоции и развива осъзнаването.

Всички тези уроци от Камино са част от „бонусите” на духовно ниво. Не претендирам за изчерпателност, има още много събития и преживявания, които обогатиха и разшириха кръгозора ми. Някои от тях ми се струва, че съм забравила, но някак изненадващо изникват в най-неочаквани мигове от ежедневието. Изплуват спомени и ситуации, сещам се за някои хора и разговори, т.е. уроците продължават. Може би наистина Пътят започва, а не свършва в Сантяго де Компостела …

В много магазинчета за сувенири по Пътя се продаваха тестета карти със снимки от Камино и на всяка карта беше изписана вдъхновяваща мисъл на известна личност. Имахме си едно тесте и всяка вечер си теглихме по карта, прочитахме посланието и странно как то съдържаше отговор на въпросите, които носихме в себе си. После обсъждахме, теглехме нова карта и пак си задавахме въпроси и търсихме отговори. На мен някак ми се загнезди една мисъл, която често ми се падаше от тестето, и имаше дни в които „не ми излизаше” от главата. По-късно забелязах, че съм си купила фланелка със същия надпис (без да съм обърнала внимание на написаното), а то гласеше: „Don’t dream your life. Live your Dreams.” – „Не мечтай живота си. Изживей мечтите си.” По Пътя чух и прочетох по-дълбоки и мъдри мисли от тази – толкова проникновени и смайващи ми се струваха някои изказвания и прозрения. Но моето мото на моето Камино си остана: „Don’t dream your life. Live your Dreams”

Опитах се да споделя част от преживяванията си и докато преглеждах материала открих, че може би не трябва да ходите до Камино, за да осъзнаете и преживеете всичко това. Животът може да бъде прекрасен и изживян стопроцентово навсякъде. Пътят към себе си не зависи от външния декор. Искам да пожелая на читателите да изживеят пълноценно дните и мечтите си. Да не отлагат хубавите моменти за по-късно, да се радват на всеки миг щастие, да не се откъсват от живота, потъвайки в илюзии. Да не мислят, че мечтите са неосъществими и недостижими. Просто Изживейте мечтите си и … „Буен Камино”!