Трябва да се концентрира някакво усилие, ако изобщо искаме да спасим висшето образование в България, което запада и умира.

Дето са казва, минали са само часове, а сигурно вече няма електронна медия която да не е публикувала интервюто на Веселина Миланова с проф. Ивайло Дичев във връзка с евристичната находка на зам.-ректор на Софийския университет, че 850-те незаети места за новата учебна година (по-точно 847) са незаети заради демографската криза. Че е криза, криза е. Но уви, не само демографска!

Въпреки многобройните публикации, Анализи.bg има свои читатели и заради тях си позволихме да направим този copy/paste на резюмето на интервюто от сайта на БНР – така, както са постъпили всички наши колеги

♦

Висшето образование в България запада и умира – каза проф. Ивайло Дичев. Ако се направи болезнена, тежка реформа в българското образование, хиляди хора трябва да излязат от него. Трябва да се концентрира някакво усилие, ако изобщо искаме да спасим висшето образование в България, което запада и умира. Това каза в предаването „Преди всички“ културологът проф. Ивайло Дичев, който коментира темата с 850-те незаети места в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за новата академична година.

„Висшето образование е глобален бизнес за милиарди, в който ние се конкурираме със световни университети. Тези университети – в Дания, или в Холандия, най-вече в Америка привличат непрекъснато чуждестранни студенти – повече от половината са пълни с хора от чужбина, които плащат такси и някой ден се включват в местната индустрия. Защо това не става в България?

Първо, защото ние сме една расистка държава – видяхме го около мигрантската криза. Второто нещо – трябва висшето образование в България в голямата си част трябва да премине на английски език, най-малкото да е двуезично“, подчерта проф. Ивайло Дичев. Бюджетът на Харвард е сравним с бюджета на цялата българска държава. Опитваме се да привличаме чуждестранни студенти, но е крайно непривлекателно „идването да се живее в София“, продължи анализа си преподавателят: „Житейските условия при нас, в Студентски град, са ужасни.

Кампусът, където аз работя, е целият в кал всяка година. По света имаме явлението кампус, където са университетите, общежитията и където е много приятно да прекара човек няколко години от студентския си живот. Цялото това като го премислите, ще разберете защо ние, Софийският университет, сме някъде между 800-но и 1000-но място.

Ивайло Дичев вижда като основен проблем пред цялото ни образование, не само пред висшето, това, че „курсовете, това, което се прави в тях, до голяма степен се върти около осигуряване на поминък на преподавателите“.

„Ако трябва да се направи някаква болезнена, тежка реформа в момента в българското образование, трябва много хора или да се преформатират – да променят своите специалности, или просто да бъдат уволнени, да бъдат махнати, да бъдат назначени някакви други хора, които преподават неща, свързани със съвременния свят, със съвременния живот. Това няма сила, която да го направи. Става дума за хиляди хора, които работят в тези места.

Проф. Ивайло Дичев акцентира върху факта, че 45 хиляди зрелостници излизат от средното училище, а 46 хиляди свободни места се обявяват в университетите. „Няма как да разчитаме само на нашите си хора. Ако решим това – да се изолираме от света, от световната наука, от процесите, които текат глобално, ние трябва да сведем университетите до това, което са били в края на XIX век: да подготвят учители, по-ниски специалности, а всички по-сериозни специалисти, които ще ни трябват, да ги внасяме от чужбина“, предупреди той.

Заглавието е на Анализи.bg