зона за мислещи хора

10 ноември
и кярът „приватизация“: Най-голямото разграбване беше при Иван Костов

 

Интервю на Пенчо Ковачев с Иван Пушкаров, министър на индустрията в правителството на Димитър Попов, който направи първата приватизационна сделка:

– Икономическият екип в правителството на Димитър Попов – вие, Димитър Луджев и Иван Костов, трябваше да започне икономическата реформа. Каква я мислехте и каква стана, г-н Пушкаров? Преживя ли икономиката ни своя 10 ноември?

– (Много дълбока въздишка). Икономиката ни не преживя своя 10 ноември, преживя своя 19 май. Потъна в преврата. Ние почнахме с демонополизация, защото икономиката ни беше конструирана по начин, който тотално изземваше от икономическите субекти централизирано фактически цялата добавена стойност. Трябваше да се формират пазарни субекти. Тяхната основа трябваше да бъде създадена от едни огромни соцобразувания, до голяма степен направени по формален признак. Те трябваше да бъдат разбити и оформени като икономически субекти, които да работят в нова икономическа среда.

– Това какво предполагаше?

– Това наложи

първата крачка да бъде демонополизацията

като подготовка за приватизацията. На тази основа икономическите субекти да покажат качества в новите условия и да се направи реална преценка кой по какъв начин да бъде приватизиран.

– А какво стана с приватизацията? Вие започнахте с една бензиностанция…

– Някои неща направихме добре, но някои неща тотално сбъркахме. Направихме освобождаването на икономическите сили чрез цените и валутния курс. Те са основните параметри, които създават нова пазарносвободна икономическа среда. Демонополизацията разби господството на монополите и даде възможност за конкуренция в икономиката. Следващата крачка, която трябваше да бъде направена, беше приватизацията. Още при демонополизацията бяха готови плановете на различните социални групи за евентуалното им участие в приватизацията. И тука се сблъскаха огромни интереси.

– Какви интереси?

– От една страна, това, което искахме да направим ние от икономическия екип на СДС беше демонополизацията да стане естествен процес и да бъде пазарна. България беше много интересна страна като икономика. В страната бяха изградени мощности, които са характерни за страни като Франция и Германия. Говоря като самостоятелни предприятия. Ние наследихме такива мощности, които са огромни по своите мащаби. И тяхното приватизиране, тяхното управление, тяхното икономизиране в пазарни условия представлява изключително тежка задача. И една от най-успешните форми това да стане за големите предприятия беше да ги обвържем с подобни големи концерни от Западна Европа, и при възможности от САЩ. Това беше моята концепция. Затова предлагах да има закон за малката приватизация, където да се пускат на пазарен принцип обектите и там вече свободно да се търгуват. А за големите обекти процедурата трябваше да минава през Народното събрание, защото те засягаха националните интереси.

– И какво стана с вашата концепция?

– Тя беше или да продаваме големите предприятия на мощните концерни там, където има интерес, или да ги кооперираме и да правим смесени предприятия. Това щеше да даде огромен резултат. Единственото постижение, което направихме, беше със завода в Севлиево, който кооперирахме с „Америкън Стандарт”. Направихме смесено предприятие и на тази основа се вдигна технологичното му равнище. Дойдоха американците, вкараха нова технология, вкараха парите, изградиха още 5 завода около този и сега Севливо вече е българската Силиконова долина. Бях готов за същото с още десет български предприятия. Моята най-голяма мечта беше да го направим с „Балканкар”.

– Защо този ваш модел не сработи?

– Защото влезе в директен сблъсък с мощните интереси на лобистите за разграбването чрез приватизация на активите на държавата.

Кои са тези лобисти?

– Основно те се олицетворяваха от „Подкрепа”, от Асен Мичковски, който беше от АСП, от Валентин Карабашев (също от АСП, вицепремиер в правителството на проф. Любен Беров – бел. ред.) Имаше цяла група в ПГ на СДС, които направиха закона за приватизацията.

