Протестите и нетърпимостта се катализираха според мен от десетина събития, изстреляни в рамките на около година, които формираха необратим гняв. А който иска да успее в политиката, трябва да познава динамиките на гнева. Тези събития създадоха масово разбираем сюжет, който лесно се споделя от човек на човек и разбива кроткия комфорт на мнозинството. Те формират ДНК-то на гнева и ще останат наоколо дълго. Добре е да се помнят, макар други вероятно имат по-различен списък:

1. Апартаментгейт, терасата. Дело на Антикорупционен фонд + Свободна Европа, медия която излезе ударно на сцената с високо качество и ясен език. Добра журналистика, масово стъписване, масов сподавен гняв.
2. Назначаването на Гешев за главен прокурор. Протести в София. Радев отказва назначение на първи тур. Гневът срещу прокурорското назначение все още остана главно в рамките на софийското протестно ядро, но историята за подставения нагъл и незачитащ нормите на справедливостта прокурор започна да излиза отвъд софийското околовръстно шосе…
3. Разкритията на Владислав Панев за изгарянето на отпадъците в централите на Ковачки. Серията акции “на крак” показаха, че граждани и извънпарламентарната опозиция могат да нахлуят в двора на недосегаемите и да изземат функциите на държавата, когато тя не може, не иска или не смее да ги изпълнява. Стана ясно, че този жанр работи и че недоволството не е софийска глезотия.
4. Осемте джуджета 1, 2, 3. Всеки един епизод беше изгледан от по над 700,000 души за няколко дни само във Фейсбук и предизвика национална вълна от все още сподавен гняв, който даде на милиони зрители сюжетна видимост какво всъщност представлява превзетата прокуратура. Успехът на Осемте джуджете разруши и досегашния медиен модел, доминиран от медиите на Пеевски.
5. Делото срещу Трайков, Дянков и Прокопиев днес рядко се споменава. Оправдателната присъда на 28 юни обаче, няколко дни след шока от първия епизод на Осемте джуджета, даде огромна увереност на много хора, че могат да се преборят с тъмните институции. Булото на страха падна от много медии, журналисти, граждани.
6. Опитите на Иво Мирчев да стигне до Росенец по суша предизвикаха вълни от възмущение, все още в ограничени общности и все още в духа на “тия са недосегаеми”.
7. Появата на Христо Иванов в Росенец по вода, предавана на живо и видяна от над 1 милион души за един ден се превърна в запаления къс фитил. Наглостта на гавазите, объркаността им, диагоналките и захвърленото на боклука знаме събра в цялата страна критична маса разгневени до точка на кипене хора, които излязоха на улицата при пръв подаден знак. Заявлението на президента, че гавазите са наистина служители на НСО разпали още гнева.
8. Нахлуването на Гешев в президентството, нелеп акт, накара президентът да прескочи демонстративно от другата страна на оградата. Президентът и захвърленото знаме мобилизираха хора, които иначе се дърпаха настрана от градската десница, която по ред глупави причини си беше спечелила прозвището “умни и красиви”.

Недоволството кипна. Разбира се, най-различни активисти се опитват да се възползват от него, да си го припишат, да се пласират за следващите избори. Това е очаквано. Събуждането обаче е факт. То няма как да бъде забулено с опит за рестарт, защото не става дума за лоша подредба, а за тотално недоверие. Рискът сега е във вакуума, който ако не бъде изтласкан от сериозни фигури и убедителни политически предложения, може да се запълни от подставени лица и клоуни. Барековщината чака зад ъгъла.

Прочетено във фейсбук профила Julian Popov