зона за мислещи хора

Част Първа:
УПАДЪКЪТ НА ГРАДОВЕТЕ
И ДИАГНОЗАТА „ДЕПРЕСИЯ“

♦ Ако „Градовете на бъдещето“ не бяха останали в миналото, сега нямаше да режем „гнили“ части от тях ♦Лечението: вместо рецептата с латинското Rp., предписание с представката Re-

През 2016 година едно заглавие направо взриви „Мрежата“:

Датчанинът, който изрязва гнилите части на градовете

Всъщност точният текст беше: „Датчанинът Ян Геел изрязва гнилите части на мегаполисите. Новият му проект е София“ .

„Освен архитект и гуру на планирането, Ян Геел е и лекар на съвременните мегаполиси. След прецизната му диагностика и намеса градовете стават по-зелени, по-приветливи и по-дружелюбни към обитателите си“.

д-р Делян Ангелов

Всъщност информацията за изрязването на гнилите части на градовете беше в някаква степен неточна. Защото Ян Геел е съосновател на студиото Gehl Architects, което консултира градове с цел подобряване на обществените пространства и подпомага прехода от автомобилен към пешеходен и велосипеден транспорт. Основа в работата му е идеята за публичното пространство в градовете като човешко право. Според него добрите условия за пешеходство и колоездене трябва да са неизменна част от всяка интегрирана политика в областта на общественото здраве.

Никого не искам да обидя, но рязането на „гнилите части“ на градовете, каквато  необходимост да има от това, София, е едно, а другото, е по-скоро „пластична хирургия“

Ян Геел беше дошъл в България, за да изнесе лекция на форума One Architecture Week и да представи книгата си „Градове за хората“, издание на ИК Жанет 45.  Друг е въпросът, че София е един от най-урбанистично болните градове, и че той е с толкова „гнили части“, чието „изрязване“ няма да е толкова лесно. Един български изследовател – Боян Захариев („Взривяването на града: формиране на нова пространствена периферност в София…“) пък нарича тези „гнили части“ (на София в конкретния случай) „джобове на бедност“.

Локация на идентифицираните джобове на бедност в София, Боян Захариев

Градът (всеки един град) е изключително сложен организъм: не само строителен и архитектурен, но и икономически, социален, демографски.

Както е известно, градът е нарушаването на баланса на съвкупността от отношения, нарушаването на равновесието между връзките и съотношенията в тази сложна пространствена организация, т.е. отклонението на системата или на някоя от нейните подсистеми от еталонното (нормалното, очакваното) състояние, проявяващо се с понижаване на степента на организацията, ефективността на функциониране, темповете на развитие, довеждат до „генетично” заложените в урбанистичното развитие проблеми – до пространствената депресия, или както казват англоговорещите урбанисти Ърбън блайт (Urban Blight, или буквално „градска ръжда“; тъй като „блайт“ е заразна болест по житните растения, при която растението почернява и не дава плод). Това по своему означава, че градовете също като хората боледуват и урбанистите най-често наричат това „упадък на градовете“, поставяйки диагнозата „депресия“.

Вярно е, че градското развитие исторически е в основата на цивилизацията, държав­ността, индустрията, технологиите, регионалното развитие, агломерациите, мегаполисите… Градовете са възлите в пространствената икономическа мрежа от отношения.

И все пак – какво е градът? Градът – като принципиално изкуствена среда на обитаване, като антропогенен ландшафт. Точно адаптационните механизма на културата позволяват на човека да се приспособи към сложната среда на големия град и да съществува в условията на максимално наситения вещно-предметен свят и в интензивните социални процеси . Но градът постоянно генерира противоречия, част от които се разрешават от преминаването на системата на нов етап на развитие, но част остават неразрешими докато съществува градът.

