♦ Ако „Градовете на бъдещето“ не идваха от миналото, сега нямаше да режем „гнили“ части от тях ♦ Лечението: вместо рецептата с латинското Rp., предписание с представката Re- ♦ Почти конспиративна теория: Как един датчанин „написа“ с присъствието си и „утвърди“ със световния си авторитет един български Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството и застрояването на една българска община

д-р Делян Ангелов

 …Медийната „осанна“ след доклада на Ян Геел по проекта “София – град за хората” – “Публични пространства и обществен живот” беше „среднотонална“, ако си позволя да степенувам неподлежащото на степенуване „възторжено славословие“. Ако обаче „Осанна!“ означава „Спаси ни!“ (което и значи), отношението към Ян Геел като спасител също беше среднотонално… Поне в общополитическите информационни медии (печатни и електронни). Може би и заради докладът на Геел, макар и да не беше приет само като „инструмент за мобилизация“, за публиката остана само „инструментът“.

Дитирамбите обаче не отсъстваха (предимно в профилираните, професионалните медии):

„Твърдя, че това е един от малкото или единствения градоустройствен стратегически документ, изготвен от Столична община през годините, който не остава експертно затворен за непрофесионалния читател. Интересът към него е безпрецедентен за подобен документ, а дебатът, който се оформя е необходим. Това се разглежда от дадени експерти в урбанизма като слабост на доклада, но за мен това е безспорно една от най-силните му страни“. [1]

При това, български изследователи на дейността на Ян Геел, му изровиха някакво урбанистично роднинство с едно такова име като Джейн Джейкъбс, един от основоположниците на движението на дезурбанистите (1960), провокирано от американската субурбанизация. Но да направиш от двойката Джейкъбс/Геел – Попов и Маркони в урбанизма („По едно и също време срещу ортодоксалното модерно градоустройство в Ню Йорк и Торонто работи Джейн Джейкъбс, а в Копенхаген – Ян Геел“) е доста некоректно, дори и в урбанизма да е останал терминът „копенхагенизира“ (от англ. copenhagenize). Към тези емблематични за урбанизма 60 години на миналия век, когато Ян Геел се дипломира като архитект и след 4 – 5 години практика разбира, че нищо не е научил [2]

Тихомълком към датчанина е примъкнат и един от създателите на Източния Нов урбанизъм – 26-годишният архитект Кишо Курокава: Движението Метаболизъм/1960, което предсказва края на Модернизма със смяна на Епохата на машината с Епохата на принципа на живота.

Затова сега, когато Новият урбанизъм е напуснал същността си на движение и се е „конгресирал“ (все едно политическо движение да се превърне в партия), ще прозвучи кощунствено, някой да нарече Джейн Джейкъбс Майка Тереза на „градовете за хората“. Малко се успокоих за сравнението си, защото Мат Тайрнауър в документалния си филм “Гражданинът Джейн: Борбата за града” представя Джейн като женската версия на Давид, бореща се с Голиат.

Въпреки репликата ми по-горе, Конгресът за нов урбанизъм, насърчава идеята за възстановяване на баланса между градовете (CBD, най-общо: централната градска част) и предградията. Конгресът основава подхода си на традиционния урбанизъм с цел да преодолее предизвикателствата на хаотичното развитие на предградия от изминалите няколко десетилетия. Днес организацията е водеща в подкрепата на дейности за възобновяване на градове (центрове на градове, бел. моя) и крайни квартали, които се развиват в необходима и добре свързана среда. [3]

И какво се оказва – май има два нови урбанизма: единият се „вайка“ и за центъра на града (някогашният компактен град), и за предградията му едновременно, а другият се „вайка“ за центъра на града (т.е. за монограда), че е по-лесно. И самият Ян Геел си признава: „Някои неща имат нужда само от малко „полиране”, но като цяло градът (София, б.м.)  е прекрасен…”.

И никой не призова за „разправа“ (професионална, разбира се) със световния архитект и „гуру на планирането“, макар и „датчанинът, който изрязва гнилите части на градовете“ да не успя да се опази няколкото медийни изстрела на иронията. За радост те рикошираха в „бронежилетка“ му, т.е. в екипа му: Ян Геел е консултант, зад когото стои екип. В случая може да се каже и иначе – пред него стои екип. И като всеки консултант, неговата задача е само да посочи проблемите на града – не да ги решава. Решението често се оказва вяра (колкото и науката да ни учи, че не вярата във вярата движи света), че съвременните градове могат да станат добро място за живеене чрез няколко прости и конкретни мерки:

• не на автомобилите – да на пешеходците и велосипедите; не на високите сгради – да на двуетажните жилища; не на комплексите – да на улицата; не на героичните мащаби – да на човешкия… все неща, с които мнозинството по света би се съгласило.