– Кога започна това разграбване?

– Активно през 1992-1993 г. Това е първият етап, при който се разграбваше не собствеността, а от резултатите от дейността. Тогава се назначаваха фирми, които стояха на входа и на изхода на предприятията. На входа продаваха скъпо суровини, на изхода купуваха евтино продукцията.

Разликата формираше печалбите на мутрите

Началото на втория етап е през 1996 г., когато започнаха да се разграбват активите на държавната собственост. Схемата за масовата приватизация беше измислена от комунистите при управлението на Виденов. Взеха някои неща от чешката приватизация. Там тя проработи, но тук първата работа беше да я побългарим, за до може държавната собственост да се разграби.

– След това обаче идва управлението на Иван Костов, той какво направи?

– Той възприе стратегията на комунистите, реализира изцяло техния проект и при неговото управление беше най-голямото разграбване на държавата. Даже е по-точно да се каже раздаване на активите на страната. Тогава Ренета Инджова беше шеф на Агенцията по приватизация и имаше подготвен закон за пазарна касова приватизация. Но нея изгониха, разчистиха терена и държавната собственост беше раздадена на хора.

– Как ставаше това?

– Под формата на договор за покупко-продажба на държавно имущество. Създадоха РМД – Работническомениджърски дружества, които имаха приоритет при закупуване на предприятията. Тези РМД подготвят договорите, в които оценките на активите са нищожни. Повечето от предприятията бяха докарани до колапс и не работеха. Неслучайно насилствено бяха докарани до това дередже, за да може да бъде занижена стойността на активите. Покупките основно ставаха с компенсаторки. Обещаваше се предприятията да бъдат запазени и развити, да се привлекат нови работници. Всчко това изчезна, още през първите години, 70-80% от предприятията бяха нарязани и изнесени в Турция и Гърция за скрап. Повечето от специалистите оценяват на около 30 млрд. лева приватизираните активи. Реално бяха платени около 1,5 млрд. лв.

– Защо по ваше време не продавахте предприятия през борсата?

– Още нямаше борса тогава, нямаше и куп пазарни структури, които да работят и да ги използваме. Говоря за периода след 1992 г., когато направих сделката с „Америкън Стандарт” и ми взеха главата. Показах какво искам да направя с основните, с големите икономически обекти на България. И това беше причината мене да ме изкарат от Министерския съвет като изразител на тази концепция.

Оттук нататък пътят на варварите към Рим беше открит

Първоначално, както вече казах, се прилепиха на входа и на изхода, това е схемата „Мултигруп” към „Кремиковци”. На входа продават скъпо, на изхода купуват евтино. Натрупаха пари по този начин от много предприятия и част от тези пари след това заминаха по островите и офшорките, направиха дворци като Баневи, Арабаджиеви и на други известни и не толкова известни на широката публика герои. Това е едната фатална грешка, която изцяло предопредели бъдещето на България в следващите 50 години. Не смея да мисля за повече.

Другата фатална политическа грешка на СДС беше законът за връщането на земята и за ликвидация на ТКЗС

Това беше абсолютно безумие. От години вече берем горчивите плодове на това политическо решение. Пълното обезлюдяване на селата се дължи именно на този идиотски закон, който не свърши никаква работа, но ликвидара две трети от България.

– Кой е идеологът на този закон и модел за земята?

– Бях достатъчно ангажиран с индустрията и не съм в час. Там главно се бореха земеделци и реститути и кой точно е в основата, не мога да кажа. Но политическото решение е на СДС. Имах разговори с д-р Желю Желев, но не се разбрахме. Бях категорично против този закон, исках да бъде спрян. Трябваше да акционираме ТКЗС, да изхвърлим всичко гнило от там, каквото имаше, но като цяло бяха работещи структури.

Източник: в. 24 часа

Илюстрацията и заглавието са на Анализи.bg

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни