„Брекзит” и бежанците от Близкия изток изместиха вниманието и хвърлиха сянка на кризата в Гърция. Фактът, че темата не присъства чак толкова често в медиите обаче, не означава, че проблемите са напуснали южните ни съседи. Кризата при тях дори се задълбочава, като вече се наблюдава един интересен феномен. Гърците все по-често стават гастарбайтерите в старите страни членки на ЕС, каквито в последните години бяха предимно източноевропейци.

Все повече гърци намират „убежище” в зимните курорти на Австрия, които им позволяват да изкарат прилични пари и през зимата. „От 2010 г. работя в Заалбах. Тогава бяхме единствените трима гърци. Днес в курорта през зимата хляба си вадят 15 пъти повече”, казва Вая Атанасиу, която е родена на гръцкия остров Андрос и работи в кухнята на един ресторант заедно с брат си и приятеля си.

Алпийската зима е абсолютно изпитание за гърците, голяма част от които са от островите. Повечето не познават сняг и минусови температури. „Ще си изкривя душата, ако кажа, че ми харесва в Заалбах. Скъпо и студено е, но съм тук поради икономически причини”, споделя Панайотис от Атина, който работи като сервитьор. „През зимата в Гърция работа няма. Ще стана на 40 години, а в повечето случаи при нас търсят млади хора, за да им плащат по-малко пари. А честно казано доста често се случват да не ти платят или пък предлагат заплата от 500 евро срещу робски труд”, добавя той.

Към чужбина гледат и все повече лекари. „Търсим възможности за работа навсякъде. Със съпругата ми, която също е лекар, искахме да заминем в Германия, но езикът ни е пречка”, казва Георгиус Митру, който има частен кабинет на остров Андрос. По думите му заради кризата заплатите на лекарите в публичния сектор са се стопили два пъти. Частният сектор пък изпитва трудности, тъй като хората имат финансови затруднения. „Ципрас иска всичките ни пари. Това е пълен абсурд. Работиш, печелиш много пари. В кайна сметка ти вземат всичко с данъци и такси, а и дори не можеш да скриеш спечеленото”, недоволства той.

„В Гърция нищо не върви. Стигнахме до там, че държавата ти взема всичките изкарани пари”, твърди 50-годишната Мария, която сега печели като камериерка в Австрия. Жената има три деца, а в продължение на десет години е имала магазин за кафе в Атина. „Продадох бизнеса си миналата година, защото след началото на кризата не вървеше. Това беше единственият начин да намаля загубите”, казва още тя. Мария разказва, че за последните две години пенсията на баща й е била орязана с 200 евро и напомня, че хлябът в страната й струва близо евро, а млякото към евро и петдесет.

„В продължение на 30 години живяхме като царе. Харчили сме повече, отколкото сме имали. Това е причината за сегашното положение”, обяснява вкратце Никос Аполополус, който наближава 60-те. Според него сегашната ситуация е истинско изпитание за младите хора и пенсионерите. „По мое време човек, завършил висшето си образование, започваше със заплата от 1000 евро. Днес младите се радват на 500. Моите дъщери мислят основно за оцеляването си”, казва още той.

„Почти цялото ми семейство е в чужбина”, казва на свой ред 25-годишната Емануела Рота”, която също работи като сервитьорка в Заалбах. „Брат ми замина във Великобритания през 2009 г., защото търсеше нов опит и приключения. След като настъпи кризата при него замина другият ми брат, а след това ги последва баща ми. Направиха фирма за ремонти. Добре живеят и определено поддържат качество на живот, което щеше да е немислимо, ако бяха останали в Гърция”, споделя младата жена.

Икономическата криза отвори старата рана на емиграцията в южната ни съседка. В периода 2009 г. – 2013 г. в търсене на по-добро бъдеще страната са напуснали около 230 000 гърци. Проблемът с демографското пускане на кръв не е нов. Първата голяма емигрантска вълна датира от 19 век, когато над 100 000 гърци стягат куфари за Америка. До 1920 г. броят им достига половин милион.

Друг трагичен период в гръцката история са годините след Втората световна война. Заради мизерията, а по-късно и заради диктатурата, десетки хиляди гърци търсят по-добър живот в Европа. Германия, Италия, Великобритания, Швейцария, Белгия, Франция, Австрия, Швеция и Холандия са страните, към които се насочват. През 60-те години на миналия век едно цяло поколение напуска Гърция, като в периода 1951 – 1980 г. емигрира около 12 на сто от населението.