И един от вярващите, член на екипа от българска страна (47-членен: 12 експерти и 35 Плейсмейк-урбанисти-доброволци), съвсем по български за дитирамби медийно по доклада “София – град за хората” – “Публични пространства и обществен живот”.

„Документ, в който комплексна урбанистична теория се концентрира в текстове и изображения, които могат да бъдат прочетени и разбрани от максимален брой жители на града. Документ, който може да бъде лесно припознат от различните политически кръгове в градското управление и съответно да оформя консенсус и насочени действия за реализирането му. Докладът на Геел излиза от рамките на типична стратегия, превръщайки се в още един мощен инструмент за въвличане и мобилизация на гражданите, които могат информирано да изискват полагащото им се качествено публично пространство“. [4]

„Това, което българският екип е написал в доклада, е „казано и написано от българи многократно в течение на десетилетия и не е реализирано. И което е факт – екипът на Геел наистина формулира проблеми, които далеч не са непознати или неизказвани“. [5]

Макар че тук ми се иска все пак да спомена „няколкото прости и конкретни мерки“ за „града на хората“, изпреварва ме споменът за 30-членния български екип на Доклада Ран-Ът, Проект за структурно приспособяване в преход към пазарна икономика в България, подготвен от Фондацията на Националната Камара на САЩ, под ръководството и редакцията на Ричард Ран и Роналд Ът (въпреки разликите в „категориите“ значимост, експертност и… крах).

Но нека се върна към „няколкото прости и конкретни мерки“ за „града на хората“:

• Липсват връзки между планините и центъра, гледките към планините са застрашени, минералните извори не се използват достатъчно, а зелените зони са предимно в южните части на града.
• Колите трябва да се изкарат от центъра и да обикалят по обходни рингове (напр. бул. Сливница). За сметка на това центърът трябва да е достъпен с бърз и удобен градски транспорт или с велосипед.
• Трябва да се организира свързана пешеходна мрежа от улици и площади в центъра (в това число и велоалейна).
• Подобряване на местата за пресичане на околовръстния път и осигуряване на по-качествени, ясно обозначени пешеходни връзки между градския център и планината.
• Съхраняването и разширяването на зелената мрежа.
• Премахване на колчетата и налагане на глоби на автомобилите, паркирани върху тротоарите.
• Изграждане на по-качествена велосипедна алея по протежение на бул. „Тодор Александров“.
• Използване на старите железопътни линии за велосипедни алеи или зелени площи.
• Улесняването на пресичането на нивото на улицата.
• Разработване на насоки за оформяне на фасадите на сградите, цветовете им, осветлението по тях, материалите, витрините и разположението на климатиците.
• Премахване на паркингите на пл. “Батенберг” и площад „Света Неделя”
• Интегриране на реката в публичното пространство. Почистване на водите и изграждане на непрекъсната алея по протежение на реките с достатъчно места за отдих.
• Организиране на публичен дебат на тема „24-часов градски транспорт по основните линии“.
• Активиране на вътрешните дворове. Отварянето им и за външни ползватели [6].

Вещите в тази материя веднага ще открият как в текстовата канава прозират десетте принципи на Новия урбанизъм – все още актуална градостроителна концепция: Пешеходна достъпност, Свързаност, Смесено използване (многофункционалност) и разнообразие, Разнообразие в застрояването, Качество на архитектурата и градското планиране, Традиционна структура на съседството, По-висока плътност, Зелен транспорт, Устойчиво развитие, Качеството на живот.

Във всяка своя лекция Геел напада градоустройството на следвоенния модернизъм, който в началото на XX век се опитва да поправи бедата като зададе нови правила за организация на градовете. Сред тях са зонирането им на четири основни функции (обитаване, отдих, труд и транспорт), които се отделят една от друга чрез свободни паркови пространства и се свързват с големи, широки пътища, които са, да, пълни с коли. Формулата става толкова популярна, че след Втората световна война се прилага повсеместно и на Изток, и на Запад, и в капиталистическия, и в социалистическия свят [7].

„Новите“ урбанисти обаче услужливо забравят, че идейните им близнаци се „раждат“ още в началото на ХХ век и няколкократно се рестартират през 60-те, 80-те и 90-те години. А на всичкото отгоре постмодернистите имат идеи досущ като на новите урбанисти.

Ироничното отричане на други градостроителни концепции, извън тази на която си „пристанал“, най-малкото е високомерие, което може да те доведе до грешни решения. Не знам кое изглежда по-добре: „жилищният квартал, погледнат отвисоко“ или „кварталът, погледнат от магистралата“ (според иронията на Геел към обучаващите го модернисти), но като непремерена контраирония ще си позволя да кажа, че и „градът на хората“, откъдето и да го погледнеш, не бива да прилича на градче от филмите за Дивия запад, нито на средновековен европейски град, след „коректурата“ на Новия урбанизъм.

