зона за мислещи хора

Десето писмо:
Ако сме и некога парламент имале, таа история немаше да я има. Никога!

 Бай Онзи пише до Бае Паисия

Мархаба, г-н Хилендарски

‘Се си мислех тия дни за тебе. То ти да си ми грижа, с мед да те маже човек, ама тая твоата История ‘се ме отвътре човърка, да ти кажем, бай Паисие. Писал си значи как сме голема държава, големо царство станале, та с франките сме граница имале. Они тогива са биле кралства, ние сме си биле държава, силна, уредна, страха са ни имале, тия от средата на континенто.

Сеги са питам, бай Паисий, имале ли са тогава наш‘те цареве парламент, събрание, дето като се съедини и ни прави толкова силни. Щото глей сега какво стая?

Армията ни окуце, обосе, без пари остана. Де що имаше самолете се довърши‘я, ‘сичко на скраб ша ‘оди, из небето гарги, пилотете гледат и им завидуват. И ние у шоплъко се малко мирясааме, оти ги нема тия ‘фърчила. Ама армията си сака оръжението. И тека парламенто почна да мисли, да са изказва, да гласуе, да са чуди и мае. Ше купуваме ли самолете колко и от кой да ги купим. Та дойдоя, бай Паисий, едни пратеници из зад океано, гледая, рекоя и ни казая, натше самолете че купувате, и парламенто увисна као прани гащи на цигански простор.

Ама, глей сеа, това са наши, сегашни работи, дето ти ги разправям. Та сакам, разгеле, тебе да питам: Като ти не пишеш за никакви парламенте и гласувания как некога са земале решение да се бият наште армии за некогашна, тогавашна де, България. Имало ли е „за”, „против”, „въздържал се”, кои как са гласувале, кои са им биле лидерете, имало ли е коалиция и опозиция?

Яз, г-н Хилендарски, мислим, че не е имало, щото и яз, дека учих у университето, не сам чел да е имало текива партий. Щото ако е имало, они додека постигат споразумение, додека, прават коалиции ромеете ша ги изколат ка‘о пилци. И като я четем „Историята славянобългарска” са питам, мене си де, като са биле заедно и силни, и един цар са слушале, как тека сме биле голема държава, значи, и народ силен?!

Сига сме демокрация, парламентарна, нали тека, и уж народо управлява, уж си представителе има, а они само крадат и по телевизоро реват за народо, ама само си них гледат. Колко годин‘ мина‘я самолете нема, танкове нема, за войници пущат обявления, ама кандидате нема, облеко‘я по некое момиче, тека за цвет и да пълни редиците… Виж, чиновници има, советници там, експертове ‘секакви има, на яслата на армията место нема, ама каква е файдата?

Мисла и по ония старите времена са се спитувале вождове, военни и невоенни, ама ако така, като днешните управници я бе‘а мислиле, ако, тека като днешните управници бе‘а краднале и лагале, да сме са като семе затриле, г-н Хилендарски и та‘а твоата история да я е немало никога! Ама никога!

Сига са яви на телевизоро един па вика, па вика, доде втори, и он вика, вика и ‘се им другите виновни, се им другите пречат та да работат за народо. Абе как по онова време си никой не пречеше, та сме биле и славни и силни, а сиги, ‘ем сме у Европеискио съюз, ‘ем у НАТОто и сме за срам и резил пред свето. Те това го не разбирам бай Паисий.

У парламенто се за благото на народо приказват, а цените растат, растат и нихните заплатици растат, а народо дребнее и са бута та барем да осъмне. И като пишеш там как сме са с други народе и племена съюзвале, па сега уж сме у съюз, ама тоа съюз ни кожицата одра – отсекъде. Аха, да припечелим нещо от нафтата, че през наше ниви ша минава и из зад океано каза‘а, че ша ни я карат на вереле с корабе, демек, да си не съсипваме нивите. И вместо ние да сме на крано, да го пущаме и спираме, че чекаме с кофите, кога доде отнекъде и по колко ни го они дадат.

Да се чудиш и маеш, бай Паисий, ама дотука сме я докарале…

То добре, че некога не е била текава демокрация като днешната, та е останала бедната ни Българийка, дето си я ти описал.

Айде сос здраве и демократически привете!

Бай ти Онзи

                                         Copy/Paste от оригинала

Георги Апостолов

 

 

 

 

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни