Публикуваме фейсбук поста на Юлиана Методиева без никаква редакторска намеса. Правим само следното уточнение. Историкът Димитър Атанасов – известен с полемичните си гледни точки – ни предложи текстът, така подразнил колегата Методиева, след като го беше публкувал в блога си. Текстът претърпя редакции, както от автора си и негови приятели, така и от редактора на сайта, така че не сме го „препостнали“. Ако Юлиана си беше дала труда да отвори и прочете публикацията, щеше да забележи. Публикувахме текста, също така, придружен от редакционна бележка, в която поканихме на дискусия, засегнатите в текста на Димитър Атанасов. Изглежда колегата Методиева се е почувствала най-засегната. Е, на дискусия, като на дискусия. А сега – юруш на черешите – постът на Юлиана Методиева:

Как се подбива цената на даден продукт, например черешите! Много просто. Пускаш бабички да мърморят абе, кви са тези череши, лани кви ядохме, глей колко струват, на Женския пазар са лев за килото…

Разправяли са ми продавачи от малки магазини, че подобни „тролове“ от конкуренцията се навъртат около сергиите и разкарват купувачите. А надвечер, вече си готов да продаваш два лева килото. Кой печели?

Такива мисли ми минават от няколко дни по въпроса за обществената БНТ. Първо излезе един важен анализ за фактическия фалит на медията. Авторите умни, та умни, вярвам в експертността им и ги поздравих. После прочетох друга знаячка на медии и тя да подвиква, БНТ е куха телевизия, само външни продукции я крепят. Усъмних се и се сетих за бабичките и черешите. Да не е нещо…от конкуренцията, в смисъл!

Но вчерашният взрив в социалната мрежа на много симпатични хора по повод последното издание на „Библиотеката“ ми дойде в повече.

В това издание се намърда като молец сред скъпи дрешки Младен Врабевски. Приказва Врабевски хвалебствени приказки за себе си, колко бил обичал майка България и колко успешен бизнес има. Вероятно има връзка между трите работи, де да знам. По-важна е зрителската реакция. Един гледал – недогледал цялото предаване, но мигом пипнал перото и хайде, драснал цял статус. Ужас! „Националисти превземат на абордаж и най-хубавото предаване за култура“!! Статусът, както му е редът, веднага бива препостван от сайт за анализи. Един вид, значими изводи прави авторът. Загива БНТ, братя, е посланието. Мнозина ги устройва това послание, нали!

О, минало незабравимо… 
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Националистите взеха на абордаж и „Библиотеката“ по БНТ

Аз също се шокирах като видях Врабевски. Човекът носи ореолът на успешно кариерно развитие. Когато му трябва, приятели се с президента Росен Плевнелиев. Когато му изтече времето на Плевнелиев, друг му става приятел. Такива като Младен Врабевски правят историята на националпопулизма у нас, а негови щастливи бенефициенти са бъдещите поколения. Каквото не направи Божидар Димитров, лека му пръст, ще го довърши Врабевски. Това е положението.

Социалните мрежи приличат на заведение за бързо хранене. Фаст фуд. Сдъвкваш набързо бургерчето, схрускваш пържени картофки с малко сосец, и хайде, нахранен си. Когато пишеш във фейсбук преследваш точно това – задоволяваш глада си да те разпознаят като значим, като фактор, пишеш бързешката, да не те изпревари някой. Казваш нещо хейтърско и си хепи. Тръшваш вратата и си излизаш на вечерна разходка. Примерно.

Само че, ето какво. Този плач за похитената БНТ никак не ми харесва. Тя не ни е Мара общата, та всеки да я употребява за временни цели. Конкретно за последното издание на „Библиотеката“ и участието на печално известния Врабевски, поуката е следната. Може да сгрешат някъде правячите на културните предавания в обществената медия, но супер подозрително и неумно е веднага след разпознаване на грешката, победоносно да обявим края на историята. Пардон, на Библиотеката.