Може и да греша, но под съвременна архитектура „на първо четене“ се разбира модернизмът в архитектурата, обхващаш един дълъг период (1900 – 1980, та даже и през XXI в. – с постмодернизма) и още доста свои „модернистични“ разклонения: европейският функционализъм, руският конструктивизъм и рационализъм, германското „баухауз“- движение, архитектурният ар-деко-стил, брутализмът, органическата архитектура, Хай-тек архитектурата, Био-тек архитектурата. И какво? Оплюваният архитектурен модернизъм, вече като градостроителна концепция, сякаш не е създавал жилища за хората и „градове за хората“! Ами в трудните и бедни години след Втората световна война? Сега ненавижданите жилищни комплекси, с още по-ненавижданите строителни панели, на кого дават подслон? На оцелелите от войната и оцеляващите от индустриализацията? На хората!

Е, вярно, с годините градовете (не всички, разбира се) започват да губят „човешкия си облик“ и действително някой (Новият урбанизъм, да кажем) трябва да върне човешкото в градовете. Но да го направи ненатрапчиво, някак си незабележимо, както се прави добро! А и да го направи без самочувствието на откривател.

Защото се оказва, че и „няколкото прости и конкретни мерки“ са „забравеното старо“:

• „Старите Общи планове на София винаги имаха някаква вълнуваща особеност, идея знаме, която въодушевява нейните автори и изпълнители. При Мусман това беше идеята за “зелените клинове” и околовръстната градска железница, тоест – Природа плюс Техника в служба на човека. Клиновете останаха недовършени, градската железница не заработи (но е още възможна).
• При Нейков/Сиромахов такава беше идеята за “Плавателен канал Панчарево-Павлово” с участието на “Минерален извор Овча купел”. Грандиозно намерение за “голяма вода” току под Витоша по хоризонтал 600. Каналът беше прокопан отчасти на ръка, преди още да бъде проектиран, впоследствие изоставен и засипан.
• При плана Стайнов/Виделов идеята беше за София-като-Венеция чрез Хидропарк Искър върху старите баластриери. Градът обаче отказа “да кривне” към Кубратово-Кривина-Казичене, предпочете “да плисне” към Витоша от Бистрица до Владая, превръщайки в град Симеоново-Драгалевци-Княжево.
• Сега идеята е несравнимо по-скромна и отново свързана с водата, която би трябвало да е тук, под краката ни. Да оводним и населим с присъствие и удоволствие коритата на двете рекички – Перловска и Владайска, да се възползваме от Природата, докато още я има. Отново обречено намерение… но инстинктът, че плановете имат нужда от идея-знаме, е правилен, неизбежен. Бъдещият план на София още я търси, очевидно идеята “Да дишаме по-чист въздух” ни се види прекалено скромна, незначителна. Дали е така обаче? Идва европеецът със световен опит и ни казва – това хич не е малко и е достатъчно важно – дерзайте в тази посока. Няма как да не го послушаме, но е наложително да добавим и нещо от себе си – за самочувствие“. [8]

За жалост и аз ще си позволя поредната критична бележка към една реплика на Ян Геел, каквито и скрупули да имам като икономогеограф, за когото архитектурата като основен компонент в градостроителните концепции винаги е била една по-висша материя (въпреки 15-годишните си научни интереси по проблемите на урбанизацията).

Според Ян Геел София има едни и същи проблеми (въпреки уговорката пешеходни пространства и брой автомобили) като повечето големи градове в света, сред които са Токио, Мелбърн, Москва, Копенхаген и Ню Йорк.

Това е твърдение колкото вярно, толкова и невярно!

Ако Геел е предаден медийно вярно, невярно е и твърдението „зародилият се през 1960 г. модернизъм“.

Според Геел тези дефекти се дължат „на зародилия се през 1960 г. модернизъм, който “каза довиждане на грижата за хората”, а фокусът се е изместил върху сградите. Малко след това се появило и “нашествието на автомобилите” (б.м. невярното е, че „модернизмът се заражда“ през 1960: 60-те години само са годините на флагрантната му сила – иначе началото му като група архитектурни стилове трябва да се търси в началото на XIX век).

Удовлетворен съм обаче, че една профилирана медия (WhAT Association), изразява мнение като моето, което след малко ще доразвия.

• „Има една подробност, обаче, заради която новите урбанисти (и Геел в това число) са често критикувани. Всеки град по света е различен и има своя собствена история, идентичност, топография, манталитет на жителите дори. Няма как една универсална формула да проработи навсякъде автоматично, без промени, отчитащи локалната специфика. Това е също толкова тоталитарно, колкото арогантната увереност на модернистите, че именно те знаят най-добре как трябва да изглежда идеалният град на бъдещето. [9]

Тази „универсална формула“ изречено с думите на един от най-авторитетните изследователи на града, създателят на градския сферичен модел – Джеймс Ванс е морфологията на града.

Следва

активирай продължението

Върни се към Част Първа