Какво е градът? Градът, в чиято поява (и развитие преди всичко!) има голяма доза неопредереност и непредсказуемост, „контраинтуитивност” (според един от най-големите специалисти в областта на теорията на града и регионалното планиране). Градът, който е „сборник от задачи без отговори” (според Борис Пастернак). Градът, рождено място на новата „раса” Homo urbanus – икономосоциален „генетичен” продукт на ХХI век: жителят на мегаполис или жителят на селска местност, водещ градски начин на живот в позитивния смисъл – и в негативния – обитателят на бордей!

Но така или иначе Градът става „символ на възможностите”! „Градът е факт в природата, подобно на пещера, рибен пасаж или мравуняк – написа Люис Мамфорд, теоретик и историк на урбанистиката и архитектурата. – Но също така е съзнателно произведение на изкуството, поставено в една обща рамка с много по-прости и по-лични форми на изкуството. Духът взема формата на града, и на свой ред, градът формира състоянието на духа.”

Градът, както отбелязва социологът-урбанист Робърт Парк, е „най-последователният, цялостен и успешен опит на човека да преправи света, в който живее, съобразно най-съкровените си стремежи. Но ако градът е свят, който човекът създава, то той е и светът, в който и в последствие е осъден да живее. Така, опосредствано и без окончателна яснота за смисъла на естеството на своето предназначение, в процеса на създаване на града човекът пресъздава себе си.“

Само че не бива да се забравя едно: още с появата на града се залага и

генетичният код на неравенството

За жалост българският социалистически модел на урбанизация не допускаше като присъщи за себе си много от негативните урбанизационни форми, смятайки ги за присъщи само на развитието на урбанизацията в капиталистическия свят: икономически: проблеми на безработицата, увеличаване на цените на жилищата и инфраструктурата, увеличаване на бедността и бездомниците; пространствени: застаряване на вътрешните градски зони, пренаселеност и поява на гета), унищожаване на естествените (природни) местообитания за жилищни цели, безконтролно разпространение на градските зони); социални: проблеми на сигурността, увеличаване на престъпността; демографски: намаляване на раждаемостта; здравни: пагубни екологични промени в градските зони, лесно разпространяване на епидемии; културни: рушенето на традиционната култура.

За българския социалистически модел на урбанизация гетото беше едва ли не рекламата на „задният двор” на капитализма, без да знае, че и социализмът вече е подготвил местата за своите гета.

Две от софийските гета: Татърлъ и Баталова воденица

Гетатата, които винаги са ни са стрували „чужд продукт” не отминаха и най-бедната страна на Европейския съюз – България, макар и не в мащабите и социалната дълбочина на „световния опит”. А и в интерес на истината, освен територия на първите мегаполиси, Европа е и „рожденото място” и на първите гета – „предградията”, както са наричани тогава работническите квартали, състоящи се от „комунални жилища”, обикновено застроявани извън градовете, покрай железопътните линии, превозващи суровините до фабриките и готовата продукция в обратна посока. През ХІХ век в „предградията” на Париж например живеят над 30 000 работници.

В България понятието се отнася най-вече за около 300 ромски квартала, между които „Факултета“ и „Абисиния” в София, „Лозенец“ в Стара Загора, „Шести“ в Нова Загора, „Столипиново“ и „Шекер махала” в Пловдив, „Максуда“ във Варна, „Селеметя“ в Русе, „Токайто” в Пазарджик, „Хумата” и „Момин брод” в Лом, „Комлука” в Бургас, „Република” в Хасково –  това е само част географията на гетата на България.

Ако се върна към темата „Датчанинът, който изрязва гнилите части на градовете“, трябва да призная, че една година след представянето на книгата си „Градове за хората“ в България (т.е. през октомври 2017) , Ян Геел представи и един доста солиден доклад „Публични пространства и обществен живот“, съдържащ анализи и препоръки в 4 ключови теми: „Градска идентичност“, „Мобилност“, „Обществен живот“ и „Качество на публичното пространство“. За всяка тема се изследват възможностите и предизвикателствата. Представя се и набор от ключови стъпки, въз основа на които се определят бъдещите действия, насочени към реализиране на потенциала.

…Сега просто се очакват… действия!

Следва

активирай продължението

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни